О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                            № 447                                      София, 24.07.2009 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                                              Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 357 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 27680/1.VІ.09 г. на „Ч” АД – София, подадена против въззивното определение № 5* на Софийския градски съд, А. отделение, ІІІ-Е с-в, от 5.ІІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 5365/08 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, ГК, 53-и с-в от з.з. на 22. Х.2008 г. по гр. д. № 13637/08 г. - за отхвърляне заявлението на търговеца-настоящ частен касатор от 20.V.2008 г. за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. Ив. В. /за сума в размер на 2 524.97 лв. главница и 1 141.25 лв. мораторна лихва/, като неотговарящо на изискванията на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК: не е бил посочен пълният адрес на длъжника. Оплакванията на частния касатор „Ч” АД - София са за необоснованост, за незаконосъобразност и за постановяване на обжалваното въззивно определение на СГС при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което се претендира отменяването му „с произтичащите от това законови последици”. Инвокирани са доводи, че „вероятно” не било невъзможно да бъде намерено от връчител на съда лице, чиито адрес е бил посочен в заявлението по чл. ГПК като: ж.к. „К”-ІІ част – до бл. 11, както и че при констатация за непълнота на адреса на длъжника първостепенният съд следвало по реда на чл. 101 ГПК да укаже на търговеца „да представи справка за постоянния и настоящ адрес на длъжника”. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът-частен касатор релевира предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосновавайки приложното поле на касационното обжалване за конкретния случай с довод, че с атакуваното въззивно определени е СГС се е произнесъл по процесуалния въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 101 ГПК и към заповедното производство. Въпросът бил от значение както за точното прилагане на закона, но така също и за развитие на позитивното процесуално право въобще, тъй като институтът на заповедното производство бил нов, но това съвсем не изключвало към него също да се прилага прокламираното в сега действащия ГПК служебно начало /чл. 7, ал. 1/, според което решаващият съд „съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на „Ч” АД - София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: Процесуалноправният въпрос, по който СГС се е произнесъл с атакуваното въззивно определение е наистина такъв, който удовлетворява кумулативното изискване на законодателя за релевантност не само по отношение точното прилагане на закона, но така също и за развитие на правото въобще. Действително разпоредбата на чл. 101 ГПК е в Ч. І на процесуалния закон, озаглавена „О”. Ноторно е обаче, че специалните правила изключват приложението на общите. Съгласно чл. 425, ал. 2 ГПК само когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът „в писменото си указание за отстраняване на нередовността” прилага съответния образец на заявлението, утвърден от министъра на правосъдието с нарочната наредба № 6 от 20.ІІ.2008 г. (Обн., ДВ, бр. 22 от 28 февруари 2008 г. и в сила от 1.ІІІ с. г.). Следователно друго писмено указание за отстраняване на нередовност строго формалното заповедно производство, уредено в сега действащия ГПК, не познава: арг. чл. 411, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 410, ал. 2, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Служебното начало по чл. 7, ал. 1 ГПК няма приложение по отношение процесуалните действия по редовното учредяване на заповедното производство, което е едностранно и се основава не на искова молба, а на заявление в точно предписана от държавата форма. Непълнота, допусната в който и да било от реквизитите му, задължително има за последица отхвърляне на заявлението. Не съществува обаче пречка за подаване на ново, надлежно попълнено заявление, съдържащо същото искане. Разгледана по същество частната касационна жалба на „Ч” АД – София е неоснователна. Не може да се слуша довод, че било твърде „вероятно” връчителят да намери лице, сочено като длъжник с адрес: до някакъв блок в жилищен комплекс. Това повдига въпрос в каква точка е била доставяна от страна на търговеца електрическата енергия, за заплащането на която той има претенция към конкретно физическо лице, който е вече такъв по съществото на самото искане в заявлението и затова последното правилно /обосновано и законосъобразно/ е било отхвърлено от първостепенния съд. С оглед изложеното частната касационна жалба на „Ч” АД – София ще следва да бъде оставена без уважение, като атакуваното с нея въззивно определение на СГС се потвърди.   Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 5* на Софийския градски съд, А. отделение, с-в ІІІ-Е, от з.з. на 5.ІІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 5365/08 г. ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение на СГС, А. отделение, с-в ІІІ-Е от з.з. на 5.ІІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 5365/08 г.   Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1     2               Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 357 по описа за 2009 г.