Р Е Ш Е Н И Е № 252 С., 27.05.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№801 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Е. Д. Д. и Н. Х. Е. са подали молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение №233 от 25.01.2007г. по гр.д.№12/2000г. на Сливенския окръжен съд, потвърдено с решение № 1157 от 24.10.2008г. по гр.д.№3198/07г. на ВКС, ІV ГО. С тези решения е уважен иск на А. М. О. и Н. А. О. срещу молителите за установяване на собствеността и предаване владението на масивна двуетажна жилищна сграда в [населено място], Бургаска област, построена в общински парцел въз основа на учредено право на строеж. Съдът е приел, че по силата на суперфицията и извършеното строителство ищците са станали собственици на сградата, а ответниците я владеят без основание, тъй като е отхвърлен с влязло в сила решение искът им за обявяване за окончателен на предварителния договор, въз основа на който са установили владение. Обсъдена е и заповед №276/20.10.95г., с която на ответниците е отстъпено право на строеж върху същия общински парцел, в който се намира спорната жилищна сграда, но съдът не е придал значение на този акт поради обстоятелството, че е издаден след завеждане на делото, при условията на осъществен преди това от ищците строеж върху парцела. Молбата за отмяна се основава на твърдения за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от значение за делото. Това са решение от 26.03.08г. по адм.д.№25/07г. на АС Сливен, с което е прогласена нищожността на заповед №63/04.01.96г. на кмета на [община], с която е била отменена обсъдената в атакуваното решение заповед №276/20.10.95г.; решение от 09.02.09г. по адм.д.№264/08г. на АС Сливен, с което е отменена последваща заповед №РД-50-516 от 24.09.08г. на кмета на [община], с която отново е отменена заповед №276/20.10.95г.; решение на ВАС от 01.12.09г., с което е потвърдено решението на АС Сливен; у-ние №45/20.10.95г. на [община] и заповед №276/20.10.95г., които са били представени по делото за собственост; заповед №РД-50-516 от 24.09.08г. на кмета на [община], удостоверение за идентичност на лице с различни имена и две писма на областния управител на област С. до молителя Е. Д., съответно от 01.02.2009г. и 13.03.2009г. Ответниците в производството Шерифе А. О., А. И. О., С. И. О. и И. М. О., действащ чрез своята майка и законен представител Р. Д. С., не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е неоснователна. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК възниква само в хипотезата на новооткрити обстоятелства и доказателства – такива, които са съществували при висящността на спора в инстанциите по същество, но не са могли да бъдат известни на страните или такива, с които страните не са могли да се снабдят своевременно, въпреки положената грижа. В този смисъл е постоянната практика на ВС и ВКС. Не могат да послужат като основание за отмяна по този ред новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства, след приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Новонастъпилите факти не са могли да бъдат съобразени от съда при решаване на делото по същество и затова не могат да бъдат основание за отмяна на влязлото в сила решение. При наличието им, ако действително са от значение за спора, има друг ред за правна защита, но не и по реда на чл.303, т.1 от ГПК. В настоящия случай устните състезания във въззивната инстанция по спора за собственост са приключили на 06.11.2006г., а молителите се позовават на нови обстоятелства и нови доказателства след тази дата, които не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение по спора за собственост. Представени са и писмени доказателства от 1995г., които обаче също не са нови, тъй като са приложени още в първата инстанция по делото. Независимо от изложеното, представените доказателства не са и от значение за изхода на делото. Заповедта за отстъпване право на строеж №276/20.10.95г., на която се позовават молителите, не им създава права върху спорната жилищна сграда, тъй като тя вече е била построена в парцела от насрещната страна по спора. Затова последващата отмяна на тази заповед с представените в настоящото производство две нови заповеди №63/04.01.96г. и заповед №РД-50-516 от 24.09.08г. на кмета на [община], както и съдебните решения, с които първата от тях е била прогласена за нищожна, а втората – отменена, не създават ново правно положение, от което молителите могат да черпят права. Що се отнася до писмото на областния управител от 13.03.09г., то не съдържа информация, която да не е могла да бъде изнесена при висящността на спора в инстанциите по същество, при добро водене на делото, а и от друга страна писмото няма характер на официален удостоверителен документ, който да обори констатациите в нотариалния акт на насрещната страна по спора, както и данните по удостоверение №28/06.03.95г., което е било представено при разглеждане на делото в първата инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Д. Д. и Н. Х. Е. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение №233 от 25.01.2007г. по гр.д.№12/2000г. на Сливенския окръжен съд, потвърдено с решение №1157 от 24.10.2008г. по гр.д.№3198/07г. на ВКС, ІV ГО. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: