О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 759/08.12.2020 Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Зоя Атанасова Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2562 по описа за 2020 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 78: 30.04.2020 г. по гр.д. № 580/ 2019 г., с което Кюстендилски окръжен съд, потвърждавайки решение № 483/ 30.07.2019 г. по гр.д. № 791/ 2019 г. на Районен съд – Дупница е отхвърлил иска, предявен при условията на чл. 422 ГПК, да се признае за установено по отношение на Н. П. Б., че О. Н. М. й дължи сумата 10 000 лв. - главница по запис на заповед от 28.08.2018 г. (част от вземане в пълен размер 35 000 лв.), за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 18.01.2019 г. по ч.гр.д. № 117/ 2019 г. на Районен съд – Дупница. Решението се обжалва от Н. П. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следния материално-правен въпрос (обобщен от повдигнатите два и конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Запис на заповед ли е документът при уговорка „без протест и разноски“ с уточнение „платим на предявяване“, ако в текста падежът на поетото с издаването му парично задължение е на определен ден и доколко съдържанието върху лицевата част на документа след подписа на издателя е от значение за реквизитите на записа на заповед? Касаторът счита, че въпросите обуславят въззивното решение, а допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довод, че въззивният съд го е разрешил в противоречие с т. 3 от ТР № 1/ 28.12.2005 г. по тълк.д. № 1/ 2004 г. ОСГК на ВКС, а и с решение № 105/ 23.10.2012 г. по т.д. № 515/ 2011 г. на ВКС, I-во ТО, решение № 213/ 22.12.2014 г. по т.д. № 2700/ 2013 г. на ВКС, II-ро ТО и решение № 246/ 15.01.2015 г. по т.д. № 2879/ 2013 г. на ВКС, I-во ТО. По същество се оплаква, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото. Ответникът О. Н. М., ответник и по касация, възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет. Решението е въззивно, по спор от абстрактна търговска сделка (задължение по запис на заповед), но поемателят и издателят са физически лица. Следователно за делото се прилага ниският праг на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а цената на частичния иск е над 5 000 лв. Жалбата е от надлежна страна. Касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а повдигнатия въпрос има претендираното значение. Съображенията са следните: За да потвърди първоинстанционното решение и да счете за неоснователен иска, предявен при условията на чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че не е запис на заповед документът по издадената заповед за изпълнение. Според текста на документа, на 28.08.2018 г. ответникът О. М. се е задължила да заплати на ищеца Н. Б. сумата 35 000 лв. на определен ден - 29.12.2018 г. Уточнението „платим на предявяване“ преди уговорката „без протест и разноски“ е под наименованието „запис на заповед“. Въззивният съд го е свързал със съдържание в долната му лицева част след подписа на издателя. Цитиран е бил чл. 536, ал. 2 от ТЗ: „Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.“ Поради това въззивният съд е заключил, че в записа на заповед са посочени два падежа – на определен ден и на предявяване. Той не отговаря на изискванията на закона (чл. 536, ал. 2, вр. чл. 535, т. 3 ТЗ и чл. 537, вр. чл. 486, ал. 1 ТЗ), а е нищожен (чл. 486, ал. 2 ТЗ). След като менителничното задължение за сумата 35 000 лв. не е възниквало, то не съществува и в размера за сумата 10 000 лв., до който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият материално-правен въпрос обуславя решението, а начинът, по който въззивният съд му е отговорил, е в противоречие с тълкувателното решение и с каузалната практика на Върховния касационен съд, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Осмислянето на извършеното нормативно и казуално тълкуване в аспекта на конкретния въпрос, обуславя допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 78/ 30.04.2020 г. по гр.д. № 580/ 2019 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил. УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса 200.00 лв. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на жалбата в зависимост от представянето на платежния документ в дадения срок. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.