Р Е Ш Е Н И Е № 360/15 София, 27.01.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3389 по описа за 2013г. и приема следното: Производството е образувано по жалбата на министъра на правосъдието чрез юрисконсулт Ив.С. срещу решението от 28.ІІІ.2013г. по д.д. № 5/2013г. на Д. к. /ДК/ на К. на ЧСИ /КЧСИ/. Ответникът по жалбата частен съдебен изпълнител И. Т. Ч., вписан в регистъра на КЧСИ под № 783, е заел становище за нейната неоснователност, алтернативно, за обезсилване на решението в частта по искането за ангажиране отговорността му за нарушение на чл.436 ал.2 и ал.3 ГПК поради изтекла давност, алтернативно, за отменяване на решението и връщане на делото за ново произнасяне на Д. к. С. на КЧСИ е заел становище чрез юрисконсулт Д. за неоснователност на жалбата. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че жалбата е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването. За да се произнесе по жалбата, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение ДК на КЧСИ е прекратила производството по д.д. № 5/2013г., образувано въз основа на искане на министъра на правосъдието вх. № 1409/18.ХІІ.2012г. за провеждане на дисциплинарно производство срещу ЧСИ И. Ч., в частта за реализиране дисциплинарната му отговорност за нарушение на чл.429 във вр. с чл.507 ГПК, извършено на 21.VІІ.2010г. и изразяващо се в провеждане на изпълнение извън пределите на изпълнителния лист и извършване на действия по принудително изпълнение чрез налагане на запор на банкови сметки на лице, непритежаващо качеството на длъжник по изпълнителното дело – [фирма], поради изтичането на предвидената в закона давност. Със същото решение ДК е отхвърлила като неоснователно искането на министъра на правосъдието вх. № 1409/18.ХІІ.2012г. за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Ив.Ч. за нарушение на чл.436 ал.2 и ал.3 ГПК за това, че не бил извършил процедура по администриране на жалба на [фирма] във връзка с указаното с определение от 27.ХІІ.2011г. на СГС по ч.гр.д. № 13830/2010г. За да постанови решението, ДК е взела предвид, че за събиране на присъденото на [фирма] по т.д. № 851/2005г. на СГС вземане срещу [фирма] в размер на 22828лв., лихви и разноски, първоначално е образувано изп.д. № 20068620400028 по описа на ЧСИ М.Г., впоследствие преобразувано в изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.К., а на 30.ІХ.2009г. по молба на взискателя делото е прехвърлено на ЧСИ Ив.Ч., образувано под № 20097830400472. Преди преобразуването от ЧСИ Г. е проведена публична продан на имот на длъжника, като на 30.V.2008г. за купувач е обявено [фирма]. Поради участието на това дружество като наддавач в публичната продан, въпреки че е било представлявано от лице без представителна власт, и невнасянето от него в срок на цената за имота, на 09.VІ.2008г. ЧСИ Г. поканила [фирма] като предложил следващата по размер цена да бъде обявен за купувач и тъй като той на 13.VІ.2008г. внесъл по сметката на ЧСИ предложената сума, с постановление от 09.ІV.2009г. имотът му е възложен. С постановление от 10.VІ.2008г. имотът, обаче, е възложен на [фирма] по изпълнително дело по описа на ЧСИ Г.Д.. На 22.ІІ.2010г. между двамата купувачи на имота е постигнато споразумение, по което едноличният търговец признал претенциите на купувача Е. върху продадения имот. На 28.ІV.2010г. взискателят депозирал пред ЧСИ Ч. заявление за съгласието си цялата сума, платена от [фирма] в качеството на наддавач, да му бъде възстановена, както и че е прехвърлил на последния вземането по изпълнителното дело по сключен договор за цесия, за което длъжникът е уведомен. С разпореждане от 28.ІV.2010г. ЧСИ Ч. разпоредил превод по сметката на [фирма] на сумата 670690лв. /платената от него цена по публичната продан/. На 29.ІV.2010г. [фирма] и [фирма] поискали внесената от първия наддавач [фирма] като депозит сума да бъде платена по сметка на [фирма] поради прехвърляне на вземането на последното с договор за цесия, за което длъжникът е уведомен. На 30.ІV.2010г. ЧСИ Ч. разпоредил превод на задатъка в размер на 41520лв. по сметка на кредитора „Е.”. На 07.VІІ.2010г. с молба [фирма] поискало от ЧСИ да възстанови на дружеството задатъка или да се удържи такъв и от отказалия се от правата си [фирма]. Последният и [фирма] не са изразили становище по това искане. С разпореждане от 21.VІІ.2010г. ЧСИ Ч. разпоредил налагането на запор върху банковите сметки на „Е.” и на [фирма] съответно върху преведената от първия сума като задатък 41 520лв. и от втория 41580лв. Не са налагани други запори върху сметки на [фирма]. Няма данни, а и твърдения, в резултат на наложените запори по специалната сметка на ЧСИ да са постъпили суми. При тези обстоятелства е направен извод, че са налице предпоставките по чл.71 ал.7 т.1 ЗЧСИ за прекратяване на дисциплинарното производство по искането за дисциплинарна отговорност за нарушението по чл.429 ГПК /по пункт първи от искането/ поради изтичането на давността. Твърдяното нарушение по пункт първи от искането касае действия по изпълнението, извършени от ЧСИ на 21.VІІ.2010г., тъй като в нито един друг момент не се установява той да е налагал запор върху сметки на ЕТ; нарушението - налагане на запор - не е от категорията на „продължените”, създаващи трайно състояние на нарушение на установения ред, респ. не е извършвано до 14.ІІІ.2012г., тъй като е еднократен акт, не включващ в себе си бездействието /задължителен елемент за всяко продължено нарушение/; най-късната дата за ангажиране на дисциплинарна отговорност за нарушението е 21.VІІ.2012г., когато изтича общата двегодишна давност от извършването му. Към момента на образуването на дисциплинарното производство – 18.ХІІ.2012г. – дисциплинарната отговорност вече е била погасена; двугодишният срок е бил изтекъл и към момента на узнаване за нарушението от органа по чл.70 ал.1 ЗЧСИ – на неустановена дата в периода от 25.Х.2012г., когато проверяващият инспектор при МП е отправил искане до ЧСИ Ч. да му бъдат изпратени материалите по изп.дело, до 14.ХІІ.2012г., когато искането за образуване на дисциплинарно производство е изведено от деловодството на МП. Фактът, че министърът на правосъдието е узнал след изтичането на двегодишния давностен срок, не променя този извод. Не е приложим в случая тригодишният давностен срок след изменението на чл.69 ал.1 ЗЧСИ, в сила от 29.VІ.2012г., което влошава правното положение на ЧСИ и не може да има обратно действие относно нарушения, извършени преди влизането му в сила. По пункт втори от искането на министъра на правосъдието е прието, че то е процесуално допустимо, тъй като е направено в рамките на шестмесечния и двугодишния срокове по чл.69 ЗЧСИ. Взето е предвид, че на 28.ХІІ.2010г. на ЧСИ е изпратено разпореждане от СГС по ч.гр.д. № 13830/2010г. , образувано по частна жалба на В. С. С. против действията му по изп.д. № 472/2009г. – налагане на запор върху банковите сметки на [фирма], с което и на основание чл.436 ал.3 във вр. с чл.438 ГПК ЧСИ е бил длъжен в 7 дн.срок да представи по частното дело доказателства за надлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, копия от всички доказателства по изпълнителното дело и мотиви във връзка с обжалваното действие. На 04.І.2011г. ЧСИ разпоредил да се изиска от СГС жалбата на С.. На 10.ІІІ.2011г. ЧСИ е получил копие от жалбата вх.№ 85606/30.ХІ.2010г. срещу налагането на запор на банковите сметки на [фирма]. С разпореждане от 11.ІІІ.2011г. ЧСИ оставил без движение жалбата за отстраняване нередовностите й, съобщението за което е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. На 10.І.2012г. ЧСИ получил заверено копие от жалбата от 30.ХІ.2010г., на 13.І.2012г. разпоредил да се изиска оригиналът й, който получил на 19.І.2012г. Жалбата е допълнена с допълнително становище вх. № 15460/23.ІІ.2011г. по описа на СГС. На 19.І.2012г. ЧСИ Ч. изпратил съобщение до ЕТ за отстраняване нередовностите на жалбата си съобразно указания на СГС с определение от 27.ХІІ.2011г. На 01.ІІ.2012г. в кантората на ЧСИ постъпило доказателство за внесена държавна такса. На 20.ІІІ.2012г. препис от жалбата е връчен на [фирма], становище на който е подадено на 26.ІІІ.2012г. Препис от жалбата не е връчен на [фирма] поради неоткриването му на адреса на управление. С разпореждане от 14.ІІІ.2012г. ЧСИ Ч. разпоредил във връзка с искане на [фирма] да се вдигнат всички запори, наложени по сметките на това дружество и на [фирма], съобщения за което до банките са изпратени на 20.ІІІ.2012г. При тези обстоятелства ДК е приела, че липсват основания за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на чл.436 ал.2 ГПК. ЧСИ е изпълнил своевременно задължението си по връчване на преписи от жалбата на взискателя и на длъжника по изпълнителното дело. Това, че дружеството-длъжник не е било намерено на адреса, не означава неизпълнение в пълнота на изискването по чл.436 ал.2 ГПК, тъй като ЧСИ е положил възможните и необходими процесуални усилия в тази връзка. С оглед на това е неоснователно искането за ангажиране на дисциплинарна отговорност поради неизвършване на процедура по администриране на жалбата. Не са налице основания за отговорност и за нарушение на чл.436 ал.3 ГПК. Действително няма доказателства ЧСИ Ч. да е изпратил жалбата и приложенията към нея на СГС за произнасяне по компетентност, което обуславя формално допуснато от него нарушение, като е ограничено правото на [фирма] да инициира съдебен контрол върху действията му. Но към 26.ІІІ.2012г., когато е най-ранната възможна дата за изпращането на жалбата на СГС, ЧСИ вече е бил вдигнал запорите върху банковите сметки на жалбоподателя. По този начин интересите на това трето лице са били защитени в пълен обем, а съдебният контрол върху действията на ЧСИ е бил лишен от предмет. Макар формално да е допуснато нарушението, чрез вдигането на запорите ЧСИ е възстановил правното положение от преди налагането им и е санирал допуснатите процесуални нарушения, поради което ЧСИ не е осъществил от обективна и субективна страна дисциплинарното нарушение по чл.67 във вр. с чл.76 ал.3 ЗЧСИ. В жалбата на министъра на правосъдието се сочи, че не са налице основанията за прекратяване на производството, тъй като ЧСИ е наложил запорите на 21.VІІ.2010г., но е разпоредил вдигането им на 14.ІІІ.2012г. Приетото, че е без значение кога вдигането на запорите е сторено, противоречи на правната и житейска логика, тъй като правните последици на запора настъпват с налагането му и отпадат с вдигането /заличаването/ му, при което нарушението е било налице до 14.ІІІ.2012г. Във връзка с второто нарушение се сочи, че с вдигането на наложените запори необходимостта от съдебно произнасяне по жалбата не е отпаднала, това не освобождава ЧСИ от задължението да администрира същата, единствено в правомощията на съда е да се произнесе по подадена до него жалба и само в хипотезата на оттеглена такава съдебният изпълнител би могъл да не я администрира и изпрати до съда. Иска се отмяна на решението на ДК и налагане на ЧСИ на едно от предвидените в закона дисциплинарни наказания. Претендират се и разноски. Решението е неправилно. По пункт първи от искането на министъра на правосъдието неправилно Д. к. е приела, че то визира наложените на 21.VІІ.2010г. запори върху банковите сметки на [фирма]. Всъщност така, както е заявено, искането е основано на твърдение за допуснато от ЧСИ дисциплинарно нарушение, изразяващо се в провеждане на изпълнение извън пределите на изпълнителния лист чрез налагане на запор върху банкови сметки на лице, което не е длъжник по изпълнителното дело. Т.е. по същество твърдението е, че с налагането на запор, представляващо действие, обезпечаващо изпълнението, е започнало провеждането на изпълнение срещу трето за изпълнителното производство лице без наличие на предвидените за това в чл.429 и чл.507 ГПК предпоставки. Приемайки, че искането се основава на твърдение за нарушение, изразяващо се само в действието на ЧСИ по налагането на запор, а не в провеждането на изпълнителен процес, започнал с това действие, ДК не се е произнесла по цялото релевирано пред нея искане. По пункт втори от искането на министъра на правосъдието: Неоснователно е възражението на ЧСИ за недопустимост на дисциплинарното производство в тази му част поради погасяването на дисциплинарната отговорност за соченото в нея нарушение по давност. Правилни са изводите на ДК в тази връзка. В допълнение следва да се посочи и следното: Процедурата по администриране на жалбата на [фирма], изразяваща се във връчване на преписи от нея на страните по изпълнителното дело и изтичане на срока за представяне на отговори, е била завършена към 26.ІІІ.2012г. От този и във всеки следващ момент до осъществяването му ЧСИ е дължал изпращането на жалбата на СГС. И тъй като той не е изпълнил това задължение, отговорността му не е покрита нито с кратката, нито с двугодишната давност. Изводът е същият, дори да се приеме, че нарушението е осъществено с неизпращането на жалбата към 27.ІІІ.2012г. /или най-рано към 19.І.2012г., както е приела ДК/, с оглед датата на постъпване на сигнала на едноличния търговец в министерство на правосъдието /04.VІІ.2012г./ и датата, на която искането е постъпило в КЧСИ /18.ХІІ.2012г./. – искането е заявено пред наказващия орган в шестмесечния, респективно в двугодишния давностен срок по чл.69 ЗЧСИ. Не е в съответствие със задължителната практика на ВКС по приложението на посочената разпоредба възражението на ЧСИ Ч., че отговорността му е следвало да бъде реализирана в рамките на краткия срок и тъй като към настоящия момент той е изтекъл, дисциплинарното производство следва да бъде прекратено. Както е прието в т.12 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК, предвиденият в закона давностен срок е за сезиране на ДК от министъра на правосъдието или от Съвета на КЧСИ, а не за налагане на наказание до изтичането на този срок. Незаконосъобразен е изводът на ДК, че с вдигането на запорите ЧСИ е възстановил съществуващото правно положение от преди налагането им и е санирал допуснатите процесуални нарушения, като с това упражняването на последващ съдебен контрол върху действията му е станало безпредметно, поради което с неизпращането на жалбата на едноличния търговец за произнасяне от СГС не е осъществено от обективна и субективна страна нарушението по пункт втори от искането на министъра на правосъдието. Дали от жалбата си едноличният търговец е имал или не правен интерес след вдигането на запорите върху банковите му сметки е въпрос, произнасянето по който е само в правомощията на съда, компетентен по правилата, предвидени в процесуалния закон, но не и на ЧСИ. С оглед изложените съображения решението на ДК следва да бъде отменено и делото да се върне на Д. к. за произнасяне по цялото искане на министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Ч., включително по възражението на последния за погасяването й по давност по искането по пункт първи, и предвид изводът в тази насока – и за определянето на съответно на тежестта на нарушенията/нарушението наказание след преценка и на възраженията на ЧСИ в отговора му по жалбата на министъра на правосъдието. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Д. К. на КЧСИ от 28.ІІІ.2013г. по д.д. № 5/2013г. и ВРЪЩА делото на Д. к. на КЧСИ за произнасяне по сезиращото искане на министъра правосъдието вх. № 1409/18.ХІІ.2012г. за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ Ч.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: