3 Р Е Ш Е Н И Е № 302 гр.София, 17.01.2017 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1656/2016 г.., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на [фирма] /Н./, представлявано от П. И. – изпълнителен директор, чрез старши юрисконсулт М. А., против решение № 648/29.12.2015 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 899/2015 г. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпроса за тълкуване на пар.1, т. 8 от ДР на КТ. Съставът на Върховния касационен съд намира следното В § 1, т. 8 ДР КТ е дадено легално определение на „изключението”, при което в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ може да се сключи срочен трудов договор – това са обективно съществуващи икономически, технологически, финансови, пазарни и други причини от подобен характер. Те трябва да са конкретни за предприятието, да са налице към момента на сключването на трудовия договор, да са ясно посочени в него - от съдържанието на трудовия договор следва да може несъмнено да се установи, че е сключен за определен срок поради конкретно условие, като няма законови изисквания за начина на формулиране на клаузите. Именно конкретното условие трябва да обуславя и срочността на договора, като в тежест на работодателя е да установи съществуването му. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете Ответникът по касация Б. Й. Й., чрез адвокат Б. Г. от АК В. Т., изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира следното Плевенският окръжен съд, като е отменил в една част и потвърдил в друга решението на първостепенния Районен съд - Левски, е уважил предявените от Б. Й. Й. искове, както следва: по чл. 74, ал. 4 КТ – за прогласяване недействителността на клауза от допълнително споразумение № 59 от 18.03.2014 г. към трудовия договор между страните, поради противоречие с разпоредбите на чл. 68 КТ; за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 25/16.02.2015 г. на изпълнителния директор на Н. ЕАД, като незаконно, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за възстановяване на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ; за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото 26.02.2015 г. до окончателното й изплащане. Съдът възложил в тежест на работодателя съдебноделоводните разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът установил, че между касатора Н. ЕАД и Б. Й. Й. е сключен трудов договор № ЛС 2698/01.07.2003 г. със срок за изпитване за длъжността „специалист наемни отношения и договори“ при Н. ЕАД, клон „А.-Б.“, направление „Административни въпроси, търговски, правни и наемни отношения и договори“. С допълнително споразумение № 372/25.09.2013 г., безсрочният трудов договор е изменен за длъжност „портиер“, при изпитателен срок в полза на работодателя до 19.03.2014 г. На 18.03.2014 г. е сключено ново допълнително споразумение № 59, по силата на което Б. Й. е преназначен на длъжността „общ работник, той и пазач“, а новият срок на договора е фиксиран „до избор на охранителна фирма“. Установено е още, че със заповед № 25/16.02.2015 г. на изпълнителния директор на Н., трудовото правоотношение със служителя Й. е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – поради изтичане на уговорения срок, предвид сключването на договор № 15 ИП-219А011-107 от 13.02.2015 г., по силата на който охранителната дейност на обекти на Н. ЕАД е възложена на фирма, избрана на основание Закона за обществените поръчки. Въззивният съд е приел, че новият срок, в последното допълнително трудово споразумение не е определен по правилата на чл. 68, ал. 1 КТ, а до настъпване на дадено събитие, като е отчел също и, че изпълняваната от служителя работа не е временна, сезонна или краткотрайна, нито е изпълнено условието по чл. 68, ал. 4, във връзка с пар.1, т.8 от ДР на КТ, да е е налице „изключение“. В заключение, второстепенния съд е приел, че законовата фикция по чл. 68, ал. 5 КТ е относима към съществувалото трудово правотношение между страните, като срочният трудов договор се е трансформирал в безсрочен. В тази връзка, клаузата от допълнително споразумение № 59 от 18.03.2014 г., регламентираща срока, била е прогласена за недействителна, предвид изрично предявения иск, като са уважени и претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3 КТ. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Решението е правилно. Длъжността, заемана от служителя не е за изпълнение на временна, сезонона или краткотрайна работа. Съдът е тълкувал пар.1, т.8 от ДР на КТ съобразно даденото по-горе разрешение, с което точно е приложил материалния закон, така че не е налице и законовото изключение, при което е допустимо сключване на срочен трудов договор в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ. Причината, посочена за срока на последното споразумение, сключено между страните, е „избор на охранителна фирма”, което само по себе си не съставлява обективна причина от характера на тези по см §1, т. 8 ДР КТ. Сам работодателят и не твърди наличие на такава, поради което да се налага възлагане на охранителната дейност на външна фирма. От друга страна, дори при наличие на обективни причини, попадащи измежду посочените в §1, т. 8 ДР КТ, законът допуска сключване на срочен трудов договор за срок най-малко от 1 година, което също ясно трябва да бъде посочено в трудовия договор. В случая, срокът на договора е определен не с изтичане на конкретен период от време, а с оглед настъпване в бъдеще на определено условие, което само по себе си, прави клаузата за срочност недействителна. След като не са били налице условията за сключване на срочен трудов дговор, правилно съдът е приел, че той се е трансформирал в безсрочен, поради което и работодателят не може едностранно да го прекрати по съображения, че срокът, за кото е сключен, е изтекъл. В заключение, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация има право на съдебноделодони разноски за инстанцията – 400 лв. заплатен адвокатски хонорар. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 648/29.12.2015 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 899/2015 г. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Б. Й. Й. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. А, ап. 1, сумата в размер на 400 лв., сторени в производството пред Върховен касаицонен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: