О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 11.04.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4405 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Б., чрез пълномощника му адвокат А. Т., против решение № 177 от 2.03.2021 г., постановено по гр. д. № 3137 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7686 от 13.11.2019 г. по гр. д. № 11892/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която Ц. Д. Б. и К. Б. М. са осъдени да заплатят солидарно на И. К. Н. сумата 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания от нанесен побой, осъществен на 27.03.2017 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане.
И. К. Н. е подал чрез пълномощника си адвокат К. Я.-М. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Доводите във въззивната жалба на настоящият касатор са касаели размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди с твърдения, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че ищецът прекарал в болнично заведение 3 месеца и към момента на постановяване на съдебния акт е с възстановена работоспособност /липсва валидно решение на лекарската експертиза за наличие на нетрудоспособност/, че след излизането от болницата и достигане до фазата на пълно възстановяване липсват припадъци със загуба на съзнание, което от своя страна води до извод за не толкова продължителни и дълбоки последващи негативни последици при възстановяването, които да доведат до присъждането на обезщетение в такъв размер; възрастта на пострадалото лице-ищец предразполага към по-бързо възстановяване, а и не обуславя влошаване на физическото състояние; при определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД меродавни критерии за размера му са вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, като следва да се отчита и обществено икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – 2017 г., а не към момента на постановяване на съдебния акт.
Въззивният съд е отчел вида на уврежданията, причинени на 27.03.2017 г. на ищеца: черепно-мозъчна травма, която реализира медико-биологичната характеристика-постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и по-конкретно: черепно- мозъчна травма - кръвонасядане с контузии в лявата слепоочна зигуматична област; кръвонасядане с оток на клепачите на двете очи; разкъсване на мигления ръб на добния клепач на дясното око; депресионно счупване на лявата слепоочна кост; счупване на дясната слепоочна кост, преминаващо по черепната основа в предна и средна черепни ямки, счупване на предната стена на левият горночелюстен синус и лявата ябълчна кост; кръвоизлив на твърдата мозъчна обви дясно слепоочно; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на десен челен и слепоочен дялове на главния мозък; изтичане на ликвор от носа и десния ушен канал; белези на мозъчно притискане, както и кръвонасядане с драскотини на лявата странична повърхност на шията; кръвонасядане под лявата мамила, кръвонасядане на лявата ребрена дъга, кръвонасядане на дясната мишница, охлузване на дясната мишница, характерно кръвонасядане на лявата мишница, кръвонасядане на четвъртият пръст на лявата ръка и охлузване под лявото коляно, установени от влязлата в сила присъда от 24.10.2017 г., постановена по НОХД № 15724/2017 г. по описа на СРС, НО, 7 състав.
Отчел е и обстоятелствата, при които са получени уврежданията, установени от присъдата на наказателния съд – побой, извършен по хулигански подбуди, на публично място в присъствието на свидетели, при липса на личен мотив, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила и порядки в обществото, телесната неприкосновеност, достойнството и правата на личността.
Въз основа на съдебно-медицинската експертиза по делото е прието, че освен черепно мозъчната травма е причинена и лицево-челюстна травма, състояща се от следните компоненти: счупване на предната стена на левия горночелюстен синус, нарушаване на пневматизацията на двата горночелюстни синуса, счупване на лява скулна /зигоматична/ кост без дислокация на фрагменти. Причинена и травма на гърдите и белия дроб, състояща се от: травматични контузионни огнища перихилерно в левия бял дроб, ателектаза на лява белодробна половина /липса на въздух в част или в целия бял дроб, при което белодробният паренхим се свива/, травматичен плеврален излив в лява белодробна половина, евакуиран по оперативен път в количество 700 мл. Причинени са и множество охлузвания по тялото в областта на бедрата, двете мишници и дясна предмишница, кръвонасядане в областта на лява ребрена дъга с обща площ 7,5/0,5 см, в областта на ляво коляно, по странична повърхност на шията. Причинени са декубитални рани в областта на сакрума и двете пети.
Съдът е възприел експертното заключение, че без оказване на високо специализирана и своевременна неврохирургична и реанимационна медицинска помощ, черепно мозъчната травма неминуемо и за кратко време би довела до смъртта на пострадалия. Възстановителният период при тежка по степен на тежест мозъчна контузия с травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка при нормално протичане на оздравителния процес е в рамките на две-три години. Следва да се спазва режим, при които пострадалите да изключат кофеин съдържащи и алкохолни напитки, забранява се активна умствена дейност и четене, пострадалият трябва да се пази от силни външни дразнители-шум, силна музика, ярка и трепкаща светлина, не трябва да гледа телевизия. След периода на изписване ищецът се е нуждаел от чужда помощ за дейностите от ежедневието-личен тоалет, хранене, обличане. След приключване на лечебния и възстановителен период, при ищеца са възможни епизоди от главоболие при емоционално и физическо натоварване и при промяна на атмосферното налягане. При студено и влажно време може да има болеви усещания в лява гръдна половина от оперативната интервенция.
Отчел е и гласните доказателства – показанията на свидетелката Н., майка на ищеца – че след като дошъл в съзнание ищецът не разпознавал близките си и не разговарял с тях; след изписването от болницата не можел да ходи и говори и бил откаран в хоспис за един месец; и след излизане от хосписа не можел да се движи; засегната е лявата страна на тялото му и не може да я движи, въобще не може да вдигне нещо тежко; това състояние продължило месеци наред; постепенно започнал да стъпва на крака и да ходи; през цялото време грижи за него полагали майка му и баща му; през февруари 2018 г. се наложила втора операция; в болницата и хосписа бил връзван, заради силните болки в главата; преди инцидента помагал на семейството си, но сега това е невъзможно.
При определяне размера на обезщетението съдът е отчел, че ищецът е бил в трудоспособна възраст – 34 години към датата на деликта, тежестта на черепно-мозъчната травма, която без оказване на високо специализирана и своевременна неврохирургична и реанимационна медицинска помощ, за кратко време би довела до смъртта на ищеца, продължителността на възстановителния период, който обичайно е две-три години, но и до настоящия момент ищецът не се е възстановил напълно, налице са трайни остатъчни увреди като левостранна хемипареза - последица от тежката мозъчна контузия. Съдът е съобразил и факта, че пострадалият в продължение на 16 дни се е намирал в кома, че към момента въпреки, че се намира в трудоспособна възраст, не може да си намери работа /като фотограф/, поради тежкото му здравословно състояние и поради намалена трудоспособност в размер на 95% с чужда помощ, съобразно последното експертно решение със срок до 01.10.2018 г. и намалената към момента работоспособност със 75 %. Посочил е, че се касае за млад човек, чиято живот е променен за винаги и е поставен в зависимост от постоянна чужда помощ, като са възможни са бъдещи епизоди от главоболие при емоционално и физическо натоварване и при промяна на атмосферното налягане след приключване на лечебния и възстановителен период, както и за болевите усещания в лява гръдна половина от оперативната интервенция. Направил е извод, че е налице категорично промяна в начина на живот на ищеца, който и към момента продължава да изпитва болки, но най-вече е физически непълноценен спрямо времето преди травмата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Ц. Д. Б. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „относно критерия по чл. 52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди“ и „по какъв начин следва да се определи обезщетение по чл. 52 ЗЗД за лице, намиращо се във възраст, която позволява бързо възстановяване“.
Вторият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е неотносим към данните в настоящия случай. Въпросът предпоставя хипотеза, в която е възможно да е налице пълно възстановяване от травматичните увреждания. Изводите на въззивния съд в конкретния случай са, че пълно възстановяване на ищеца не е възможно, като не само са останали трайни остатъчни увреди, последици от тежката мозъчна контузия и трайно намалена понастоящем със 75 % работоспособност и нужда от чужда помощ, но и понастоящем ищецът изпитва болки.
По първия въпрос касаторът поддържа противоречие на въззивното решение с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по решение № 476 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV гр. о., решение № 83 от 21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г., І т. о., решение № 106 от 13.10.2020 г. по т. д. № 1931/2019 г., ІІ т. о., решение № 56 от 17.08.2020 г. по т. д. № 1548/2019 г., ІІ т. о., решение № 63 от 28.07.2020 г. по т. д. № 2086/2019 г., ІІ т. о., решение № 62 от 24.07.2020 г. по т. д. № 777/2019 г., ІІ т. о., решение № 196 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г., ІV гр. о. и решение № 96 от 25.11.2020 г. по т. д. № 1881/2019 г., ІІ т. о.
В посочената от касатора практика на ВКС е преутвърдено действието на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и са доразвити неговите постановки съобразно новите социални и икономически реалности. Тълкуването е, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. В понятието „неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативни изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие.
В случая липсва основание да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от тълкуването в практиката на ВКС по приложение на чл. 52 ЗЗД, доколкото съдът е обсъдил именно установените по делото факти, които са релевантни при прилагане критерия справедливост, включително и отчитане на социално-икономическата обстановка към момента на деликта, обстоятелствата, при които са получени уврежданията, претърпените и предвидимите в бъдеще болки и страдания, останалите трайни остатъчни увреди, намалената работоспособност и необходимостта от чужда помощ.
От посочените от касатора решения единствено разрешенията по решение № 83 от 21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г., І т. о. са относително съотносими към фактите по настоящото дело – деликта е от 2016 г., т.е. в период близък до този в конкретния случай, получени са множество увреждания, включително и черепно-мозъчна травма, довела до загуба на трудоспособност, но и до парализа и начална органична промяна на личността при негативни перспективи за възстановяване на лице, което към момента на увреждането е било на 54 години, при което определеното обезщетение за неимуществени вреди при прилагане тълкуването за критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД е в размер на 350 000 лв. В настоящия случай е налице частично възстановяване от уврежданията и загубата на трудоспособност не е пълна, но лицето е в млада възраст към момента на деликта – 34 години, поради което не може да се приеме, че определеният размер на обезщетението не съответства на социално-икономическите условия или интензитета и продължителността на болките и страданията, продължаващи и понастоящем, включително и на прогнозата за бъдещи такива.
Разрешенията по останалите решения при прилагане тълкуването на критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД са неотносими към фактите в настоящия случай, доколкото касаят обезщетение по ЗОДОВ за повдигнато обвинение в извършване на престъпление, обезщетение за болки и страдания от счупена глезенна става с настъпило пълно възстановяване и обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадало при деликта лице.
От изложеното следва, че по първия въпрос не е удостоверено основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Настоящият касационен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали някой от изводите на въззивния съд не е очевидно неправилен. Основанието по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК е обосновано от касатора с доводи, че съдът не е извършил анализ на събраните по делото доказателства, липсват фактическа констатации и изрично е декларирано игнориране на събраните по делото допустими доказателствени средства, избирателно са интерпретирани писмените доказателства, поради което не става ясно въз основа на какво съдът е формирал изводи относно релевантните факти. Тази обосновка може да бъде свързана с твърденията в касационната жалба, че съдът не е отчел експертното заключение, че липсват припадъци със загуба на съзнание, не е взето предвид, че решението за ТЕЛК на ищеца не е продължено. Посочените доводи са неотносими към формираните в съдебното решение изводи на съда, който не е отчел при определяне размера на обезщетението претърпени или възможни припадъци и изрично е посочил, че само първоначално с решение на ТЕЛК е констатирана намалена работоспособност 95 %, а след изтичане срока на това решение, намалената работоспособност е 75 %.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177 от 2.03.2021 г., постановено по гр. д. № 3137 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд в атакуваната му част, с която Ц. Д. Б. е осъден солидарно с К. Б. М. да заплати на И. К. Н. сумата 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания от нанесен побой, осъществен на 27.03.2017 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане.
Определението е окончателно..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|