Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  235   София, 20 май  2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети  април  две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Теодора Стамболова   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 173 /2010 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на подсъдимия М. А. М. чрез пълномощника му адвокат С против присъда № 2 от 22. 02. 2010 г. по внохд № 21 / 2010 г. на Сливенския окръжен съд. В жалбата и допълнението към нея се сочи , че присъдата нарушава материалния закон и е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на подсъдимия. Изтъква се , че обективно не е настъпил съставомерен резултат, тъй като пострадалият не е понесъл загуба на зъб. В същото време са атакуват и фактическите изводи на въззивната инстанция за авторството на деянието , като се излагат съображения за непълен, нелогичен и едностранчив анализ на доказателствения материал. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. В представената писмена защита допълнително се съдържа и оплакване за явна несправедливост и се съобщават данни за незаконен състав на въззивния съд. Представителят на прокуратурата пледира обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК , установи следното : Районният съд в гр. С. с присъда № 833 от 16.11.2009 г. по нохд № 151 по описа за 2009 г. признал подсъдимия М. А. М. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 129, ал.2, пр.3 от НК. Съдът отхвърлил изцяло предявения от пострадалия граждански иск като неоснователен. Окръжният съд в гр. С. с присъда № 2 от 22,302.2010 г.- по внохд № 21/2010 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимия за виновен в това, че на 14.06.2008 г. в гр. С. причинил средна телесна повреда на К. В. Б. , изразяваща се в счупване на шести долен десен зъб, довело до затрудняване на дъвченето , поради което и на основание чл. 129, ал.2, пр.3 във вр. с ал.1 и чл.55 от НК му наложил наказание пробация със задължителни пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител с периодичност два пъти седмично за срок от една година. Със същата присъда втората инстанция осъдила М. М. да заплати на К. В. Б. сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди , ведно със законната лихва от датата на увреждането . В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.   Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Преди всичко се налага уточняване на параметрите на касационната проверка. В касационната жалба се съдържа изобилие от доводи за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните доказателства т.е аргументира се фактическа необоснованост. Това налага да се припомни , че съгласно чл.348, ал.1 от НПК необосноваността не е касационно основание, поради което твърденията на касатора в тази насока не могат да се обсъждат от настоящата инстанция. На следващо място едва в писмената защита, представена в процедурата по чл. 353, ал.6 от НПК, адвокатът на подсъдимия въвежда оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Съгласно чл. 351, ал.3 от НПК възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях , може да се направи писмено до даване на ход на делото. Ето защо оплакването за явна несправедливост на санкцията също не подлежи на коментар предвид ограниченията на чл. 347, ал.1 и чл. 351, ал.1 от НПК. Отделен е въпросът , че то се обосновава с твърдения, които нямат връзка с хипотезите на чл. 348, ал.5 от НПК и се свеждат до съмнения в законността на въззивния съдебен състав. От съдържанието на касационната жалба в пределите на допустимостта остават касационните основания за съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на закона . Основното оплакване е насочено към процесуалната дейност на съда, завършила с фактически изводи за нанасяне на удари от подсъдимия в областта на лицето на пострадалия. Така разтълкувано твърдението за съществени процесуални нарушения при проверката и анализа на доказателствата е неоснователно. Съставът на окръжния съд критично проверил доказателствените разсъждения на предходната инстанция и извършил самостоятелен анализ на събраните доказателства при точно спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Авторството на деянието е установено по несъмнен начин с безспорни доказателства. Това са на първо място данните, съдържащи се в показанията на пострадалия. В тях той категорично посочва подсъдимия като лицето, което го нападнало в района на гаража по повод на заплащането на ремонта на оставения автомобил. Този факт е подкрепен от показанията на свидетелите Т, Б. , Г. и Б. , заключението на съдебномедицинската експертиза, медицинското удостоверение и разпечатката на телефонните разговори на пострадалия. Въззивният съд не се е отнесъл безкритично към цитираната група гласни доказателства и не е избегнал отговора защо приема съдържащата се в тях информация за достоверна за разлика от конфронтиращите с нея данни в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Ч, Д. , А. М. и В. М. В атакуваното решение се съдържат подробни и логични съображения за отхвърляне на обективността на показанията на свидетелите, свързани с роднински връзки с М. и произтичащото от тях желание да представят конфликта между постарадалия и подсъдимия по най - благоприятен за последния начин. Важно де се отбележи , че съдът не е изключил априорно тези гласни доказателства единствено с посочения мотив, а е обяснил с него противоречията с останалите доказателствени средства , обединени в логична и непротиворечива съвкупност. По същия начин съдът подходил и към показанията на свидетелите Ч, като свързал изводите за тяхната обективност и пълнота с установената ограничена възможност да наблюдават инцидента през цялото му времетраене. В мотивите на въззивната присъда е отделено внимание и на изтъкваните в касационната жалба несъответствия в част от кредитираните гласни доказателства . Правилно е преценено , че различията са несъществени и не компрометират достоверността на доказателствените източници относно основните факти – нанасянето на удари от подсъдимия на пострадалия и счупването на зъба му. В тази връзка правилно е поставен акцент върху причинно следствената обвързаност на установените факти. Веднага след побоя в гаража /възприет от св. Т/ пострадалият посетил РПУ – Сливен, за да подаде оплакване за причинения му побой. Оттам бил прибран от свидетеля Б, който видял ,че “устните му са надути” и чул оплакването за счупен зъб. От особена важност в доказателствената съвкупност са показанията на свидетеля Б, който бил дежурен лекар в нощта на деянието. Той възприел охлузните рани в областта на устата на К. Б. , както и счупения му зъб. Свидетелят дава напълно приемливо обяснение защо не е отразил в изготвеното медицинско удостоверение зъбния статус на пострадалия въпреки направеното оплакване. Д-р Б. насочил пострадалия към съдебен лекар , тъй като нямал компетентност да прецени тежестта на счупването и произхода му. На 18.03.2008 г. К. Б. стигнал до съдебен лекар, който констатирал освен кръвонасядане и охлузване на устните и липса на по-голямата част от шестия долен десен зъб. Въззивният съд внимателно съпоставил тези данни , след което отхвърлил възможността те да са продукт на тенденциозност предвид констатираните логичност, последователност и непротиворечивост. Ето защо кредитирането на показанията на пострадалия и свидетелите Т, Б. и Б. не е резултат на съществени процесуални нарушения в оценъчната дейност на предходната инстанция. Не почиват на легална основа и твърденията за неправилно приложение на закона . Въззивното решение подробно мотивира основанията за квалифициране на деянието като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 , ал.2, пр.3 от НК. От фактическа страна е установено , че в резултат от удара върху лицето на пострадалия е избита до корен вътрешната част на долен зъб , което довело до затрудняване на дъвченето. По експертен път е изяснена невъзможността останалата /външна/ част от зъба да поеме засегнатата функция без съответно лечение. Защитата на касатора прави некоректно позававане на принципните предписания на ППВС № 3 от 27.09.1979 г., цитирайки избирателно част от неговата т.11 относно степента на увреждане на при избиване на зъби, пропускайки текста, който пояснява , че възстановяването на счупени или избити зъби чрез лечение и протезиране, макар да премахва затрудненията , не се отразява на квалификацията на деянието. В писмената защита, представена от адвоката на подсъдимия, in fine, се изтъква още един процесуален довод за касационна ревизия, относим към абсолютните процесуални нарушения. Според касатора въззивната присъда е постановена от незаконен състав, тъй като неговият председател - съдията К. Ж. , ползвал услугите на автосервиза , в който работи подсъдимия, а това налагало той да се отведе на основание чл. 29 , ал.2 от НПК. Жалбоподателят не е ангажирал повече аргументи и не е обяснил как ползването на публично предлагани услуги води до създаване на предубеденост или заинтересованост в клиента. Алогичността на подобна презумпция не налага допълнителното й опровергаване , още повече, че според жалбата съдията Ж. е ползвал автосервиза на 24.09.2009 г./ т.е. еднократно/ и преди делото да се разгледа от въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд ,второ наказателно отделение   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2 от 22. 02. 2010 г. по внохд № 21 / 2010 г. на Сливенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.   ,