Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  399                София  17.05.2010  година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 май две хиляди и десета година в състав:                                       Председател:  Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                                Илияна Папазова                                                              При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  1016/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на П. Д. Ж. и С. Т. Ж., двете от гр. В., подадена от пълномощника им адв. Г, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 283 от 13.05.2009г. по гр.д. № 468/2008г. на ВКС, І г.о., с което е оставено в сила решение № 229 от 10.12.2007г. по гр.д. № 460/2007г. на Варненския апелативен съд. Ответникът по молбата за отмяна „П. Български морски флот” АД гр. В. в представения писмен отговор моли същата да се остави без уважение и да му се присъдят разноските по делото. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: С оставеното в сила от ВКС въззивно решение на Варненския апелативен съд, е оставено в сила решението на Варненския окръжен съд от 19.12.2006г. по гр.д. № 1583/2004г., с което са отхвърлени исковете по чл. 200 КТ на П. Д. Ж. и С. Т. Ж. срещу „П. Български морски флот” АД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Т. М. Ж. Както въззивният съд, така и ВКС са приели, че смъртта на Т. Ж. е настъпила поради съществувало още преди качването му на кораба общо заболяване, а не поради претърпяна трудова злополука. Основното заболяване, довело до смъртта, е било карцином на белия дроб, което чрез своите усложнения и предвид напредналия стадии, е причинило фаталния край. Съдилищата са приели, че не е доказано внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, което да е причинило нетрудоспособност или смърт. Специфичните за дадена професия условия на труд, ако доведат до увреждане на здравето, биха могли да се свържат само с професионална болест, каквато в случая не е налице, а ако става въпрос за извънредни или ненормални условия на труд, то новата уредба на чл. 55 КСО изключва възможността увреждането на здравето в този случай да се приеме за трудова злополука, освен ако не е настъпило внезапно. Молителките заявяват, че след влизане в сила на решението са открили нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото, които не са им били известни при решаването му и с които не са могли да се снабдят своевременно. Представят Споразумение между П комитет на моряшките синдикати; Списък на корабите, за които споразумението е в сила; извлечение от Колективен трудов договор с приложение № 8 към него. Излагат съображения, че в посочените актове са предвидени по-високи размери обезщетения от получената от тях сума от 8 000 лв. Молят влязлото в сила решение да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: Не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, тъй като представените документи не са от значение за делото. Предявеният иск е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на ищците, която според въведените в исковата молба и поддържани в хода на делото твърдения, е настъпила поради трудова злополука. Представените документи според твърденията в молбата за отмяна, съдържат основание за плащане на сума, по-голяма от изплатените им 8 000 лв. на основание застрахователна полица за 2003г. на Булстрад ЗПАД. Евентуалното задължение за плащане на обезщетение за смъртта на Т. Ж. на основание приложените споразумение и КТД, е неотносимо към отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. Те съставляват отделно основание за претендиране на обезщетение и не са преклудирани със силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по чл. 200 КТ, поради което молбата за отмяна е неоснователна. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Ответникът е претендирал разноските по делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. чл. 9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да му се присъдят 3/4 от разноските по представения списък на разноските, в размер на 1407 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на П. Д. Ж. и С. Т. Ж., двете от гр. В., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 283 от 13.05.2009г. по гр.д. № 468/2008г. на ВКС, І г.о., с което е оставено в сила решение № 229 от 10.12.2007г. по гр.д. № 460/2007г. на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА П. Д. Ж. с ЕГН ********** и С. Т. Ж. с ЕГН **********, двете от гр. В., да заплатят на „П. Български морски флот” АД гр. В. сумата 1407 лв. разноски по делото.   Председател:   Членове: