13 Р Е Ш Е Н И Е № 225 [населено място] ,03,08,2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в открито съдебно заседание на седми декември,през две хиляди и петнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ с участието на секретаря Наталия Такева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3696 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на М. против решение № 1469 / 11.07.2014 г. по т.д. № 1729/2013 год. на Софийски апелативен съд,в частта му с която е потвърдено решение № 964 по гр.д.№ 14243/2011 год. на СГС и допълнително решение № 6414 по същото дело, за отхвърляне на предявения от касатора против Т. Ц. частичен иск за сумата от 40 000 евро - дължима по договор за кредит , сключен между МИБ и [фирма], част от главница, цялата в размер на 1 200 000 евро,ведно с наказателна лихва от 0,1 % върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й заплащане, в евентуалност – законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончатерлото й изплащане.В останалата си част, в която с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, за отхвърляне на останалите обективно кумулативно съединени с предходния,частични искове за : 1/ сумата от 5 000 евро – възнаградителна лихва за периода 15.05.2009 год. – 16.05.2011 год. , на основание същия договор, част от общо дължима за същия период възнаградителна лихва от 150 200 евро ; 2 / сумата 3 000 евро – неустойка по чл.9.2 от договора за кредит, за забавено плащане на главницата , за периода 15.02.2010 год. – 16.05.2011 год.,част от сума в общ размер от 212 222,21 евро; 3/ сумата 2 000 евро – неустойка по чл.9.2 за забавено изплащане на възнаградителна лихва,при пълен размер на вземането от 48 733 евро, ведно с наказателни лихви, в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден върху сумата по всеки частичен иск, в евентуалност – законната лихва върху същите суми, считано от предявяването на исковете до окончателното им заплащане,въззивното решение е влязло в сила, предвид оставяне без разглеждане касационната жалба в тази й част, съгласно чл.280 ал.2 ГПК,с определение на настоящия състав, влязло в сила.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.147 ал.2 вр. с чл.139 ЗЗД, доколкото съдът е обосновал с тези норми,според страната - в противоречие с действителния им смисъл и при недопустимо разширително тълкуване - извода си,че утежняващи за длъжника задължения, поети с последващо на първоначалния договор споразумение с кредитора,изменящо клаузи на договора,респективно утежняващи положението на поръчителя, изключват отговорността на последния, след като същият не е поел изрично поръчителство и по последващо сключеното споразумение. Оспорва по начало фактическите констатации на съда за наличието на коментираните изменения на срокове и условия на договора за кредит, вкл. съобразяването на допълнително споразумение № 2, което и съобразно клаузите му не е влязло в сила, както и дадената от съда квалификация на измененията,като утежняващи положението на длъжника.Намира необоснован извода на съда,че доколкото би се приело налице продължение на срока на договора, непротивопоставимо на поръчителя,съгласно чл.147 ал.2 ЗЗД,то това го освобождава от всякаква,а не само предвид последиците на чл.147 ал.1 ЗЗД, отговорност. Ответната страна – Т. Ц. – оспорва касационната жалба, намирайки въззивното решение за правилно, в приетата основателност на възраженията на страната,че: с допълнителното споразумение,неподписано от Т. Ц. в качеството на поръчител,са въведени такива изменения на договора за кредит - нови срокове за използване и погасяване на кредита,различни от първоначално уговорените, респ. завишени суми по траншовете,различен размер на самоучастие на кредитополучателя със собствени или привлечени финансови средства,завишен спрямо първоначално определения размер и изобщо са изменени условията на ползването му по начин,утежняващ положението на длъжника, съответно на поръчителя. Страната споделя извода на съда, че поръчителството следва да се счита отпаднало, тъй като се дава в обема,в който отговаря длъжника и утежняващите последния изменения в договорното правоотношение с кредитора са непротивопоставими на поръчителя, освен ако не е приел изрично да поръчителства и при тези условия. С определение № 589/17.07.2015 г. касационното обжалване на въззивното решение в горепосочената му част е допуснато по правния въпрос : Промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника,противопоставими ли са на поръчителя и при какви предпоставки, когато той не е давал изрично съгласие да обезпечава дълга и съобразно същите, вкл. изводим ли е отговор на този въпрос от разпоредбите на чл.139 ЗЗД и чл.147 ал.2 ЗЗД ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Върховен касационен съд, съобразно доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл. 293 ГПК, съобрази следното: Между страните по спора е сключен договор за поръчителство, по силата на който Т. Ц. се е задължил да отговаря за изпълнението, вкл. за последиците от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на длъжника [фирма],чийто управител същото лице е към момента на сключването на договора за поръчителство, по сключено от същия, от името и за сметка на дружеството, кредитно споразумение от 14.08.2007 год., изменено с допълнително споразумение № 1/12.02.2008 год. , при сключено и допълнително споразумение № 2 / 14.04.2009 год. , което ищецът не твърди да е влязло в сила, съгласно т.20 вр. с т.11 от същото и което твърдение ответникът не е оспорил.С първоначалното кредитно споразумение е уговорено предоставяне на кредита на три транша, като всеки последващ се предоставя след усвояване на предходния,за сума в общ размер от 2 800 000 евро,с конкретно целево предназначение,вкл. по услояването на средствата по всеки транш, като е уговорено и самофинансиране/ самоучастие / от страна на кредитирания,за постигане на финансираната цел,със собствени или привечени средства.Договорът съдържа и предварителен по съществото си договор между страните,за учредяване на ипотеки,респ. залози,вкл. върху застрояваните, респ. придобиваните с финансираните средства обекти / недвижимости, машини и оборудване/, в обезпечение на кредитодателя - МИБ.Предвидени са и паралелни обезпечения, едно от които и поръчителството от съдружника и управител на длъжника - кредитополучател - Т. Ц..Договорът за кредит визира краен срок за използване на кредита / в смисъл на предоставяне на сумата / – 365 дни от подписване на споразумението, но всеки от траншовете е уговорен и с конкретен срок,считано от подписване на споразумението, като сборът на сроковете по трита транша формира преждепосочения краен срок. Предоставянето на последващ транш,освен срока е обвързано и от условието за усвояване средствата по предходния.Срокът за погасяването на кредита не е обвързан с конкретни начална и крайна дати,а зависи от момента на първоначално дебитиране сметката на кредитополучателя. Погасяването съгласно График – приложение № 1 към договора за кредит, предвижда 20 лихвени периода с продължителност от по 3 месеца, респ. обща продължителност на срока за погасяване - 60 месечен, считано от първоначалното дебитиране на сметката на кредитополучателя. В общия срок за използване на кредита – 365 дни от подписването на споразумението, но след изтичане срока за усвояване на първия транш – 90 дни от подписване на кредитното споразумение - е сключено допълнително споразумение № 1/14.02.2008 год.,с което и при липса на усвоен до момента първи транш от 700 000 евро,е договорено предоставянето на кредита на два, вместо на три транша, все в размера на общата сума от 2 800 000 евро,като първият транш се завишава до размера на 1 200 000 евро. Няма спор относно тяхното предоставяне от ищеца, в полза на [фирма],на 15.02.2008 година.С допълнителното споразумение не е променен графика на погасяване - приложение № 1 към първоначалния договор,необвързан с конкретни дати,а с приложимост на погасителни периоди,с идентична на първоначално договорената отделна / на лихвения период / и обща / сбора от всички лихвени периоди / продължителност от 60 месеца , считано от дебитирането на сметката на кредитополучателя.Уговорено е изменение в целта на финансирането – съдържанието на дължимата инвестиция,запазвайки предварителната уговореност за учредяване последващи ипотеки/залози върху придобиваното с предоставяните по кредита,респ. вложените от самоучастие средства,както и е увеличен размера на дължимо самоучастие на кредитополучателя – от 330 000 евро на 500 000 евро за използване средствата по първия транш,което самоучастие, впрочем, както според първоначалния договор, така и според допълнителното споразумение, съставлява условие за предоставянето на последващ транш от кредита.С допълнителното споразумение не се променя размера на уговорените възнаградителна и наказателна лихви,нито размера на отделната погасителна вноска – 200 000 евро.Променя се последната дата на използване на кредита – 14.12.2008 год., вместо определимата според първоначалния договор – 13.08.2008 год., считано от 14.08.2007 год. / съобразявайки високосна 2007 год. /, обусловена от изтичането на 365 дни от подписване на споразумението.Съгласно договора за кредит „дата на използване„ е датата на дебитиране сметката на кредитополучателя. Допълнителното споразумение предвижда и нови обезпечения на кредитодателя МИБ, вкл. ново обезпечение от поръчителя Т. Ц. – учредяване залог върху дружествени дялове,притежание на същия. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение,считайки че с допълнителното споразумение съществено се променят правата и задълженията на кредитополучателя,и е утежнено положението му , с промяната в броя и размера на траншовете и размера на дължимото самоучастие.Включително и с оглед промяна в сроковете за усвояване на кредита,считано от подписване на новото споразумение, според въззивния съд съществено се изместват във времето напред сроковете за неговото погасяване,независимо от запазване продължителността на лихвените периоди, респ. периодите за погасяване,а съгласно чл.147 ал.2 ЗЗД продължаването на срока е непротивопоставимо на поръчителя. Съдът е визирал и второто допълнително споразумение, с което се скъсява края на срока за погасяване на кредита, макар че не е възникнал спор по твърдението на ищеца,че същото и предвид т.20 вр. с т.11 не е влязло в сила. Въз основа разпоредбите на чл.147 ал.2 вр. с чл.139 ЗЗД въззивният съд е счел, че за поръчителя е от значение не само размера на кредита,но и допълнителните условия по предоставянето му,включително , но не само , сроковете и условията за връщането му,както и тези за самоучастие на длъжника,тъй като при сключване договора за поръчителство поръчителят преценява всички условия на сделката,относими към възможностите на длъжника и към риска от неизпълнение,а последните безспорно се влияят от уговарянето на утежняващи за погасяването на кредита условия.Именно от тези две разпоредби въззивният съд е извел решаващият си извод,че последващи уговорки между кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя,освен ако уреждат отговорността за неизпълнение или облекчават положението на поръчителя,но ако промените в главния дълг увеличават или утежняват същия,изменението му няма действие за поръчителя. По правния въпрос : Законът за задълженията и договорите съдържа уредба, относима към отговорността на поръчителите и съдържанието й , при изменение на облигационното правоотношение, в обезпечение на задължения по което е сключен договора за поръчителство.Съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД смяната на кредитора по правоотношението не погасява поръчителството, освен ако противното не е уговорено - „прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с ...обезпеченията ... „.Според чл.102 ал.2 пр.първо ЗЗД,при заместване в дълг поръчителството се погасява, освен ако поръчителят не се съгласи да поръчителства и на новия длъжник. Съгласно чл.107 предл. второ ЗЗД, новирането на задължението по правило погасява поръчителството, освен ако лицата, които са го дали, се съгласят да обезпечава и новото задължение. Съгласно чл.147 ал.2 ЗЗД продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това. Проблеми в практиката създава именно хипотезата на промяна в съдържанието на обезпечената сделка и доколко такава промяна освобождава поръчителя от отговорност само в случай, че съставлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД – изменение на основанието или предмета на сделката / доколкото последиците от промяната в субектите на правоотношението, по отношение на поръчителството са уредени с изрични норми - преждепосочените /. Съответно – промяната в срока за изпълнение на обезпеченото задължение, при липса на изрично съгласие на поръчителя за новия срок на задължаване, погасява ли поръчителството изцяло и във всички случаи на изменение на срока.В конкретната хипотеза въззивният съд е приел, че промяната в срока за погасяване на кредита, предвид изместването на началния му момент, рефлектиращо и върху крайния такъв, макар при непроменена продължителност на срока за погасяване, прекратява поръчителството, доколкото липсва изрично съгласие за поръчителя. Приел е също така, че промяната в размера и сроковете за самоучастие в реализиране на инвестиционната цел, за която е сключен договора за кредит, съставлява съществено изменение на предмета на договора за кредит, което също не е противопоставимо на поръчителя, като утежняващо положението на длъжника. Съдът не се е позовал изрично на приложението на чл.107 пр. второ ЗЗД, а се е обосновал с изменения на обезпечения договор, в аспект на влошаване положението на длъжника, чрез утежняване на дълга му. Според формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика / реш.№ 130 по т.д.№ 650 / 2008 год.на ІІ т.о. ,реш.№ 138 по т.д.№ 27 / 2012 год. на ІІ т.о. , реш.№ 210 по т.д.№ 4090/ 2013 год. на І т.о., реш.№ 110 по т.д.№ 1568 / 2014 год. на І т.о. , реш.№ 136 по т.д.№ 2483 / 2014 год. на ІІ т.о. и реш.№ 118 по т.д.№ 729 / 2015 год. на І т.о. на ВКС / преструктурирането на дълга, с разсрочване изпълнението на длъжника, въз основа на нов погасителен план, вкл. при променен размер на погасителните вноски, не съставлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД, т.е. не го освобождава от задължението да изпълни, съгласно останалите клаузи на първоначално уговореното, но в новите срокове или размери на погасителни вноски. Така формираната практика е приложима в отношенията между страните по сделката и не коментира последиците за поръчителя. Формалното приложение на чл.107 пр.второ ЗЗД, съобразно така формираната практика, би обусловило и формалния извод, че такива промени, като несъставляващи обективна новация / промяна в предмета и основанието /, са обвързващи и за поръчителя.И това, в хипотезата на договорен нов погасителен план и размер на погасителни вноски, без промяна в размера на общия дълг, както и в рамките на първоначално договорения срок за погасяване, безспорно би следвало да се сподели. Съвкупната преценка на преждепосочените разпоредби,обаче, дава основание да се приеме, че законодателят сам е извел срока за ангажиране отговорността на поръчителя и личността на длъжника, за обезпечаване чиито задължения се поема поръчителството, като съществени за формиране волята за поръчителстване. За поръчителя не е без значение обстоятелството каква е вероятността за неизпълнение на длъжника,нито каква е възможността да реализира успешно последиците на суброгирането си в правата на удовлетворения кредитор, нито за какъв срок поема отговорността да погаси при неизпълнение чуждото задължение, доколкото това / разбира се при добросъвестност на поръчителя / по необходимост предпоставя допълнително икономическо планиране и съобразяване. Същевременно, личността на длъжника е обуславяща за преценката на поръчителя, както с индивидуалните си характеристики и доколкото същите дават основание на поръчителя да счита, че поведението на длъжника не би било в противоречие с добрите нрави, респ. добрите търговски практики, в качеството му на търговец, т.е. доколко би му гласувал доверие, но също и с икономическото му състояние, финансова обезпеченост и благонадеждност, т.е. платежоспособността му като цяло. Тъй като общ отговор за последиците спрямо поръчителя, при изменение на съдържанието на договора между длъжника и кредитора, не би могъл да бъде даден, следва да се разгледат конкретните хипотези, относими и към предмета на спора : 1/ Изменение на срока на договора, по споразумение между кредитора и длъжника, вкл. при условията на нов погасителен план: Съгласно изричната разпоредба на чл.147 ал.2 ЗЗД, това изменение ще следва да се приеме за непротивопоставимо на поръчителя, когато обективно новият срок - независимо дали се касае до еднократно изпълнение на задължението, респ. договаряне на по-късен от първоначалния, но единствен падеж, или за разсрочено на части изпълнение, със самостоятелни, повече от един падежи на частично изпълнение, предоговорени като настъпващи изцяло или отчасти след първоначално договорения краен срок – надхвърля първоначално договорения краен срок за изпълнение, респ. падеж.При разсроченото на части изпълнение би отпаднало поръчителството за вноските с ненастъпил до първоначално договорения краен срок на изпълнението падеж, по съображенията изложени по-долу. Разпоредбата на чл.147 ал.2 ЗЗД е ясна и недвусмислена и не се налага тълкуването й. Няма основание от съдържанието й да бъде изведена приложимост само в хипотеза на предоговаряне след изтичане първоначалния срок, не и предхождащо го предоговаряне.Всяко предоговаряне на срока, рефлектиращо в „продължаване„ на първоначалния,е непротивопоставимо на поръчителя, освен при изричното му съгласие да поръчителства и в новия срок. Тук възниква въпроса, с предоговарянето между длъжник и кредитор отпада ли отговорността на поръчителя изобщо или подлежи на ангажиране, но съобразно договорения първоначален срок. Последното,за да се запази отговорността на поръчителя и след падежа, предпоставя изпълнение на условието на чл.147 ал.1 ЗЗД – предявяване на иск спрямо длъжника, в 6- месечен срок от падежа на задължението, който срок е преклузивен. От кумулативното прилагане на двете алинеи на чл.147 ЗЗД / разбира се в хипотезата на недадено съгласие от поръчителя за новия срок / и акцесорния характер на поръчителството, следва и отговора,че продължаването на срока за изпълнение на задължението след падежа, по споразумение между кредитора и длъжника,освобождава изобщо поръчителя, а не запазва отговорността му съобразно първоначалния падеж на задължението. Изискуемостта на задължението не би могла да бъде с различен за длъжника и за поръчителя момент, изводимо от акцесорността на задължението на последния и по съображения относно обхвата на защитата на поръчителя, съгласно чл.142 ЗЗД. Ако би бил продължен срока за длъжника, искът срещу същия, предявяването на който е предпоставка за запазване отговорността на поръчителя и след падежа, би се явил изначално неоснователен, поради ненастъпила изискуемост на задължението. Невъзможността за кумулиране правните последици на чл.147 ал.2 с тези на ал.1 на същата разпоредба от ЗЗД, предпоставят и извода, че с продължаването на срока отговорността на поръчителя, освен ако би се съгласил изрично,отпада. Това кумулиране, обаче, се явява възможно в хипотезата на разсрочено на части / с отделни погасителни вноски / изпълнение, за вноските с настъпил падеж до изтичане на първоначално договорения срок, доколкото кредиторът може да претендира частично изпълнение от длъжника и само на тези вноски / арг. от чл.66 ЗЗД/, вкл. чрез иск / предвид условието на чл.147 ал.1 ЗЗД /. В такава хипотеза, в рамките на стария срок отговорността на поръчителя се облекчава, защото ще отговаря за част от общия дълг, за който е поръчителствал.Аналогично би следвало да е разрешението и при обявяване предсрочна изискуемост на дълга, поради неизпълнение на задължения с падежи в рамките на първоначално уговорения срок и при обявяване на същата в рамките на този срок. Простото разместване на падежите в рамките на първоначалния краен срок не съставлява обективна новация и разпоредбата на чл.107 пр.2 ЗЗД не намира приложение – такива изменения са обвързващи поръчителя. Аргумент, в потвърждение на извода, че промяната на срока / продължаването му / погасява поръчителството,тъй като е съществен за интереса на поръчителя, е и разпоредбата на чл.148 пр.1 ЗЗД, според която прекъсванията на давността за длъжника са непротивопоставими по отношение давността спрямо поръчителя, както и заявен от длъжника отказ от изтекла давност. Обективно, прекъсванията на давността / вкл. с предявяване иска по чл.147 ЗЗД / или отказа от вече изтекла давност за длъжника / ако не би била налице разпоредбата на чл.148 пр.1 ЗЗД / , биха изместили във времето ангажираността на поръчителя с дълга.Това законодателят изрично е разпоредил за накърняващо интереса му, с нормите на чл.147 и чл.148 пр.1 ЗЗД. 2/ Промяна в съдържанието на сделката, по споразумение между кредитора и длъжника, утежняващо отговорността на длъжника : Според чл.139 ЗЗД, поръчителят отговаря до размера на задължението на длъжника, евентуално може да отговаря за част от задължението или при по-леки условия. Ако се е задължил за повече от това което длъжникът дължи или при по-тежки условия,задължението на поръчителя се намалява до границите на главното задължение. Законодателят не допуска отговорност на поръчителя по-голяма от тази на длъжника, тъй като това би било задължаване без основание, в противоречие с акцесорността на задължението на поръчителя и с принципа за недопускане на неоснователното обогатяване, с оглед обхвата на суброгирането на поръчителя в правата на кредитора в такава хипотеза. Задължаването на поръчителя при по-тежки условия от тези на длъжника би било частично недействително / чл.139 вр. с чл.26 ал.4 ЗЗД /. Противно на приетото от въззивния съд, настоящият състав намира ,че по аргумент от разпоредбата на чл.139 ЗЗД не би могло да се обоснове извода,че договарянето на по-тежки от първоначалните условия между кредитора и длъжника / досежно вида и размера на задълженията и отговорността за неизпълнение/ е непротивопоставимо на поръчителя.Чл.139 ЗЗД единствено възпроизвежда принципа на акцесорността на задължението на поръчителя – отговорността му не може да надхвърля тази на длъжника, а въпросът е как се отразява последващата промяна в отговорността на длъжника на поръчителството. В правната теория няма спор относно това, че промените в съдържанието на правоотношението между кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя, тъй като отговорността му е функция на отговорността на длъжника, но такава каквато е към момента на сключването на договора за поръчителство / арг. и от чл.20а ал.2 ЗЗД /. Обемът на обезпеченото задължение определя и обема на отговорността на поръчителя. Разрешението се основава на общия законодателен принцип, изводим от разпоредбите на чл.107, чл.102 ал.2 пр. първо, чл.147 ал.2 ЗЗД , че отговорността на поръчителя не може да бъде функция от споразумения на длъжника и кредитора, сключени след възникване на поръчителството.Следва да се прокара и разграничението,че ограничението в отговорността на поръчителя е приложимо само по отношение промяна на обезпеченото правоотношение по съглашение между страните по същото / кредитор и длъжник /, не и при промяна в обема на отговорността на длъжника, поради неизпълнението на последния, в който случай обхвата на отговорността на поръчителя е законодателно определена / чл.140 ЗЗД / . В настоящия спор се претендира отговор на въпроса, измененията в обезпеченото правоотношение единствено непротивопоставими и ограничаващи отговорността на поръчителя до първоначално дължимото ли са или погасяват поръчителството. Въпросът не стои в хипотезите,в които промените намаляват или облекчават отговорността на длъжника или увеличават обезпеченията на кредитора, вкл. с дадени от длъжника обезпечения, в аспект на суброгационните права на поръчителя / чл.146 ал.1 ЗЗД /.Същият е от значение в хипотезите, в които отговорността на длъжника се увеличава, респ. се утежнява положението му по изпълнение на главното правоотношение и се увеличава риска от неизпълнение, доколкото, както вече се посочи, личността на длъжника е от съществено значение за поръчителя / арг. от чл.102 ал.2 пр. първо ЗЗД /. По мнение на настоящия състав, при изменения в съдържанието на договора, утежняващи отговорността на длъжника / изключая хипотеза на новация, съгласно чл.107 ЗЗД /, отговорността на поръчителя не може да отпадне изобщо, а остава в обема, в който е уговорена при сключване на договора за поръчителство. Пасивът на длъжника би могъл да бъде утежнен както с последващи на обезпечения с поръчителство, нови по основание и предмет, договори със същия кредитор, така и с последващи сделки на длъжника с трети лица. Ако по аналогия от чл.102 ал.2 пр. първо ЗЗД, всяка промяна в имущественото състояние на длъжника, натоварваща пасива, се приеме за основание за погасяване на поръчителството, като равнозначна на промяна на длъжника, то логичното приложение на този принцип следва да се прокара ирелевантно на обстоятелството, промяната в резултат на изменение на обезпеченото правоотношение със същия кредитор ли е или е резултат на нови сделки на длъжника със същия кредитор или с трети лица.Подобно разрешение,обаче, би осуетило правните последици на поръчителството, като резултат от упражняване неограничената от закона договорна свобода, което е немислимо. Не би могло чрез законосъобразното упражняване на права от едни лица да се погасяват правата на други / правото на обезпечение, чрез поръчителство, на кредитора /. Законодателят не е гарантирал пълна обезпеченост на поръчителя в правото му на удовлетворяване по пътя на регреса, а единствено право на суброгиране в правата на удовлетворения кредитор – чл.146 ал.1 ЗЗД, което не е равнозначно. Затова и в последната хипотеза отговорността на поръчителя отпада само ако кредиторът е осуетил възможността за суброгиране на поръчителя в правата му, не и с оглед резултата от суброгирането. Разпоредбите на чл.138 и сл. ЗЗД не дават основание,вкл. с прилагане по аналогия, за противен извод.Поръчителството е натоварено с риск, но законодателят урежда с изрични разпоредби изключенията на последващо погасяване на поръчителството. Принципът за невъзможност за разширително тълкуване на норми – изключения е в основата на обосноваване така дадения отговор на правния въпрос. В обобщение на двете хипотези, на поставения правен въпрос следва да се даде следния отговор: Промяната на срока на договора, по споразумение между кредитора и длъжника,освобождава поръчителя от отговорност изобщо, когато задължението е с еднократно изпълнение, респ. с единствен падеж и същият с новото споразумение е договорен като по-късен от първоначалния. При договор с продължавано изпълнение, поръчителят се освобождава от отговорност единствено за задълженията с падеж, следващ първоначално уговорения краен срок за изпълнение, не и за тези , чийто падеж попада в рамките на първоначално определения такъв.Поръчителят ще отговаря и в хипотеза на предсрочна изискуемост , обоснована с неизпълнение на задължения с падежи до изтичане на първоначално уговорения краен срок за изпълнение и обявена от кредитора преди изтичането му. Последващи изменения в съдържанието на договора между кредитора и длъжника, утежняващи положението на последния, освен ако обективират новация, по смисъла на чл.107 ЗЗД и с оглед последиците на предл. второ на разпоредбата, не погасяват поръчителството, но отговорността на поръчителя остава ограничена за неизпълнение задълженията на длъжника, със съдържанието им към момента на сключване на договора за поръчителство. По съществото на касационната жалба : Като условие, относимо към увеличаването на риска от неизпълнение на длъжника, въззивният съд в настоящата хипотеза е възприел предоговореното, в аспект на увеличение, самоучастие на длъжника във финансирането на инвестицията, за чието реализиране е сключен договора за банков кредит, вкл. изменението на броя на траншовете – намаляване до два, за сметка на увеличение размера на кредита по всеки транш. Съдът е приел също, че простото изместване във времето на срока за изпълнение на договора,съответно и на първия транш / чрез дебитиране сметката на кредитополучателя /, съответно на срока за погасяване на задължението, независимо от запазване на общата продължителност на същия, считано от изпълнение задължението на кредитодателя, съставлява уговорка, която и съгласно чл.147 ал.2 ЗЗД е непротивопоставима на поръчителя. Както посочи по-горе, настоящият състав не намира ,че промяната в сроковете за изпълнение / усвояване на кредита / и за погасяване на задълженията по същия, съставляват основание за пълно освобождаване на поръчителя от отговорност, в хипотезата на разсрочено погасяване – погасителни вноски. Водеща за отговорността на поръчителя,освен при дадено от него изрично съгласие да поръчителства и при новите срокове, ще бъде изискуемостта, съобразно първоначално уговореното и предявяването на иск срещу длъжника в 6-месечен срок от настъпването й / при обявена предсрочна изискуемост, предхождаща крайния първоначален срок или предявяване на иск срещу длъжника, за части от общото задължение, падежа на които погасителните вноски предхожда крайния първоначален срок /.Спазването на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД не е било предмет на разглеждане от съда. Последното, обаче, е ирелевантно за крайния изход по спора, вкл. и при така дадения , противно на възприетото от въззивния съд, отговор на правния въпрос по п.2. В процесния случай, с допълнителното споразумение между кредитор и длъжник е налице новация и съгласно императивната разпоредба на чл.107 ЗЗД, за чието приложение съдът следи служебно, отговорността на поръчителя, по обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по новираното правоотношение, следва да се счита отпаднала. Крайните изводи на въззивния съд, че поръчителството от Т. Ц. не следва да се счита дадено в обезпечаване задълженията на кредитополучателя по допълнителното споразумение от 14.02.2008 год., следва да бъдат споделени,предвид наличието на съществено изменение на предмета на договора за банков кредит,относимо към което е и съобразеното от съда предоговорено самоучастие.Съгласно чл.430 ал.1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Инвестиционната цел е съществен елемент от съдържанието на договора за банков кредит и нейното изменение / какъвто е настоящият случай – за закупуване на конкретен недвижим имот,с което впрочем е обвързано и предоговарянето на размера на първия транш, дължимите след усвояване на средствата допълнителни обезпечения с предмет придобитото,завишаване размера на дължимото от кредитополучателя самоучастие / предпоставя новиране на предмета на договора за кредит. Инвестиционната цел и нейната постижимост е обуславяща за преценката за погасяемост на кредита, както и за обезпечеността му, с оглед суброгационните права на поръчителя.Неизпълнението й е предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост,съгласно чл.432 ал.1 т.1 ТЗ.С оглед това и за запазване действието на даденото поръчителство от Т. Ц. е било необходимо изричното съгласие на последния,каквото няма. Действително, според правната теория и съдебна практика, погасяването на старото задължение / правоотношение / не следва да се предполага, а да бъде изрично, ясно и недвусмислено / в който смисъл преждепосочените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК /. По мнение на настоящия състав, изричното препращане на допълнителното споразумение към първоначалното кредитно споразумение и несъвместимостта на едновременното изпълнение на клаузите ,със съдържанието им според всяко едно от двете споразумения, достатъчно ясно и непротиворечиво визира съгласие за замяна на предходното правоотношение с новото, респ. задължения на страните съобразно предоговореното. Дали последното съставлява или не обективна новация, с оглед последиците на чл.107 пр. второ ЗЗД, е в преценката на съда и е независимо от квалификацията , дадена от страните. Намерението за новиране не е задължително да бъде заявено с правния му термин, а изводимо от съдържанието на облигационните правоотношения / старо и ново / и тяхната обективна съвместимост, в съответствие с изразената от страните воля, вкл. изводима от съпътстващите договарянето обстоятелства. Неоснователни са съображенията на ищеца, че договаряйки като представляващ длъжника клаузите на допълнителното споразумение, същият е предоставил това си съгласие. Договаряйки в различно качество, страната съобразява различен правен интерес.Законът не съдържа презумпция, че приемайки новирането на задължението, в качеството на представител на длъжника по договора за кредит, Т. Ц. се е съгласил със същото и в качеството си на поръчител. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1469/11.07.2014 г. по т.д. № 1729/2013 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 964 по гр.д.№ 14243/2011 год. на СГС и допълнително решение № 6414 по същото дело, за отхвърляне на предявения от М. против Т. А. Ц. частичен иск , за сумата от 40 000 евро - дължима по договор за кредит, сключен между М. и [фирма], като част от главница, цялата в размер на 1 200 000 евро. ОСЪЖДА М. , на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК да заплати на Т. Ц. направените в настоящата инстанция разноски, в размер на 4 500 лева - адвокатско възнаграждение и 30 лв. държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: