Р Е Ш Е Н
И Е
№ 101
София, 22.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Здравка
Първанова
при
участието на секретаря Теодора Иванова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 2335 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС,и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.4 ГПК.
Образувано е по молбата на Х. Б. З. ,Г. И. З.,М. С. З.,Б. Д. Т., С. И. З.,Е. Д. З.,Л. Д. З.,М. И. З.,И. Д. Я.,Х. П. И.,С. П. З.,П. Д. Ш., Г. Д. Ш.,З. А. З. и Д. С. З. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС,V ГО,постановено на 10.03.2008г. по г.д. №1826/2007г. Поддържат,че е налице друго,влязло в сила съдебно решение,с което е разрешен въпросът за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот и което противоречи на решението,отмяна на което се иска.
Ответникът по молбата ТПК”П”-гр. Е. изразява становище, че молбата е неоснователна,тъй като не е налице друго влязло в сила съдебно решение между същите страни,за същото искане и на същото основание,което да противоречи на решението,отмяна на което се иска.
Молбата е подадена в срока по чл.305 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното:
Влязло в сила съдебно решение,с което спорът между страните е решен по същество,може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК само ако между същите страни,на същото основание и за същото искане е постановено в друго исково производство влязло в сила решение,което ме противоречи. В случая се поддържа,че е налице противоречиво разрешаване на същия спорен въпрос в решение, постановено на 03.12.1998г. по гр.д. №54/1998г. по описа на Етрополския районен съд,както и в решение №2403/17.03.2003г.,постановено по адм.д. №10636/2002г. по описа на ВАС,ІІ отделение.
С решението,отмяна на което се иска,тричленен състав на ВКС,V ГО е оставил в сила решението на Софийски окръжен съд от 11.01.2007г., постановено по гр.д. №993/2005г.,с което по предявен от ТПК”П” отрицателен установителен иск е признато за установено,че наследниците на Х. С. З. ,а именно Б. Д. Т., Х. Б. С.,С. И. З.,Е. Д. З.,Л. Д. З.,М. И. З., И. Д. Я.,Х. П. И.,С. П. З.,Г. И. З.,П. Д. Ш.,Марийка Г. Ш. ,В. Д. Н.,Д. Д. П.,Д. С. И.,С. А. К. и З. А. З. не са собственици на ливада с площ 13.20дка в землището на гр. Е.,м.”Р”,от която част с площ 6.9 дка попада в регулацията в северната и централна част на парцел **** от кв.19 по регулационния план на гр. Е.,а останалата част от 6.3 дка е извън регулация. Прието е,че решението по адм.д. №54/1998г.,постановено по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ,с което в полза на наследниците на Х. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на ливада от 13.2 дка е непротивопоставимо на неучаствувалото в административното производство ТПК”П”, освен ако в исковото производство не се установи наличието на всички предпоставки за възстановяване на собствеността. Прието е,че в случая не е установено наследодателката да е притежавала правото на собственост, тъй като по силата на спогодба от 1932г. тя е придобила само правото да ползува имота до смъртта си,което се е погасило със смъртта й през 1962г. Прието е също така,че за попадащата в регулация част от имота производството по възстановяване на собствеността не е приключило,а за частта от имота извън регулация са налице пречки за реално възстановяване по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ.
Доводите на молителите,че така постановеното от ВКС решение противоречи на влязлото в сила решение на Етрополския районен съд по адм.д. №54/1998г. са неоснователни – не е налице идентичност на предмета в двете производства. Предмет на разглеждане в производството по адм.д. №54/1998г. е подадена жалба срещу решение на ПК /сега ОСЗ/, страни в което са наследниците на Х. С. и ПК /сега ОСЗ/,докато в производството по гр.д. №1826/2007г. е разгледан отрицателен установителен иск за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот. Не е налице идентичност и по отношение на страните- ТПК”П” не е участвувало в административното производство по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,което изрично е отбелязано и в решението,отмяна на което се иска,като е прието,че именно поради тази причина Т. може да оспорва правата на лицата,ползуващи се от влязлото в сила решение по адм.д. №54/1998г. в исковия процес,имащ за предмет принадлежността на правото на собственост върху имота.
Неоснователни са и доводите за наличие на противоречие с решение №2403/17.03.2003г. на ВАС,ІІ отделение,постановено по адм.д. №10636/2002г.,с което е обезсилено решението,постановено по адм.д. №231/2000г. на Софийски окръжен съд и производството по делото е прекратено като е прието,че ТПК”П” няма право по смисъла на чл.295,ал.1,т.2 ППЗТСУ/отм./ да обжалва административен акт,с който на основание чл.32,ал.1,т.2 ЗТСУ/отм./ е одобрено попълване на кадастралния план на гр. Е. с нанасяне на имотните граници на възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот. В случая не е налице идентичност на предмета по двете дела – в административното производство предмет на разглеждане е жалба, подадена срещу заповед за попълване на кадастрален план,в което принадлежността на правото на собственост върху имота не е предмет на разглеждане и постановеното в административното производство решение, с което решението на окръжния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено не се ползува със сила на присъдено нещо по отношение принадлежността на правото на собственост върху имота,дори в същото да е прието,че Т. не притежава права върху нанесения в кадастралния план имот. Освен това в производството по гр.д. №1826/2007г. предмет на разглеждане са не правата на Т. ,а правото на собственост на наследниците на Х. С. ,което в производството по адм.д. №10636/2002г. не е подтвърдено със сила на присъдено нещо по отношение на ТПК”П”.
Както вече беше отбелязано,основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК е налице само ако между същите страни,на същото основание и за същото искане в друго исково производство е постановено решение,което противоречи на решението,чиято отмяна се иска. В случая не е налице идентичност нито на основанието,нито на искането,като освен това решението на ВАС не е постановено в исково производство. Поради тези съображения следва да се приеме,че предпоставките на чл.303,ал.1,т.4 ГПК не са налице и подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Х. Б. З. ,Г. И. З.,М. С. З.,Б. Д. Т., С. И. З.,Е. Д. З.,Л. Д. З.,М. И. З.,И. Д. Я.,Х. П. И.,С. П. З., П. Д. Ш., Г. Д. Ш.,З. А. З. и Д. С. З. молба за отмяна на решение №330/10.03.2008г.,постановено от ВКС,V ГО по гр.д. №1826/2007г.
Председател:
Членове: