Р Е Ш Е Н И Е № 108 Гр.София, 15.10.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора ИВ.СИМОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 463/2020 година. Касационното производство е образувано по жалби на подс. П. Л., на защитника му адв. З. и на частните обвинители В. И. А., С. И. Й., К. И. А., С. И. А., А. И. Й., М. Д. Ж., чрез повереника им адв. Д. В., срещу въззивно решение № 194 от 21.02.2020г., постановено по ВНОХД № 235/2020г. по описа на Апелативен съд гр. Бургас. В жалбите се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. В жалбата на подс.Л. и в тази на защитника му се излагат аргументи в подкрепа на становището им, че наложеното наказание е прекомерно завишено и се иска намаляването му. Акцентира се на направеното от страна на подсъдимия самопризнание още на досъдебното производство, младата му възраст, чистото съдебно минало, трудова ангажираност, както и на неправилно отказано от първата инстанция провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 НПК. Иска се от касационната инстанция изменение на въззивното решение, като се намали размера на наказанието „лишаване от свобода“ и редуцира присъденото обезщетение на гражданските ищци за причинени неимуществени вреди. В жалбата на частните обвинители се защитава тезата, че неправилно апелативният съд е намалил наказанието на подсъдимия. Считат, че определеното от първата инстанция наказание е справедливо и не е следвало да се коригира от въззивния съд. Посочват се отегчаващите вината обстоятелства, които според частните обвинители не са преценени в нужната им тежест от втората инстанция и се прави искане за увеличаване размера на наказанието до определеното от първия съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд частните обвинители и повереникът им не се явяват. В предварително депозирана писмена молба заявяват, че поддържат жалбата си и оспорват тази на подсъдимия. Считат наказание от 12 години „лишаване от свобода“ и присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 10000лв. за всеки от гражданските ищци (с изключение на С. Ж.) за справедливо. Прави се искане и за присъждане на разноските, направени пред Върховния касационен съд от С. И. Й. в размер на 500лв. Защитникът на подсъдимия Л. - адв.З., заявява, че поддържа жалбата с направените възражения и искания. Подчертава, че са реализирани редица неблагоприятни за подсъдимия последици след неправомерния отказ на първата инстанция да проведе съкратено съдебно следствие. Подсъдимият в лична защита поддържа становището на защитника си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява мнение, че жалбите на частните обвинители и на подсъдимия не са основателни. Подчертава, че не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, а наказанието е справедливо индивидуализирано. В последната си дума подсъдимият Л. изказва съжаление за стореното и моли наказанието му да бъде намалено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 263 от 06.11.2018г., постановена по НОХД № 438/2018г., Окръжен съд гр. Бургас е признал подсъдимия П. М. Л. за виновен в извършване на престъпление по чл.115 НК, а именно, че на 08.10.2017г. в района на [населено място], [община], обл. Б., умишлено умъртвил С. Ж. и му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 12 години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Приспаднато е времето на предварителното задържане на подсъдимия и са присъдени направените по делото разноски. Подсъдимият е осъден за заплати на гражданските ищци В. И. А., С. И. Й., К. И. А., С. И. А., А. И. Й., М. Д. Ж. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на по 10000лв., ведно със законната лихва. На гражданските ищци С. Й. и В. А. е присъдено и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на по 750 лв. Отхвърлен е искът за неимуществени вреди, предявен от С. Ж. срещу подсъдимия. По повод постъпила жалба от подсъдимия е инициирано въззивно производство. С решение № 194 от 21.02.2020г. по ВНОХД № 235/2019г. на Апелативен съд Бургас, присъдата на първата инстанция е била изменена, като наложеното на подс. Л. наказание „лишаване от свобода“ е било намалено на 11 години. Присъдата в останалата й част е била потвърдена. Общото възражение на частното обвинение и на защитата касае справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, което прави възможно разглеждането им заедно. В касационната жалба на частните обвинители се твърди, че наказанието, определено от първия съд - 12 години „лишаване от свобода“, е справедливо и направената редукция от апелативната инстанция не отговаря на целите и задачите по чл.36 НК. В обратната посока е изградена защитната теза на подсъдимия, а именно, че дори редуцирано от въззивния съд с една година, наказанието е несправедливо високо и се иска допълнителното му намаляване. Касационната инстанция намира за основателно оплакването на защитата за явна несправедливост на определеното наказание. Дори и намалено от 12 на 11 години, същото не се явява резултат от адекватна преценка на фактите, имащи отношение към индивидуализирането му, и установява подценяване на смекчаващите вината обстоятелства. Въззивната инстанция правилно е посочила като такива младата възраст на подсъдимия - извършил е деянието няколко дни преди да навърши 19 години, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни по местоживеене, липса на противообществени прояви, трудова ангажираност. Редом с това е посочено, че като отегчаващо вината обстоятелство се приема неизясненият мотив и принципно високата обществена опасност на деянието. Следва да се отбележи, че последното е намерило отражения в санкционната част на наказателната норма на чл.115 НК, а осъщественото от подсъдимия не се отличава с обществена опасност, по-висока от характерната за този тип деяния, поради което и не следва да се интерпретира като отегчаващо вината обстоятелство. Настоящата инстанция счита, че към така изброените смекчаващи вината обстоятелства не е оценено с нужната тежест и значимост направеното самопризнание на подсъдимия. Още в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, подсъдимият е признал фактите изложени в обвинителния акт и е пожелал делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Както и втората инстанция е отбелязала, неправилно е било отказано провеждането на производството по реда на глава 27, от което очевидно той е претърпял неблагоприятни материалноправни и процесуалноправни последици, една от които е и невъзможността да се редуцира наказанието му по реда на чл.58а НК. Образуването на производство пред въззивния съд близо година след произнасяне на присъдата поради забавеното изготвяне на мотивите по делото, лишено от фактическа и правна сложност, от своя страна е препятствало апелативния съд да приложи т.9 на Тълкувателно решение 1/2009г. на ОСНК предвид влезлите в сила разпоредби на чл.369а НПК. Към така посоченото обстоятелство е следвало адекватно да се преценят и приетите за установени от двете инстанции факти, че подсъдимият е разказал за стореното на своите близки, че още на следващата сутрин е отишъл с баща си при кмета на населеното място, за да съобщи за деянието, съдействал е на разследващите органи от самото начало, изразява искрено съжаление за стореното. Цитираните доводи, редом с изброените по-горе, върху които акцент се поставя на забавеното изготвяне на мотивите, прави необходима преценката, че са налице предпоставките на чл.55 НК. Налице са както многобройни, така и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които правят и най-лекото предвидено наказание в санкционната част на чл.115 НК несъразмерно тежко. Предвид изложеното се налага намесата на касационната инстанция в рамките на правомощията й по чл.354, ал.2,т.1 НК, водеща до редукция на наказанието на подс. Л. на основание чл.55, ал.1,т.1 НК на 7 години „лишаване от свобода“. Така определеният размер е адекватен на целите на наказанието и отговаря на задачите, посочени в чл.36 НК. Относно направеното искане в касационната жалба на защитника на подсъдимия за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, настоящата инстанция не намира основание за намеса. Присъдените обезщетения на гражданските ищци са реципрочни на причинените им болки и страдания от загуба на близък родственик, като не се констатират основания за редукцията им. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото в жалбата на подсъдимия и защитника му касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, и въззивното решение следва да се измени, като се редуцира наказанието на подсъдимия на основание чл.115, вр. чл.55, ал.1,т.1 НК на 7 години „лишаване от свобода“. След така направените изводи, жалбата на частните обвинители се явява неоснователна. С оглед искането от повереника на гражданския ищец и частен обвинител С. Й., за присъждане на направените разноски пред Върховния касационен съд в размер на 500лв., то настоящата инстанция намира, че същите следва да се възложат в тежест на подсъдимия. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 194 от 21.02.2020г., постановено по ВНОХД № 235/2020г. по описа на Апелативен съд гр. Бургас, като на основание чл.55 НК намалява наложеното на подс. П. М. Л. наказание на 7 години „лишаване от свобода“. Потвърждава решението в останалата му част. Осъжда на основание чл.189, ал.3 НПК подс. П. М. Л. да заплати на С. И. Й. направените пред Върховния касационен съд разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.