Р Е Ш Е Н И Е №156 гр. София, 02.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2786 по описа за 2015 г. Производството е по глава ХХІV ГПК. Образувано е по молба на М. И. С. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 395/ 29.09.2014 г. по гр. д. № 445/ 2013 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд. Сочи се основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Обосновава се с постановление за прекратяване на наказателно производство и с твърдението, че постановлението представлява ново писмено доказателство, с което молителят не е могъл да се снабди своевременно и че то установява обстоятелство от съществено значение за делото. Ответникът по молбата за отмяна Е. Б. Г., помагач на ответника по приключилото дело, я счита неоснователна. От ответника по молбата за отмяна Б. И. Г., ответникът по приключилото дело, не постъпва отговор. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 197/ 12.06.2015 г. по настоящото дело. Тя има за предмет въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното и производството по делото е прекратено поради непререшаемост на спора. Процесуалната пречка на чл. 299, ал. 1 ГПК въззивният съд е извел от влязло в сила решение № 252/ 18.05.2010 г. по гр. д. № 303/ 2010 г. на Пазарджишки Окръжен съд. Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че влязлото в сила решение на въззивният съд е допустим предмет на отмяна по извънредния способ на глава ХХІV ГПК. По своята същност то поражда правните последици на определение, което поставя край на исковото производство, но не разрешава отнесеният до съда правен спор по същество. Поради това, че то засяга решението на първата инстанция, като го обезсилва, следва да се квалифицира като решение (аргумент и от чл. 270, ал. 3 ГПК). Отмяната на такова въззивно решение от Върховния касационен съд по реда на извънредния способ за контрол цели разглеждането на делото по същество и произнасяне по правилността на първоинстанционното решение по съществото на правния спор. Въпреки изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата за отмяна неоснователна. С влязлото в сила решение въззивната инстанция е обезсилила първоинстанционното и е прекратила исковото производство поради наличието на абсолютна процесуална пречка, предвидена в чл. 299, ал. 1 ГПК. С първоинстанционното решение са били уважени положителни установителни искове в защита на правото на собственост върху два недвижими имота, които молителят е предявил срещу Б. И. Г.. По приключилото дело той се е позовал на конститутивното действие на две влезли в сила решения, с които по негови искове с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД са обявени за окончателни два предварителни договора за покупко-продажба относно същите имоти (по гр. д. № 483/ 2005 г. и № 484/ 2005 г. на Пещерски районен съд). Първоинстанционното решение е обжалвано и с решението, чиято отмяна се иска, въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение № 252/ 18.05.2010 г. по гр. д. № 303/ 2010 г. на Пазарджишки ОС осъществява пречката на чл. 299, ал. 1 ГПК. С това решение са отхвърлени исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС, предявени от молителя срещу Е. Б. Г.. Първо, въведен е същият придобивен способ – влезлите в сила решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Второ, решението поражда действие по отношение на страните – ищец по отхвърления ревандикационен иск е молителят, ищец и по предявените положителни установителни в защита на собствеността, а ответник по положителните установителни искове е правоприемникът на ответника по ревандикационния иск – Б. И. Г., закупил имота от Е. Б. Г. с договор по н. а. № 50/ 15.04.2013 г. Въззивният съд е обсъдил, но не е приел да има значение за заявените от ищеца права, а от тук – и за пречката по чл. 299, ал. 1 ГПК влязлото в сила решение № 143/ 25.03.2013 г. по гр. д. № 107/ 2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, въпреки че с него са уважени искове с правна квалификация чл. 135 ЗЗД и по отношение на молителя са обявени за недействителни три разпоредителни сделки, с които продавачът по предварителния договор е прехвърлил на Е. Б. Г. двата имота. С постановление от 14.01.2014 г. на Районна прокуратура – [населено място] на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателно производство за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК, извършено от Е. Б. Г.. Наказателното производство е било образувано за това, че Е. Б. Г. на 15.04.2013 г. в [населено място] и пред нотариус С. Т., вписана в НК под № 585 с район на действие РС – П., съзнателно се е ползвал от официални документи с невярно съдържание – скици от С. П. с № 4177 и 4176/ 11.04.2013 г, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Нотариус С. Т. е съставила н. а. № 50/ 15.04.2013 г, с който Е. Б. Г. е продал на Б. И. Г. двата имота, като за извършването на сделката са били представени двете скици. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че прокурорското постановление и установимите чрез него обстоятелства са без значение за абсолютната процесуална пречка на чл. 299, ал. 1 ГПК, при наличието на която въззивният съд е счел, че следва да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати исковото производство. Това означава, че основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице и е неоснователна молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. При тези мотиви, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. С. с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 395/ 29.09.2014 г. по гр. д. № 445/ 2013 г. на Пазарджишки окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.