5 гр. д. № 2121/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 268 София, 23.02.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2121/2014 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Столична община – район „О.” касационна жалба срещу решение № 2169 от 25.11.2013 г. по гр. д. № 1230/2013 г., с което Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 02.11.2012 г. по гр. д. № 1155/2010 г. на СГС, с което е отхвърлен предявения от Столична община против [фирма] [населено място] иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението на недвижим имот, представляващ приземен етаж от масивна стоманобетонова сграда със застроена площ от 645 кв. м., построена в УПИ ІІІ, кв. 535, в м. „Центъра” по плана на [населено място], състоящ се от описаните 18 помещения. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение № 483 от 29.07.2014 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на обжалваното решение по разрешения с него въпрос, как следва да се индивидуализират недвижимите имоти, използвани за развиване на определена дейност, за да се приложи критерият, установен в т. 6 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, за отделяне на общинската от държавната собственост. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Индивидуализирането на недвижимите имоти, съставляващи самостоятелни обекти в сгради, в случаите, когато се използват за развиване на определена дейност, следва да се индивидуализират с основните им белези точното местонахождение и граници, както и с вторичните белези като застроена площ, видовете помещения, когато представляват съвкупност от такива, и други характеристики, с които могат да бъдат отграничени от другите самостоятелни обекти в сградата. По същество на касационната жалба : За да отхвърли предявения ревандикационен иск съдът е приел, че ищецът не се легитимира като носител на правото на собственост върху имота на основание § 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОбС в редакцията при обнародването му в ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г., съгласно уточнението на исковата молба относно правното основание за придобиване на вещни права върху имота, направено със становище, депозирано на 14.03.3011 г. по гр. д. № 766/2013 г. на САС. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е достигнал до извода, че в приземния етаж на сградата, която от построяването й през 1974 г. с предназначение „Централен младежки дом”, а след това младежки дом „Л. Д.”, а от 30.05.1991 г. Дом на културата „С.”, е бил създаден стрелкови клуб. Към 17.09.1991 г. – датата на влизане в сила на ЗМСМА, имотът, предмет на иска, е стопанисван от Организация за съдействие на отбраната (О.), създадена с ПМС № 24 от 29.071988 г. с основна дейност - подпомагане отбраната на страната, за организиране и осъществяване на масова стрелкова подготовка за защита на населението и за подготовка на отбор по спортна стрелба. От това е намерено, че развиваната дейност е от национално значение и използването на имота за осъществяването й е пречка същият да стане собственост на общината по разпореждане на закона – § 7, ал.1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. Решението е постановено преди делото да е било напълно изяснено от фактическа страна. Установено е, че сградата, в която се намира спорния имот, е построена през 1974 г. с предназначение „Централен младежки дом” и адм. адрес [улица] по данни от АДС № 8936 от 20.04.1974 г. В същия е отразено, че със заповед № 560 от 5.04.1974 г. е бил прехвърлен безвъзмездно на Комитета за младежта и спорта, който от 1968 г. до 1971 г. има ранг на министерство. К. е закрит с Указ № 873 на Държавния съвет на РБ от 19.06.1976 г. (ДВ бр. 50 от 22.06.1976 г.) като съгласно т. 3 дейността му е преминала към Д. и Българския съюз за физическа култура и спорт. С писмо от 30.12.1985 г. ЦС на Д. е дал съгласие оперативното управление на приземния етаж да се предостави на Кремиковски РК на Д.. О. е била създадена с ПМС № 24 от 29.071988 г. с основна дейност -подпомагане отбраната на страната. На 17.05.1984 г. с ненаименован договор, сключен между Градския комитет на Д. - София и СС на О.-София, на последната организация е предоставено източното мазе на Градския младежки дом (ГМД) „Л. Д.” за построяване на пневматично стрелбище. Договорът е сключен без определен срок и предоставянето е безвъзмездно. О. е изпълнило в предоставеното му помещение стрелбище, използвано за осъществяване на дейността. По делото няма данни за построените за тази цел видове помещения, застроената им площ и точното им местонахождението в това ниво на сградата. По данни от съставения от Областният управител акт за частна държавна собственост № 01329 от 09.12.1998 г., отменен със заповед № 15.0174 от 20.03.2001 г., приземният етаж е със застроена площ от 645 кв. м. и се състои от: офис – 24 кв. м.; стоя за охрана – 8 кв. м.; магазин – 28 кв. м.; фоайе – 11 кв. м.; тоалетна – 14 кв. м., тоалетна – 28 кв. м.; склад кафе-клуб – 8 кв. м.; кафе-клуб – 48 кв. м.; приемна зала – 21 кв. м.; радиозала – 44 кв. м.; пневматично стрелбище – 80 кв. м.; бойно стрелбище – 137 кв. м.; склад – РВ – 18 кв. м.; склад 34 кв. м., пневматично стрелбище – 80 кв. м., коридор - 23 кв. м., работилница – 18 кв. м.; агрегатна вентилация – 17 кв. м. (л. 84 от гр. д. № 1155/2010 г. СГС), които обекти са нанесени и на представената по делото скица (л. 38 от гр. д. № 28803/09 г. на СРС, който съд първоначално е бил сезиран с иска). Същата година е съставен на 07.04.1998 г. акт № 193а за публична общинска собственост, в който сградата на МД е описана като масивната стоманобетонна със застроена на площ от 1600 кв. м., състояща се от подземен етаж и три надземни етажи. В описанието на съдържащите се обекти в подземния етаж са изброени: ресторант, сутерен (стрелбище), танцова зала с 2 съблекални, сервизни помещения и склад (л. 80 от гр. д. № 1155/2010 г. СГС. При тези доказателства, в които има данни, че в приземния етаж има и други обекти извън стрелковия клуб, необосновано е прието, че целият приземен етаж е бил използван от О. за осъществяване на развиваната от него дейност и след прекратяване на О. е преминал за стопанисване и управление към министерство на отбраната. Към 17.09.1991 г., датата на влизане на ЗМСМА в сила, стопанисването и управлението на приземният етаж е бил предоставен на Д., която организация е преобразувана в БДМС. Със закона за имуществото на Б., Б., Д. и др., в сила от 19.12.1991 г., предоставеното имущество и ограничени вещни права на изроените организации е било одържавено. За да се направи извод дали обекти, от изпълнените в приземния етаж на сградата на младежкия дом, са преминали в собственост на общината на основание § 7, ал.1, т. 6 и чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОбС в първоначалната редакцията - ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г., е следвало да се установи, кои от тях не са били част от стрелковия клуб. Това е налагало по делото да се изслуша техническа експертиза, която да посочи, кои помещения от изпълнените в приземния етаж са елементи на стрелковия клуб и са с предназначение за извършване на обучение по стрелба, в съответствие с развиваната от тази организация дейност, от общонационално значение, и кои са използвани за други видове дейности. Обоснован е изводът, че извършваната в имота дейност по подпомагане отбраната на страната е от общонационално значение и това е пречка имотът да стане общинска собственост, но това се отнася само за онези помещения, съответно съвкупност от такива, в които се е извършвала тази дейност. По отношение на останалите помещения, в които е развивана друга дейност като такава за обществено хранене, ограничението на нормата не намира приложение и те по разпореждане на закона са преминали в собственост на общината. Изяснено е по отношение на ответника [фирма], [населено място], че той черпи права от договор за покупко-продажба сключен с праводател [фирма] на 27.03.2007 г. ( н. а. № 200, т. І, н. д. № 170/2007 г., рег. № 1479). Този праводател, се е легитимирал като собственик с договор за покупко-продажба, сключен с [фирма] (н. а. № 7, т. І, от 17.01.2007 г.). [фирма] е създадена със заповед № 0Х47 от 22.01.1999 г. на министъра на отбраната за образувано еднолично дружество с ограничена отговорност с имущество – частна държавна собственост с фирма „В.” и със седалище в [населено място]. Дружеството е имало седем клона в градовете Бургас, Варна, П., М., П., Р. и Х.. Капиталът е формиран на база непарична вноска – имуществото, стопанисвано от МНО съгласно приложение. В приложението в раздел клон София е записан – стрелкови клуб в [населено място], [улица]. Създаването на [фирма] се предхожда от закриването на О. с ПМС № 72 на МС от 30.04.1992 г. като движимото и недвижимо имущество на организацията е предоставено на Министерство на отбраната безвъзмездно (т. 4 от постановлението и приложението към него, в което спорното недвижимото имущество е описано само с белезите: населено място и административен адрес). Тази непълнота на индивидуализирането на недвижимите имоти, стопанисвани от О. и преминали след закриването му към Министерство на отбраната, налага изслушване на техническа експертиза за установяване на това какви помещения от приземния етаж в сградата на дом на културата „С.” се включват в стопанисвания от О. стрелкови клуб, за изграждането на който на тази организация е било предоставено източното мазе от сградата през 1984 г. След установяване на тези релевантни факти може да се направи обоснован извод за това дали целия приземен етаж или само части от него са извън предметния обхват на §7, ал. 1 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, поради това че са обслужвали дейност с общонационално значение. При този изход на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът по касация [фирма] [населено място] следва да заплати на Столична община, направените от нея разноски за правна защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да се определена на база ½ от данъчната оценка на имота предмет на спора, която е в размер на 966330.20 лв. съгласно писмо на СО-Дирекция ПАМДТ, отдел О. от 09.12.2009 г. (л. 46 от гр. д. № 28803/2009 г. на СРС), поради липса на точни данни за застроената площ на стрелковия клуб. Дължимото възнаграждение възлиза на 15324.95 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 2169 от 25.11.2013 г. по гр. д. № 1230/2013 г., с което Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Столична община, [населено място], чрез район „О.” сумата 15324.95 (петнадесет хиляди триста двадесет и четири лева и 0.95) лева, разноски за касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: