Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 13.07.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2647 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. Х. срещу решение № 54 от 20.02.2019 г. по в. гр. д. № 784/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно е изчислил сумата по чл.36, ал.1, вр. ал.2 ЗН, която се дължи на ищцата по предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН. Присъдени са 5192,52 лв., вместо 1/2 от тази сума, или 2596,26 лв. Освен това поддържа, че ищцата може да допълни запазената си част от останалото имущество в наследството, затова въобще не следва да се присъжда парично възстановяване по чл.36, ал.1 ЗН. Ответницата С. М. Р. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Излага доводи, свързани с неправилното оценяване на един от поземлените имоти, включени в масата по чл.31 ЗН. Счита, че масата по чл.31 ЗН е погрешно оценена, като стойността ѝ реално възлиза на 19 442,57 лв., съответно – нейната запазена част възлиза на 6480 лв., от които тя може да получи само 766 лв. от наличното имущество и затова съдът следва да ѝ присъди 5714 лв. С определение № 569 от 16.12.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, поради това, че съдът не е извършил необходимите действия по преценка на определени факти, които са от значение за определяне размера на дължимата сума по чл.36, ал.1, вр. чл.36, ал.2. За да се произнесе по жалбата съставът на ВКС приема следното: С обжалваното решение № 54 от 20.02.2019 г. по в. гр. д. № 784/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, поправено с решение № 149 от 25.04.19 г. по същото дело, като резултат ответницата Н. М. Х. е осъдена да заплати на ищцата С. М. Р. сумата от 5192,52 лв. на основание чл.36, ал.1 ЗН. Въззивният съд е приел, че страните по делото са сестри - деца на починалата на 24.09.2016 г. Р. Г. Б.. Със саморъчно завещание от 10.03.2015 г. Р. Б. е завещала на Н. Х. собствения си апартамент в [населено място], който е на стойност 17 910 лв. към момента на откриване на наследството. След смъртта на наследодателката в нейното наследство са останали идеални части от два поземлени имота, съответно на стойност 1659,75 лв. и 18 582,48 лв. Общият размер на масата по чл.31 ЗН е сумата от 38 152,23 лв. От тази сума 2/3 или 25 434,82 лв. представлява общо запазената част от наследството, полагаща се на двете сестри, а 12 717,41 лв. – разполагаемата част. Стойността на завещания имот – 17 910 лв. не надвишава сбора от разполагаемата част и запазената част на заветницата, поради което имотът трябва да бъде задържан от нея и тя да бъде осъдена да заплати на ищцата С. Р. сумата от 5192,52 лв., представляваща разликата между стойността на завещания имот и разполагаемата част на завещателката. Въззивният съд правилно е определил масата по чл.31 ЗН, както и размера на запазената и разполагаемата част от наследството. Правилна е и преценката, че ответницата може да задържи завещания имот, след като неговата стойност не надхвърля размера на запазената и разполагаемата част, взети заедно – чл.36, ал.2 ЗС. Очевидно неправилен обаче е решаващият извод, че ответницата следва да заплати на ищцата 5192,52 лв., които представляват разликата между стойността на завещания имот и разполагаемата част на завещателката. За да определи какъв е размерът на възмездяването по чл.36, ал.1 ЗН съдът е следвало да предприеме следните действия: 1. да прецени каква е стойността на оставеното в наследство имущество – идеални части от две земеделски земи в [населено място] на обща стойност 20 242,23 лв.; 2. да прецени какъв е наследственият дял на ищцата от това имущество – 10121,12лв., 3. Да установи каква сума не достига на ищцата, за да се допълни размерът на запазената ѝ част от наследството. Недостигът се определя, като от запазената ѝ част в размер на 12717,41 лв. се извади нейния дял от наследственото имущество – 10121,12 лв., или недостигът е 2596,29 лв. Именно сумата от 2596,29 лв. е тази, която е дължима на основание чл.36, ал.1, вр. чл.36, ал.2 ЗН, а не 5192,52 лв., колкото е приел въззивният съд. От друга страна – като се събере цената на завещания апартамент и цената на наследствения дял на ответницата от земеделските земи, тя ще получи имущество на стойност 28031,12 лв. /17 910 лв. + 10121,12 лв./, което е точно с 2596,29 лв. повече от сбора на запазената част на ответницата и разполагаемата част на наследодателката и именно тази разлика тя трябва да заплати на ищцата. Като е присъдил двойно по-голяма сума, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и на ищцата да се присъдят 2596,29 лв. Неоснователно е виждането на жалбоподателката Н. Х., че след като в наследството е останало имущество на стойност, която е достатъчна да покрие запазената част на ответницата С. Р., то не следва да се присъжда сума по чл.36, ал.1 ЗН. С. Р. има право по закон само на 1/2 ид. част от наследственото имущество и стойността на тази 1/2 ид. част не е достатъчна за попълване на запазената ѝ част от наследството, затова се дължи присъждане на парична сума по чл.36, ал.1 ЗН. Не следва да се разглежда оплакването на ответницата в касационното производство С. М. Р., че съдът не е определил правилно стойността на един от имотите в масата по чл.31 ЗН и поради това е присъдил по-малка сума по чл.36, ал.1 ЗН. Това оплакване би могло да се разгледа само тя беше подала касационна жалба или насрещна касационна жалба. При този изход на делото ответницата С. Р. следва да заплати на жалбоподателката сумата от 255 лв. разноски по делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 54 от 20.02.2019 г. по в. гр. д. № 784/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, поправено с решение № 149 от 25.04.19 г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение № 432 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 633/2017 г. на Пещерския районен съд, в частта, с която Н. М. Х. е осъдена да заплати на С. М. Р. на основание чл.36, ал.1, вр. чл.36, ал.2 ЗН парична сума над 2596,29 лв. до 5192,52 лв. ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 20.02.2019 г. по в. гр. д. № 784/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, поправено с решение № 149 от 25.04.19 г. по същото дело, в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение № 432 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 633/2017 г. на Пещерския районен съд, в частта, с която Н. М. Х. е осъдена да заплати на С. М. Р. на основание чл.36, ал.1, вр. чл.36, ал.2 ЗН сума до размер на 2596,29 лв. ОСЪЖДА С. М. Р. с настоящ адрес [населено място], [улица], вх.А, ап.45, ет.2, временно пребиваваща в чужбина на адрес Испания, [населено място], М. №18, да заплати на Н. М. Х. от [населено място], [улица] сумата от 255 лв. разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: