Р Е Ш Е Н И Е   № 935   гр. София, 15.12.2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и деветата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2299 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 234 от ГПК (отм.). Образувано е по молбата на С. И. Д. от с. Г., обл. Пазарджик, за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 9 октомври 2003 г., постановено по гр.д. № 431 по описа на районния съд в гр. П. за 2003 г. В молбата се сочи, че молителката в рамките на съдебното производство не е била в състояние поради обективни причини да снабди съда с доказателство за професионалния характер на заболяването си и едва през м. януари 2005 г. успяла да се снабди с решение на НЕЛК. Към молбата е приложено експертно решение на НЕЛК от 24 януари 2005 г., с което е приет професионален характер на белодробното заболяване на молителката. Ответникът в отговор по смисъла на чл. 232 ал. 4 от ГПК (отм.) изтъква, че представените писмени доказателства нямат качеството на новооткрито доказателство и не са релевантни за изхода на спора, тъй като всички медицински документи са издадени след уволнението. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, както е постановено в определение № 206 от 3 юни 2008 г. по ч.гр.д. № 770 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2008 г., предявена е от лице, имащо интерес от исканата отмяна и е подадена в срока по чл. 232 ал. 1 от ГПК (отм.). За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че цялата медицинска документация, представена по делото, касае резултати от медицински изследвания, проведени от ищцата след датата на нейното уволнение, а закрилата по чл. 333 от КТ се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение и не предпоставя последваща защита. Относимите обстоятелства по спора са следните: Молителката е предявила иск за отмяна на уволнение, сторено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда – поради съкращаване в щата. Не е спорно, че молителката работила в “З” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Б.. На 14 февруари 2003 г. молителката била уволнена, считано от същата дата. В исковата молба се сочи, че молителката придобила професионално заболяване – хроничен бронхит и алергии, в следствие на полагания труд при вредни условия, като уволнението й е извършено не поради съкращаването в щата, а поради намерението й да регистрира професионалните си заболявания. Още в първото по делото заседание молителката представила документ – медицинско направление, от дата, следваща момента на връчването на заповедта за уволнение. Решението на НЕЛК, с което белодробното заболяване на молителката е признато за такова с професионален характер, е взето от лекарската комисия почти две години след прекратяването на трудовото правоотношение. Молбата за отмяна е неоснователна. Според правилото на чл. 231 б. “а” от ГПК (отм.), заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Приема се, че посоченото основание за отмяна е налице в случаите, когато дори заинтересованата страна да е знаела за това обстоятелство или документ, тя да не е била в състояние да се снабди с документа. Именно тази хипотеза се твърди от молителката в настоящото производство. Следва да се подчертае обаче, че представеният документ непременно трябва да е от съществено значение за изхода на спора. За настоящото производство представеният документ не посреща посоченото изискване да притежава онази значимост, която да предпоставя различно разрешаване на трудовия спор. Този извод произтича от трайно установеното разбиране в съдебната практика за момента, към който закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 от Кодекса на труда следва да се преценява. Закрилата по посочения текст се отнася към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. При уволнение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, работодателят е властен да уволни работника или служителя, боледуващ от болест, определена в Наредба № 5 на министъра на здравеопазването за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, само след като е получил предварително разрешение за конкретното уволнение от инспекцията по труда. По аргумент на чл. 5 от посочената наредба, професионалното заболяване като основание за даване на закрилата, следва да е удостоверено с решение на ТЕЛК. В разглеждания случай е несъмнено, че към момента на връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, такова решение не е съществувало в правния мир, поради което представеното решение на НЕЛК не може да промени изводите за правилността на атакуваното решение. Ответното предприятие не претендира разноски за производството по отмяна по смисъла на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. И. Д. от с. Г., обл. Пазарджик, за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 9 октомври 2003 г., постановено по гр.д. № 431 по описа на районния съд в гр. П. за 2003 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: