8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
София, 06.07.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева
Светлана Калинова при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3117 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. К. К., Л. К. Д., А. Д. Д. и Й. Х. Б. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 02.03.2016г. по в.гр.д.№1241/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционни съд, с което е допусната делба на поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор по КК на [населено място] 00702.518.136, с площ от 218кв.м., както и построената в него сграда с идентификатор 00702.518.136.1 със застроена площ 194кв.м., с предназначение: сграда за търговия, при квоти 54/168 идеални части общо за Р. Д. П. и В. В. П.; 20/168 идеални части за Ю. К. К.; 20/168 идеални части за Л. К. Д.; общо 36/168 идеални части за Л. К. Д. и А. Д. Д.; 18/168 идеални части за Д. К. И.; 10/168 идеални части за Й. Х. Б.; 5/168 идеални части за С. М. Б. и 5/168 идеални части за М. М. Б., като по отношение на В. П. П., Е. К. И. и Н. Г. К. искът за делба е отхвърлен.
С определение №577/28.11.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса разполага ли наследникът с иск или възражение по чл.76 ЗН при разпореждане с идеална част от сънаследствен имот от друг сънаследник в полза на трето лице, ако вече са извършени и други разпореждания, по отношение на които подобно възражение не е направено.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно. Считат за неправилно изразеното от въззивния съд становище за неприложимост на защитата по чл.76 ЗН при извършени и други сделки на разпореждане с трети лица. Излагат съображения, че това разрешение противоречи на разума на закона и целта му наследството да се консолидира между ограничен кръг лица. Поддържат, че извършеното от една от сънаследничките разпореждане с наследствения дял в полза на децата ѝ по никакъв начин не дерогира защитата на закона. Молят обжалваното решение да бъде отменено.
Ответниците по касационна жалба Р. Д. П. и В. В. П. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в открито съдебно заседание и представени по делото писмени бележки.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Р. Д. П. и В. В. П. са предявили срещу Ю. К. К., Л. К. Д., А. Д. Д., Д. К. И., Й. Х. Б., С. М. Б. и М. М. Б. иск за делба на поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор по КК на [населено място] 00702.518.136, с площ от 218кв.м., както и построената в него сграда с идентификатор 00702.518.136.1 със застроена площ 194кв.м., с предназначение: сграда за търговия.
В подадения отговор на исковата молба съделителите Ю. К. К., Л. К. Д., А. Д. Д. и Й. Х. Б. въвеждат в предмета на делото възражение за относителна недействителност по смисъла на чл.76 ЗН на сделката, с която Р. Д. П. е придобила от Е. К. И. 3/28 ид.части от терена и 1/12 ид.част от сградата /н.а.№161, том I, дело №118/2012г. от 03.02.2012г./, както и за недействителност по смисъла на чл.76 ЗН, както и по смисъла на чл.40 ЗЗД на сделката, с която Р. Д. П. придобива от В. П. П. идеални части от имота /н.а.№175, том VI, дело №864/2012г. от 09.05.2012г./. С оглед на това е поискано конституирането в делбата на прехвърлителите В. П. П. и Е. К. И.. С оглед така направеното възражение за недействителност на разпоредителните сделки по чл.76 ЗН с протоколно определение от 03.04.2013г. като съделители са конституирани В. П. П. и Е. К. И., както и Н. Г. К., съпруг на съделителката Ю. К. К..
С обжалваното решение е прието, че постройката /сграда за търговия/ следва да бъде допусната до делба между съделителите Р. Д. П., В. В. П., Ю. К. К., Л. К. Д., А. Д. Д., Д. К. И., Й. Х. Б., С. М. Б. и М. М. Б. при същите квоти, при които до делба е допуснат и теренът, в който се намира. Изложени са съображения, че правото на собственост върху терена /ПИ с идентификатор 00702.518.136/ е възстановено по реда на ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др. на наследниците на Х. Я. А. С. /Л. П. С., А. К. С., Л. К. Д., Ю. К. К., В. М. И., В. Д. Д. и А. Т. П./, като след възстановяване на собствеността правата на починалата през 1994г. Л. П. С. са придобити чрез наследяване от нейните низходящи А. К. С., Л. К. Д. и Ю. К. К.; правата на починалата след възстановяване на собствеността В. М. И. са придобити чрез наследяване от нейните низходящи Е. И. и Д. И.; правата на починалата след възстановяване на собствеността А. Т. П. са придобити чрез наследяване от нейната дъщеря В. П..
Прието е също така, че част от наследниците са се разпоредили с правата си върху имота както следва: А. С. е дарила своите 15/42 ид.части на синовете си Й. Б. и М. Б. /н.а.№135/19.12.1997г./, след което М. Б. е продал на своите деца С. Б. и М. Б. своята идеална част при равни права /н.а.№31/29.12.2010г./; В. Б. е продала своите 3/14 ид.части на Л. Д. /също наследник на общия наследодател/ и нейния съпруг А. Д., който придобива тези права в режим на съпружеска имуществена общност /н.а.№167/28.05.2012г./; Е. И. е продал своите 3/28 ид.части на Р. П. и В. П. /н.а.№17/03.02.2012г./; В. П. е продала своите 3/14 ид.части на Р. П. и В. П. /н.а.№132/09.05.2012г./.
Прието е, че правата на съделителите следва да бъдат определени с оглед установените правила за наследяване, включително и по право на заместване, както и на извършените разпоредителни сделки.
Възраженията за относителна недействителност по смисъла на чл.76 ЗН на разпорежданията, с които предявилите иска лица са придобили правата си /договори за покупко-продажба, сключени с н.а.№17/03.02.2012г. и н.а.№132/09.05.2012г., са приети за неоснователни. Изложени са съображения, че предвидената в чл.76 ЗН недействителност е особен вид – разпоредителната сделка всъщност поражда целените правни последици и валидно обвързва страните по нея, но е непротивопоставима по отношение на неразпоредилите се с дела си сънаследници, като систематичното място на разпоредбата и практическото й тълкуване сочат, че основната ѝ защитна функция е насочена към определен кръг лица и при определени условия – само сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, възникнала от наследяване. Посочено е също така, че тази разпоредба има за цел да обезпечи възможността неразпоредилите се сънаследници да получат реален дял от наследството според състоянието му в момента на неговото откриване – да не се раздроби наследствената маса, да се избегнат затруднения и усложнения в делбата, да се запази възможността на неразпоредилите се сънаследници във втората фаза на делбата да се възползват от правата си по реда на чл.349, ал.2 ГПК и да упражнят правата си по чл.12, ал.2 ЗН. Поради това е прието, че приложението на чл.76 ЗН би било оправдано и би изпълнило защитните си функции само при положение, че при уважаване на възраженията и изключване на приобретателите по атакуваните сделки, имуществото ще се върне в патримониума на призованите към наследяване лица и делбата ще се допусне между тях.
В настоящия случай е прието, че съсобствеността възниква първоначално по наследяване между наследниците на Х.Я. А., като впоследствие някои от тях са извършили разпоредителни сделки в полза на трети за съсобствеността лица, въз основа на които права върху имотите са придобили не само ищците, но и ответниците Й. Б., С. Б., М. Б. и А. Д.. Поради това според въззивния съд съсобствеността вече няма наследствен характер, а от друга страна и при уважаване на възраженията и прогласяване недействителността на атакуваните две разпоредителни сделки, съсобствеността върху имота не би се върнала в кръга на наследниците на Я. А., а права върху имота биха имали и трети за сънаследниците лица, поради което не би се изпълнила защитната функция на разпоредбата на чл.76 ЗН и приложението й би останало самоцелно.
Именно с оглед тези съображения на въззивния съд по приложението на чл.76 ЗН обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
При извършеното от ОСГК на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл.76 ЗН в ТР №1/2004г. се прие, че тя охранява интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на сънаследственото имущество. Систематичното ѝ място в закон, регулиращ правоотношения по повод наследяване, сочи, че приложението й има определена цел и ограничен обхват. На първо място тя намира приложение само по отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича от наследяване. Освен това при извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си /т.1 от ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д. №1/2004г. на ОСГК на ВКС/ ако считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им, свързани с поделянето на наследственото имущество, т.е. според даденото от ОСГК на ВКС тълкуване не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително, а само онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда определено негово право, а именно правото сънаследственото имущество да бъде поделено само между сънаследници. Смисълът на тази разпоредба следователно не е принципно да ограничи правото на сънаследник да се разпорежда с дела си от сънаследственото имущество в полза на трети лица, нито да бъде отречено правото на приобретателя на идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето му по съдебен ред. Само ако неразпоредилия се с дела си сънаследник заяви, че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без участието на приобретателите, разпоредбата на чл.76 ЗН ще намери приложение.
Ако след откриване на наследството са извършени няколко последователни разпореждания с отделни наследствени предмети, разпоредбата на чл.76 ЗН ще намери приложение само ако възражението на неразпоредилия се с дела си сънаследник касае всички тези разпореждания, тъй като всички разпореждания в еднаква степен общо засягат интересите на този сънаследник по отношение на поделянето на сънаследственото имущество и биха могли да настъпят предвидените в чл.76 ЗН правни последици. Неоснователно ще бъде възражението по чл.76 ЗН, направено само по отношение на едно от така извършените разпореждания, тъй като то няма да има за последица допускане и извършване на делбата само между сънаследниците.
При наличието на няколко разпоредителни сделки с идеални части от имота, извършени от сънаследници в полза на трети лица, ако искът за делба е предявен от приобретателите по една от тези сделки, сънаследник, който не се е разпоредил с дела си от общото сънаследствено имущество, може, позовавайки се на разпоредбата на чл.76 ЗН, да оспори правото на приобретателите да участват в производството по извършване на делбата, но само ако същевременно изрази воля делбата да бъде допусната и извършена между всички сънаследници. Противното тълкуване би противоречало на императивната разпоредба на чл.34 ЗС.
Ако сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си от общия сънаследствен имот не желаят да упражнят правата си по чл.76 ЗН по отношение на всички разпореждания с идеални части, делбата ще бъде допусната и извършена между лицата, които се легитимират като собственици на съответните идеални части към момента на приключване на устните състезания при зачитане на извършените след откриване на наследството разпоредителни сделки.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон.
Правилно е прието, че възраженията за относителна недействителност по смисъла на чл.76 ЗН на разпорежданията, с които предявилите иска лица са придобили правата си /договори за покупко-продажба, сключени с н.а.№17/03.02.2012г. и №132/09.05.2012г./ са неоснователни, тъй като по отношение на останалите сделки на разпореждане с идеални части от сънаследствения имот такива възражения не са били направени.
Правилно също така въззивният съд е приел, че постройката /сграда за търговия/ следва да бъде допусната до делба между съделителите при същите квоти, при които до делба е допуснат и теренът, в който се намира.
Неоснователно е съдържащото се в касационната жалба оплакване, че съдът не е бил сезиран с въпроса за квотите от сградата – в проведеното на 03.04.2013г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд пълномощникът на съделителите Р. П. и В. П. е заявил, че имотът е един, има трайно прикрепена сграда към земята, която не е движимост, докато според изразеното в същото съдебно заседание на пълномощника на съделителите Ю. К., Л. Д., А. Д. и Д. И. теренът и сградата са придобити посредством два различни придобивни способа /реституция и договор/ и са две различни вещи, които следва да бъдат поделени отдело. Именно във връзка с така възникналия правен спор за статута на сградата и основанието, на което е придобито правото на собственост върху нея, по делото е допусната и изслушана и съдебно-техническа експертиза, като според заключението на в.л.К. сградата е била изградена като временен строеж през 1977г. като метален павилион, подвижна сглобяема конструкция, но към настоящия момент обектът не представлява такава конструкция, а луксозен, добре изглеждащ обект, който е изгубил първоначалните си характеристики като е трансформиран в сграда, трайно прикрепена към земята.
Още повече, че според непротиворечивата към настоящия момент задължителна за съдилищата практика на ВКС, въпросът за частите на съделителите е въпрос на правилно приложение на закона и съдът е длъжен да го изследва служебно, като определени според установеното по делото действителните им квоти, при които допуска делбата /решение №621/13.07.2011г. по гр.д.№1195/2009г. на Първо ГО на ВКС; решение №46/28.02.2014г. по гр.д.№4870/2013г. на Първо ГО на ВКС; решение №190/19.10.2015г. по гр.д.№3054/2015г. на Първо ГО на ВКС/.
Правилно при така установените по делото факти и обстоятелства въззивният съд е приел, че макар и поставен като движима вещ, като каквато павилионът е придобит чрез покупка от шестима от наследниците на Х. Я. С., доколкото понастоящем обектът е трансформиран в сграда, трайно прикрепена към земята, той следва да бъде допуснат до делба между всички собственици на терена и при същите квоти, при които теренът е допуснат до делба, тъй като при трайното прикрепване на движима вещ към терена приложение следва да намери установеният в чл.92 ЗС принцип на приращението, доколкото право на строеж в полза на част от съсобствениците не е било учредено, т.е. не съществува уговорка между всички съсобственици, позволяваща само на част от тях на изградят върху съсобствения терен постройка чрез трайно прикрепване на сглобяема конструкция.
Неоснователни са доводите на касаторите, че въпросът за принадлежността на правото на собственост върху сградата е решен от съда при несъобразяване със силата на присъдено нещо на влязло в сила съдебно решение.
Действително с влязло в сила решение, постановено на 20.01.1994г. по гр.д.№456/1993г. по описа на Асеновградския районен съд е прието, че правото на собственост върху монтирания като подвижна сглобяема конструкция метален павилион е придобито само от онези наследници на Х. Я. С., които на 18.09.1992г. са сключили споразумение с ОФ „А.“. Това обстоятелство е взето предвид от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение като е прието, че правото на собственост върху павилиона, имащ временен статут към момента на построяването си и към момента на възстановяване на собствеността, е придобито по силата на сключения на 18.09.1992г. договор. Въз основа на установената по делото последваща промяна, осъществила се след влизане в сила на решението по гр.д.№456/1993г., за която е прието, че има за последица трансформиране на движима вещ /подвижна сглобяема метална конструкция – павилион/ в сграда, която е трайно прикрепена към земята, е прието, че правото на собственост върху сградата във вида, в който тя съществува понастоящем, принадлежи на всички съсобственици на терена. Валидността на сключеното на 18.09.1992г. споразумение и силата на присъдено нещо на решението на Асеновградския районен съд по гр.д.№456/1993г. следователно с обжалваното решение не са отречени.
Правилен е и изводът на въззивния съд, че процесната сграда е трайно прикрепена към земята и териториалноустройственият ѝ статут позволява допускането ѝ до делба. Тези изводи и констатации са основани на заключението на изслушаната по делото експертиза, изготвена от вещо лице, разполагащо със специални знания в съответната област и при липса на доказателства, които да ги опровергаят.
Правилни и съответстващи на материалния закон са изводите на въззивния съд за наличието на предпоставките за допускане на имота до делба, както и за лицата, между които делбата следва да бъде допусната и за делбените им права, поради което по реда на чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №309, постановено от Пловдивския окръжен съд на 02.03.2016г. по в.гр.д.№1241/2015г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
|