3 Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 25,06,2013 година Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА При участието на секретаря : Н. Т. изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1246/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1,т.1 и 2 ГПК, образувано по молба на К. Ц. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 22.10.2012г. по гр.д.264/12г. на Окръжен съд – Монтана и потвърденото с него решение от 05.07.2012г. по гр.д. 625/11 на Районен съд- Монтана. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1,т. 1 и 2 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.1 и 2 ГПК и същата следва да бъде допусната до разглеждане. Молителят е изложил доводи за неправилност на съдебните актове, чиято отмяна иска, квалифицирани по този начин и от него. Поддържал е, че били открити „ нови обстоятелства- резултат на процесуални пропуски в работата на МРС, впоследствие потвърдени от М.”. Страната подробно е разгледала мотивите на първостепенния съд, като е изразила несъгласие с приетото във връзка с това, че ищецът следвало да сочи доказателства. Разгледано е разбирането на молителя по основателността на иска. Поддържано е още, че „процесуален пропуск „ бил налице и по отношение на „ страните по договора ”. Отново са изложени оплаквания за това, че съдът разглеждал договора за наем, а не „ изпълнението на записа на заповед”. Като „процесуален пропуск” е направено и оплакване за” нарушение на изискванията при съставяне протокола от заседанието”. Страната счита, че било налице основание за отмяна на решенията и по чл.303, ал.2 ГПК / вероятно е имал предвид т.2 / обоснована лаконично с „ конфликт на интереси” тъй като „ сестрата на ответника работи в системата на съда в [населено място]”. Ответникът по молбата за отмяна- С. Ц. С. от [населено място] е на становище че не са налице сочените отменителни основания, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.Претендира разноски. Молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо молителят да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от него дължима грижа за добро водене на процеса не е могъл да представи по време на висящността на делото, защото не са му били известни или не е могъл да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора.Доколкото, в разглеждания случай,такива обстоятелства и доказателства не се сочат, а се навеждат единствено доводи свързани с оплакванията за неправилност на решенията на съдилищата, то и се налага извод, че не се обосновава валиден довод за наличие на основанието. Този извод произтича от дефинитивната определеност на понятието „ нови доказателства и нови обстоятелства” – такива факти, които спрямо спорното правоотношение имат значение на доказателствен факт, от което се извежда и необходимостта същите да са осъществени към момента на постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Следователно, сочените „ процесуални пропуски” не обосновават извод за наличие предпоставките на чл.303 ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК/ неправилно посочено като ал.2/ е налице когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението- предмет на отмяната или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Следователно, изискването на посочената норма в регламентираните от нея хипотези, не включва като релевантни факти, общото и лаконично твърдение на молителя, с което същия е обосновал наличие на това основание. Ирелевантни към разглежданото основание са подробно развитите оплаквания за допуснати процесуални нарушения от състава на въззивния съд, тъй като нямат относимост към фактическия състав на нормата на чл.303, ал.1, т.1 и 2 ГПК и дори и да бъдат установени/ какъвто не е разглеждания случай/ не могат да предизвикат отмяна на постановения съдебен акт, поради лимитивната определеност на основанието, чието установяване единствено води до желания правен резултат. Страната е изложила и оплаквания за неправилност на решенията. Преценката, обаче на сочената неправилност, е въпрос, който следва да се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.303 ГПК. С подадената молба за отмяна, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл.303 от ГПК, въпреки, че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на въззивния съд, чието решение е влязло в сила. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски в размер на 350 лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Ц. К. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т1 и 2 ГПК на влязлото в сила решение от 22.10.2012г. по гр.д.264/12г. на Окръжен съд – Монтана и потвърденото с него решение от 05.07.2012г. по гр.д. 625/11 на Районен съд- Монтана. ОСЪЖДА К. Ц. К. от [населено място] да заплати на С. Ц. С. от [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 350лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: