4 Р Е Ш Е Н И Е №190 гр. София, 18 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември 2016 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря ............М. НЕДЕВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........П. ДОЛАПЧИЕВ..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 913/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.423 ал.1 от НПК по искане на упълномощен защитник на осъдения П. Г. С. за възобновяване на НОХД № 425/2015г. по описа на Районен съд – Червен бряг и отмяна на постановената по него присъда № 16 от 08.02.2016г., оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането, поддържано пред ВКС от упълномощен защитник на С., както и от самия осъден, се излагат доводи, че той не е знаел за образуваното и водено срещу него наказателно производство. Сочи се, че съдебното производство е протекло по правилата на задочното производство, на основание чл.269 ал.3 т.4 б. „а“ от НПК, като видно от протоколите на съдебните заседания по делото съдът е приел процедура по неговото разглеждане в отсъствие на С., без да му даде възможност за лично участие. Алтернативно се твърди наличие на основания за възобновяване съгласно чл.422 ал.1 т.5, вр. чл.348 ал.1, т.т. 1 - 3 от НПК. В контекста на производството по възобновяване основанието по чл.348 ал.1 т.1 НПК се аргументира с липса на съставомерност на инкриминираното деяние както от обективна, така и от субективна страна. В обсега на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения се сочи, че са нарушени принципите за разкриване на обективната истина по делото и за изграждане на вътрешното убеждение (чл.13 и чл.14 от НПК), на чл.107 от НПК за реда по събирането и проверката на доказателствата, както и на чл.305 ал.3 от процесуалния закон. Липсват доказателства за компетентността на органа, издал акта за установяване на административното нарушение на осъдения, както и обсъждане доводите на защитата. В искането се аргументира и явна несправедливост на наложеното с присъдата наказание „пробация“, тъй като са игнорирани многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост на искането и за неговата основателност, тъй като наказателното производство е протекло изцяло при условията на задочно производство както в досъдебна, така и в съдебна фаза. Осъденият не е бил намерен и призован. Предлага делото да бъде възобновено, като присъдата бъде отменена и производството бъде върнато на досъдебна фаза, когато за първи път е допуснато процесуалното нарушение и е започнато задочното производство. В последната си дума осъденото лице П. С. моли делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл.423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е подадено в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда /дата на пощенското клеймо – 02.08.2016г., вх. № 3792 от 04.08.2016г. на РС – Червен бряг/, което по данни в искането е станало на 27.07.2016г., когато осъденият С. е бил задържан на ГКПП Калотина. Разгледано по същество, искането за възобновяване е и основателно. Деянието, за което е признат за виновен П. С., е било извършено на 09.10.2012 г. Досъдебното производство срещу него е започнало едва на 14.04.2015г. – две години и половина по-късно. В хода на разследването местонахождението на С. не е било установено, тъй като не е намерен на известните по делото постоянен и настоящ адрес в [населено място] ( [улица], съответно - [улица]) и същият е бил обявен за издирване. С постановление от 10.06.2015г. на районен прокурор при Районна прокуратура - Червен бряг наказателното производство по досъдебно производство № Д-114/2015г. е било спряно и съгласно постановление на прокурор при РП – Червен бряг - възобновено на 05.11.2015г. В последното е посочено, че П. С. след щателно издирване не е намерен и е с неустановено местоположение. Същият е привлечен задочно с постановление от 17.11.2015г. в присъствие на служебен защитник, назначен с постановление от същата дата, в присъствието на който е извършено и предявяване на материалите от досъдебното производство. С внасянето на 01.12.2015г. на обвинителен акт по НОХД № 425/2015г. срещу П. С. за престъпление по чл.343в ал.2 от НК е било поставено началото на съдебната фаза на наказателното производство срещу него. Призоваването на подсъдимия е било неуспешно, което е наложило отлагане на производството и изискване на следните справки за него: за предоставяне на данни по Наредба № 14 от 18.11.2009г.; от ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП и сектор „Арести“ – гр. Плевен; от ОД на МВР – Плевен; от Национална следствена служба, както и от затворите в Белене и Плевен, които са установили, че няма данни лицето да се намира в затворите и арестите на страната. Приложените на л.16 и л.18 от делото призовки за подсъдим до постоянния и настоящия адреси на С. удостоверяват невръчването им на последния, поради това че по отношение на първата лицето не се е явило в общината, за да я получи, а при втората има отбелязване, че лицето не пребивава на настоящия си адрес. На второто съдебно заседание, състояло се на 08.02.2016г., ход на делото е бил даден при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.„а“ от НПК - лицето се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му не е известно, като от мотивите на съда не става ясно защо съдът е приел, че е налице точно това основание за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. На същата дата е била постановена осъдителната присъда, с която С. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.2, вр. чл.2 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „пробация“, изразяваща се в пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” –два пъти седмично за срок от дванадесет месеца, изпълнима на адрес - [населено място], [улица], както и „задължителни срещи с пробационен служител“ - също за срок от дванадесет месеца. Поради липса на обжалване осъдителната присъда е влязла в сила. Изложените обстоятелства ясно определят, че нито органите на досъдебното производство, нито първоинстанционният съд са изпълнили прецизно процедурата, даваща им правото да приключат досъдебното производство и да започнат разглеждането на делото в съдебната му фаза в отсъствие на подсъдимия С.. Той нито в един момент не е узнал за воденото срещу него наказателно производство, тъй като не е имал процесуално качество по него, което да го е задължавало да не променя местоживеенето си, без да уведомява надлежния орган. При липса на доказателства за неговото официално информиране чрез призовка или по друг начин за наличието на наказателно производство срещу него, както и за насрочването му на определена дата за разглеждане в съда, не би могло обосновано да се приеме, че С. сам се е отказал от правото си да се явява пред органите на разследването и в съдебно заседание или да избегне правосъдието. Нарушената процедура по информирането му по надлежен ред за наличието на наказателен процес срещу него, разглеждането на делото в отсъствие на С. и необходимостта на същия да бъде гарантиран справедлив наказателен процес в негово присъствие, при спазване и зачитане на всички негови процесуални права и стандартите на чл. 6 от ЕКПЧ, налага отмяната на постановената задочна присъда чрез възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебната му фаза от стадия на привличане на обвиняем. /В този смисъл решение на ЕСПЧ по делото „Кунов срещу България” от 23.05.2006г., както и решения по делото „Стоянов срещу България“ от 31.01.2012г., както и „Харалампиев срещу България” от 24.04.2012 г./ Посоченият резултат предопределя алтернативното искане на осъдения С. делото да бъде възобновено на основание чл.422 ал.1 т.5, вр. чл.348 ал.1, т.т. 1 - 3 от НПК, да не бъде разгледано. Изложените аргументи в негова подкрепа следва да бъдат взети предвид от прокурора и/или от съда при новото разглеждане на делото. С оглед на отмяната на присъдата следва да бъде постановено и спирането на изпълнението на наложеното с нея наказание „пробация”. Предвид гореизложеното и на основание чл.425 ал.1, т.1 и ал.2, вр. чл.423 ал.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 425/2015г. по описа на Районен съд –Червен бряг и дознание № Д-114/2015г. по описа на Районна прокуратура –Червен бряг. ОТМЕНЯ присъда № 16 от 08.02.2016г. на Районен съд – Червен бряг, постановена по НОХД № 425/2015г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора от Районна прокуратура – Червен бряг за извършване на действия от стадия на привличането на обвиняем. СПИРА изпълнението на наказанието „пробация”, наложено на П. Г. С. с отменената присъда № 16 от 08.02.2016г. на Районен съд – Червен бряг, постановена по НОХД № 425/2015г., с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично за срок от дванадесет месеца и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от дванадесет месеца. Решението не подлежи на обжалване. Копие от него да се изпрати на Областно звено „Изпълнение на наказанията”, сектор „Пробация“ - гр. София, пробационна служба - звено София град. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.