Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 538

София, 28.06.2022 г.


Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шест май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 146 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от А. Ю. Б., чрез адвокати Д. Г. и Д. М., срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд №434/27.10.2021г. по в.г.д.№545/2021г. в частта, с която след отмяна на решение №7613/19.04.21г. на Районен съд Гоце Делчев по гр.д.№1101/12г. е постановил друго, с което е осъдил А. Ю. Б. да заплати на Териториално поделение на Държавно горско стопанство „Гърмен“ сумите, както следва: 14 862,95лв., от които: 2 651,95лв. – липси от неотчетени електронни превозни билети №№126; №159 и №214 за 35,66 куб.м дървесина и 12 211лв. – стойността на липсващите 131,87куб.м строителна дървесина и дърва за огрев от поверените му обекти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска 23.10.12г. до окончателното изплащане на цялата сума; от 4 652,12лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода 18.10.09г. - 23.10.12г., както и на 1 878,28лв., представляващи разноски пред двете инстанции, съобразно уважените части на исковете.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Териториално поделение на Държавно горско стопанство „Гърмен“, редовно призована, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд Гоце Делчев, е осъдил А. Ю. Б. да заплати на Териториално поделение на Държавно горско стопанство „Гърмен“ сумите, както следва: 14 862,95лв., от които: 2 651,95лв. – липси от неотчетени електронни превозни билети №№126; №159 и №214 за 35,66 куб.м. дървесина и 12 211лв., представляваща стойността на липсващите 131,87куб.м. строителна дървесина и дърва за огрев от поверените му обекти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска 23.10.12г. до окончателното изплащане на цялата сума; 4 652,12лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода 18.10.09г. – 23.10.12г., ведно с направените по делото разноски.
Решението на въззивния съд в останалата му част е влязло в законна сила.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че към 2009г. страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което А. Б. е заемал длъжността „помощник лесничей“. Същият е бил определен за материално отговорно лице по приемането и експедирането на строителна дървесина и дърва за огрев за 8 обекта: 914, 916, 917, 918, 919, 920, 715 и 819, с електронен терминал КС 246077 и експедиционна горска марка. Като такъв е бил задължен да подава информация в отделите и счетоводството на работодателя, като превозните билети е следвало да отчита ежеседмично, съгласно издадените заповеди на директора на ТПДГС „Гърмен“.
Съдът е установил, че със Заповед №291/02.10.09г на директора на поделението е наредена инвентаризация на складовите наличности на строителната дървесина и дървета за огрев по обектите, вкл. тези на А. Б., от нарочна комисия с негово участие.
След извършената инвентаризация на наличностите в обекти №914, 916, 917, 918, 919, 920, 715 и 819, за които е отговарял ответника, са били съставени: протоколи от 09.10.09г., за всеки един от тях, подписани от ответника и останалите членове на комисията без възражения; обобщена справка за движението на материалите и сравнителна ведомост общо по обекти за проведена инвентаризация. Според констатациите на комисията, в обектите стопанисвани от А. Б. са установени: липси общо на 112,85куб.м. строителна дървесина, възлизащи на 11 624,40лв. и наличие на физически издадени, но неотчетени 37бр. превозни билети от КС-246077, за периода май – август 2009г., както следва: 126, 159, 214, 215, 216, 217, 225, 226, 227 и 228, общо за 159,80 куб.м. експедирана дървесина, остойностена от комисията на 10 362,95лв, като само в два от тях е посочен купувача.
Съдът е констатирал, че седем от издадените превозни билети в периода от 03.06.09г. до 29.07.09г. – №№215, 216, 217, 225, 226, 227 и 228 по-късно са отчетени от ответника с рапорт вх.№1247/09.11.09г, без да са издадени фактури. По тях, на 21.12.09г., са били платени 6 171лв. от гръцка фирма „Афойгкани Абий“, гр.Драма, които били отразени в счетоводството на работодателя в сметка 499 „други кредитори“.
Съдът е приел за установено от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че след извършената от вещото лице компенсация, към 20.10.09г и 30.08.09г., установената липса е в размер на 131,87 куб.м., възлизаща на обща стойност 12 211,62лв с ДДС, изчислена по ценоразписа от 01.01.10г. Приел е, че неотчетените билети са 10бр – 126, 159, 214, 215, 216, 217, 225, 226, 227 и 228. Извършеният на 21.12.09г. превод по сметка на горското стопанство от гръцката фирма „Афойгкани Абий“, гр.Драма, в размер на 6 171лв., е с посочено основание - обект 914 и билети №№225,226,227 и 228, и за обект 918 – билети 215,216 и 217, за които липсват издадени фактури. Посочил е, че стойността на дървесината по останалите превозни билети №№126 и 159 е съответно 540лв. (за 15 куб.м), 1 726,56лв. (за 13,08 куб.м), с ДДС, а билет №214 се отнася за експедирането на 7,58 куб.м. бял бор, с единична цена без ДДС от 50лв.
Съдът е приел, че с влязла в сила присъда №1237/07.05.15г на РС –Гоце Делчев по нохд№516/13г. А. Б. е оправдан за извършено престъпление по чл.201 НК, вр. с чл.26, ал.1 НК, вр. с чл.93, т.1, б.“б“ НК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е посочил, че по делото е установено наличието на трудово-правна връзка на страните, по силата на която А. Б. е заемал длъжността „помощник лесничей“. В това му качество на същия е било възложено приемането и експедирането на строителна дървесина и дърва за огрев в посочените 8 обекта, с електронен терминал КС 246077, с присъщите за МОЛ функции по събиране, съхраняване, разходване или отчитане стоково-материални ценности на работодателя.
Съдът е посочил, че инвентаризацията не е елемент от фактическия състав на отчетническата отговорност и не е предпоставка за ангажирането ѝ, поради което е направил извод, че неизвършването на инвентаризация или извършването ѝ в отклонение от изискванията не препятства установяването на липси и ангажиране отговорността на материално отговорното лице. Приел е за установено наличието на „липса“ по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 КТ, а именно: отсъствие на дървесина от поверените на ищеца обекти и на парични средства, вследствие неотчитането на дървесината по 10 превозни билета при работодателя.
По отношение на размера на липсата, съдът е посочил, че от общата стойност на неотчетените 10 електронни превозни билета, по сметка на работодателя са постъпили 6 171лв., с които следва да се погасят задълженията на отчетника до този размер. След приспадане на посочената сума, съдът е приел, че са останали неотчетени билети №126 за обект 914, билет №159 за обект 920 и билет №214 за обект 914, отразяващи съответно експедирана дървесина: 15 куб.м за 577,50лв.; 13,08 куб.м за 1 599,06лв. и 7,58 куб.м за 474,49лв., на обща стойност 2 651,95лв. с ДДС. Приел е, че тази сума представлява липса, която следва да се възстанови от ответника, тъй като неотчитането от страна на А. Б. на електроните превозни билети е препятствало фактурирането и заплащането на посочената в тях, лично от него, дървесина.
По отношение на липсата на строителна дървесина и дърва за огрев, съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице, като е приел, че същата възлиза на 131,87куб.м, на стойност 12 211лв.
С оглед на това е приел предявения иск за основателен до размер на сумата от 14 862,95лв., от които: 2 651,95лв. – липси от неотчетени електронни превозни билети №№126; №159 и №214 на общо 35,66 куб.м дървесина и сумата от 12 211лв. – стойността на липсващите 131,87куб.м строителна дървесина и дърва за огрев от поверените му обекти. Предвид основателността на главния иск, е намерил за основателен и предявения иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 18.10.09г. до 23.10.12г., в размер на 4 652,12лв.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси:
Следва ли при постановяване на своето решение съдът да изясни фактическата обстановка по делото и да съобрази решението си със събраните по делото факти и доказателства, в тяхната съвкупност, взаимовръзка, включително и косвените такива. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №22/24.02.2015г. по г.д.№4581/2014г. І г.о.; решение №3/22.07.2013г. по г.д.№534/2012г. ІV г.о.; решение №217/09.06.2011г. по г.д.№761/2010г. ІV г.о.; решение №92/16.03.2012г. по г.д.№980/2011г. ІІ г.о.; ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №323/27.09.2012г. по г.д.№408/2011г. І г.о. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочената практика. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, като е изложил становище по наведените в хода на производството възражения. Съдът е основал извода си за наличие на „липса“ по смисъла на КТ и нейния размер въз основа на подробен анализ на доказателствата и при съобразяване на извършените от трето лице плащания. Поставеният въпрос е свързан с направения от страна на касатора анализ и обсъждане на конкретни доказателства по делото, и на установени, според него, конкретни факти, релевантни за спора, както и с оплакванията му в тази връзка за неправилност на обжалваното решение. Ето защо, по отношение на него не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване, а именно да е разрешен в противоречие с формираната съдебна практика.
Поставен е и въпросът „Възможно ли е да се установи „Липса“ на материални ценности и с други доказателства, без да се взема предвид съгласно чл.300 ГПК задължителната сила на присъдата, при положение, че спрямо отчетника е образувано наказателно производство и същият е оправдан?“ Твърди се, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По този въпрос също е налице трайно установена съдебна практика, според която в производството по чл.207 ал.1 т.2 от КТ законът е въвел оборима презумция за причиняване на липсата от отчетника, съответно и за неговата вина. Тежестта за оборване на тази презумпция /че не е причинил щетата и че тя не е причинена виновно/ е възложена върху отчетника. Прието е още, че присъдата /оправдателна или осъдителна/ не би имала значение относно посочената доказателствена тежест, защото ако е осъдителна – би потвърдила наличната по презумция вина, а ако е оправдателна – не би послужила като основание за отричането ѝ, предвид разпоредбата на чл.203, ал.3 от КТ, според която имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административната и наказателната отговорност за същото деяние.
Въззивното решение е постановено в съответствие с посоченото разрешение. Формираната съдебна практика е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения, поради което липсва основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението.
Съдът намира, че не е налице основание за допускане на обжалването и на това основание, тъй като при постановяване на решението съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл. трето от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №434/27.10.2021г. постановено от Благоевградски окръжен съд по в.г.д.№545/2021г. в частта, с която след отмяна на решение №7613/19.04.21г на Районен съд Гоце Делчев по гр.д.№1101/12г. е постановил друго, с което е осъдил А. Ю. Б. да заплати на Териториално поделение на Държавно горско стопанство „Гърмен“ сумите, както следва: 14 862,95лв., от които: 2 651,95лв. – липси от неотчетени електронни превозни билети №№126; №159 и №214 за 35,66 куб.м дървесина и 12 211лв., представляваща стойността на липсващите 131,87куб.м строителна дървесина и дърва за огрев от поверените му обекти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска 23.10.12г. до окончателното изплащане на цялата сума; от 4 652,12лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода 18.10.09г. – 23.10.12г., както и на 1 878,28лв., представляващи разноски пред двете инстанции, съобразно уважените части на исковете.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: