Р Е Ш Е Н И Е № 221 гр. София, 13 декември 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 734 по описа за 2018г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим - И. И. Ю. чрез защитника му срещу решение № 141/23.05.2018г. по ВНОХД № 181/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд. В касационната жалба на защитата се релевира касационното основание, свързано с явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се несъответствие на смекчаващите отговорността обстоятелства с размера на наложеното наказание и че неправилно не са възприети като многобройни. Оспорва съображенията на въззивната инстанция затова, че размера на наказанието отговаря на значимостта и взаимодействието на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като заявява, че този извод е неправилен и несъответстващ на събрания доказателствен материал за личността на подс.Ю.. Иска изменение на въззивното решение, като се намали наложеното наказание. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна, като твърди, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Определеното наказание преди законовата редукция било малко над средния размер и съответствало на извършеното престъпление. Правилно според прокурора е отчетено, че предходните осъждания на дееца не са изиграли възпиращата си роля и затова се налага той да изтърпи наказание с по-дълъг срок. Прокурорът посочва, че квалификацията не обхваща всички увреждания и поради това причинените две средни телесни повреди правилно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства. Подс.Ю., редовно призован и доведен, се явява лично, представлява се от защитник, който моли да се уважи касационната жалба. Допълнително излага съображения за несъгласие с доводите на съдилищата по същество, че признанието на дееца било бланкетно. Деецът бил направил искрени и пълни самопризнания, без да знае с какви доказателства разполагат органите на досъдебното производство и прокуратурата. Изразява се несъгласие с изводите на съда, двете средни телесни повреди трябва да се отчитат като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те били част от квалификацията на деянието. Оспорва доводите относно упражнената сила и интензитет на нападението, като се позовава и на много леките според нея наказания на двамата помагачи. Моли да се имат предвид и всички характеристични данни, които са налице по отношение на подсъдимия, сочи, че осъжданията на дееца са за леки по вид деяния, а деянието, което обуславя квалификацията опасен рецидив, се отнасяло до съжителство с лице,ненавършило 16 години, с което деецът бил сключил граждански брак впоследствие. По тези съображения иска приложението на чл.55 от НК и налагане на по-леко наказание. Подс.Ю. в лична защита и последен заявява, че съжалява за деянието си и моли да му се намали наказанието, за да може да се грижи за семейството си. При последната си дума подс.Ю. моли отново да му се намали наказанието. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Касационното разглеждане на делото е първо по ред. С присъда № 20/12.02.2018г. по НОХД № 40/2018г. на Окръжен съд-Пловдив подс.И. И. Ю. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“б“, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК и му е наложено наказание по реда на чл.58а от НК лишаване от свобода за срок от седем години и четири месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Признат е за невинен и е оправдан по обвинението да е извършил опит за кражба на две от вещите, предмет на престъпление. Съдът се е произнесъл относно предварителното задържане, както и по направените по делото разноски. С въззивното решение под № 141/23.05.2018г. по ВНОХД № 181/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив по жалба на осъденото лице въззивната инстанция е потвърдила изцяло атакуваната първоинстанционна присъда. Касационната инстанция констатира, че касационната жалба на подсъдимия е подадена в срок и е процесуално допустима. Възраженията, съдържащи в себе си по начало едно касационно оплакване, разгледани по същество, се определят от настоящия съдебен състав като неоснователни. При проведената съдебна процедура на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27-ма от НПК – чл.371, т.2 от НПК, инстанциите по същество са длъжни да се съобразят с фактите, посочени за установени в обвинителния акт. Тяхното задължение е да проверят дали доказателствата по делото съответстват на твърдяната от обвинението фактическа обстановка, но нямат самостоятелна възможност да възприемат нови и различни факти. Касационната инстанция се съгласи напълно с доводите, че самопризнанието на дееца се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Съдилищата с основание са възприели обвинителните факти по делото и са били задължени да се съобразят с тях. Възражения в този смисъл от подсъдимият и защитата му не се и правят. В съответствие с правилно установените факти е приложен и материалния закон. Съдилищата са отхвърлили исканията на подсъдимия за приложението на чл.55 от НК, обсъждайки както наличието на опит по смисъла на чл.18 от НК, така и специалната разпоредба на чл.58а от НК. Престъплението е съставно и може да се отбележи, че общественоопасните последици от упражнената принуда са настъпили, не са настъпили имуществените вреди, но това не се дължи на поведението на подсъдимия, а въпреки него. В сравнение с обичайно извършващите се опити на подобни престъпления, с оглед на довършеното увреждане на пострадалия, това деяние се отличава значително и то в отрицателен аспект. За да бъде осъществен състава на чл.199, ал.1,т. 3 от НК у достатъчно да бъде осъществен състава и на една средна телесна повреда. Разбира се, че при равни други условия по-тежко ще бъде наказан деецът, който е причинил с упражнената принуда тежка телесна повреда, в сравнение с този който е причинил „само“ средна телесна повреда, тъй като общественоопасните последици са различни по тежест. По същата правна логика този, който е причинил само тежка телесна повреда, ще бъде по-леко наказан от деец, който е причинил и други повреди, освен съставомерната тежка, какъвто е настоящия казус. Подсъдимият освен, че е причинил тежка телесна повреда на пострадалия му е причинил и две средни такива, които ако и да се поглъщат от по-тежкия съставомерен резултат, завишават степента на претърпените увреди и обществена опасност на деянието. Този който уврежда повече, се наказва по-строго и по приложението на този принцип касационният състав няма никакво съмнение ( както се отбеляза, разбира се, при равни други условия). Въззивната инстанция много подробно и добросъвестно е аргументирала позицията си относно многобройните осъждания на дееца извън рамките на правната квалификация на „опасен рецидив“. Тя се споделя напълно от касационният състав – при този подсъдим тенденция на поправяне в резултат на изтърпяване на наказанията напълно отсъства, напротив - има ескалиране на престъпното поведение, което взима застрашителни и в случая брутални размери. Това означава, че и пенитенциарната реакция следва да се усилва. Съвсем закономерно съдилищата са достигнали до извода, че липсата на поправяне на дееца при досегашния му досег с наказателното законодателство следва да се преодолее с налагане на едно значително по-тежко наказание. Самото престъпление се отличава с дързост и крайна бруталност, с пълно пренебрежение към здравето и живота на пострадалия, като тази жестокост и действията са подчинени на една-единствена цел – удовлетворяване на користните си потребности. Правилно въззивната инстанция е подчертала необходимостта от отегчена наказателна отговорност на дееца, тъй като той въвлича в осъществяването му лица, които са непълнолетни, правил е дълга подготовка, за да извърши престъплението, без да бъде разкрит. Що се отнася до възраженията на защитата, че не е отчетено признанието на дееца извън това по чл.371, т.2 от НПК, то те не могат да бъдат споделени. Органите на досъдебното производство и държавното обвинение в никакъв случай не са били подпомогнати от процесуалното поведение на дееца, то ползва единствено и само него за получаване на смекчено наказание. Процесуалното поведение на подс.Ю. и дадените от него обяснения не са подпомогнали разследването по никакъв значим начин, доколкото има пострадал очевидец, който свидетелства в детайли, а задържането на подсъдимия е по време на извършване на престъплението от полицейските служители и на самото място на това престъпление. И само появата на тези служители е сложила край на довършване на престъплението и на възможните по-тежки последици за здравето на пострадалия. С основание въззивната инстанция е възприела, че относителната тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства значително превалира над тази на смекчаващите и дала подробен отговор на възраженията за възрастта на дееца, за необходимостта от полагане на грижи за малолетно дете – което се отглеждало в институция. Касационният състав няма какво повече да допълни в това отношение, споделяйки напълно изложените доводи от въззивният състав. Конкретният и преди редукцията определен размер от 11 години лишаване от свобода напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, неговата твърде висока степен на обществена опасност, на настъпилите увреди на здравето на пострадалия и най-вече на степента на обществена опасност на дееца. Последната е твърде висока, този деец е демонстрирал склонност към непоправимост и с този размер, не и с по-нисък, може да му бъде реално попречено да извърши друго престъпление. Този размер ще даде възможност на подсъдимия да преосмисли поведението и да направи своя избор дали да бъде пълноценен член на обществото или не. Законодателят е дал възможност за редукция на наказанието, която го прави в много голяма степен снизходително за едно толкова тежко и брутално извършено, с изключителна жестокост при упражняване на принудата престъпление. По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваното въззивно решение, при липса на основания за неговото изменение. Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 141/23.05.2018г. по ВНОХД № 181/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: