Р Е Ш Е Н И Е № 133 Гр.София, 26.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 275/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С протоколно определение, постановено на 20.11.13 г.от ГС-София /СГС/, НО, 14 състав по Н.Ч.Д.4592/13 г., е определено едно общо най-тежко наказание на Р. И. П. измежду наказанията, постановени по Н.О.Х.Д.2260/07 г.; 2523/06 г.;2319/08 г.по описа на РС-Пазарджик и Н.Ч.Д.3154/13 г.по описа на СГС, а именно-лишаване от свобода за срок от осем години и осем месеца. На основание чл.24, ал.1 НК /в диспозитива е изписан НПК/ така определеното общо наказание е увеличено с една година и четири месеца и осъденото лице следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от десет години. На основание чл.59,ал.1 НК е приспаднато времето, през което П. е бил задържан под стража, включително и по ЗМВР. Приспадната е и изтърпяната част от групираните наказания. Постановено е наказанието по присъда по Н.О.Х.Д. 2224/04 г.по описа на РС-Пазарджик да бъде изтърпяно отделно. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор. Така постановеното определение не е атакувано. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на съответния съдебен акт в сила, е постъпило искане от осъдения /озаглавено заявление/. В същото са релевирани оплаквания по чл.348,ал.2 и 5 НПК. Конкретна претенция за упражняване на съдебни правомощия не е отправена. В съдебно заседание пред ВКС молителят поддържа искането за възобновяване. Упълномощеният от него защитник настоява за допуснато нарушение на материалния закон чрез отделяне за изтърпяване на наказанието по Н.О.Х.Д.2224/04 г.,което следва да бъде кумулирано с наказанието по Н.О.Х.Д. 2260/07 г., както и за неяснота по кои производства е приложена нормата на чл.59, ал.1 НК. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ /лично от молителя и от защитника/ и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: На първо място, според молителя СГС неоснователно е отказал приложение на чл.2,ал.2 НК в неговия случай. Макар и да не е в състояние да разбере в каква точно насока и по отношение на кое или кои производства се отправя това възражение, ВКС ще отговори единствено, че процесната разглеждана процедура е такава по чл.306,ал.1,т.1 НПК вр.чл.25 НК. Иде реч за определяне на общо наказание по влезли в сила присъди, поради което въобще не може да става дума за приложение разпоредбата на чл.2,ал.2 НК. Второ, според П. решаващата инстанция е приложила незаконосъобразно чл.24 НК, тъй като за едно и също престъпление не можело да се ангажира каквато и да е кумулативна процедура. Казаното е доста неясно, но дори и да се приеме, че се има предвид невъзможност при прилагане разпоредбата на чл.25 НК да се активира нормата на чл.24 НК, то това е невярно. Процедурата е такава по чл.306,ал.1,т.1 НПК, свързана с групиране на наказанията по влезли в сила отделни присъди, на основание чл.25 НК. Няма никаква процесуална пречка, а и материалният закон не създава забрана, в случаи като процесния, предвид преценката, която се прави от решаващия съд за престъпните прояви на осъдения, да се приложи текстът на чл.24 НК. Макар и СГС да е отразил бегли мотиви в тази насока, поначало става ясна волята му за увеличаване на определеното общо наказание, предвид богатата криминална деятелност на П.. Трето, според последния решаващият съд е направил процесната кумулация на основа на справка, представена от затворническата администрация, а не на основа на свидетелство за съдимост. Простият прочит на материалите по делото говори за неоснователност на изтъкнатото възражение. Групирането е направено по искане на осъдения и е взета предвид справка за съдимост от РС-Пазарджик, приложена на л.38 и сл.от съдебното дело. Това е соченото от него свидетелство за съдимост. Четвърто, според молителя СГС е отказал неоснователно и противопроцесуално да му бъдат приспаднати по чл.59,ал.1 НК признати му вече от САС работни дни, откъдето пък неправилно му е определен строг, а не общ режим на изтърпяване на определеното общо наказание. Казаното обуславя извод за неразбиране на правилата и смесване на различни норми и процедури, което е обяснимо, предвид липсата на специализирани познания от лицето. Изложението, погледнато от професионален ракурс по същество, е частично основателно. Явно твърдяното за зачетени дни се отнася до опростената с нареждане № 787/2011 от 31.08.11 г.на съдията по предварителното разследване при първоинстанционния съд в Торино част от наказанието в размер на осем месеца лишаване от свобода /частична амнистия/ и 225 дни предсрочно освобождаване, постановено от наблюдаващ магистрат от Службата по надзор в Торино. Цитираното се наблюдава в определение № 312/23.09.13 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 4 въззивен състав по В.Н.Ч.Д.817/13 г. Точно това определение, постановено в процедура по чл.457,ал.7 НПК, определя като най-тежко по процесната кумулация наказание лишаване от свобода за срок от осем години и осем месеца. Зачитането обаче за посочените обстоятелства, касаещи частична амнистия и намаляване на наказанието под формата на определено предсрочно освобождаване, поискано от молителя, не е направено от решаващия съд, което формулира нарушение на материалния закон. И това е така, тъй като това приспадане се дължи отделно, доколкото не може да бъде направено на основание чл.59,ал.1 НК- посочената норма касае задържане на лицето или изпълнение на мярка за неотклонение Домашен арест. Тук е мястото да се отбележи, че СГС е приспаднал времето на задържане на лицето по чл.59,ал.1 НК, като в светлината на отправеното от защитата възражение за неяснота за кои точно от няколкото производства на П. се отнася това, следва да се възприеме, че е по всички, обуславящи групиране по реда на чл.25 НК, по които е приложима тази норма. Същото касае и приспадане на изтърпените наказания /основанието е чл.25,ал.2 НК/, сред които не попада търсеното от П. зачитане. Поради тази причина, доколкото е в полза на осъдения, наказателното производство следва да бъде възобновено и настоящата инстанция по нарочен начин да зачете обстоятелствата, взети предвид от Торинската магистратура, несъмнено рефлектиращи върху времето, за което осъденият трябва да престоява в пенитенциарно заведение. Последното казано въобще не означава, че режимът на изтърпяване на така наложеното общо наказание би станал общ, а не строг, както желае П.. В тази насока правилата на ЗИНЗС са ясни и са свързани с дълготрайността на общо определеното за изтърпяване наказание, без значение от съответните приспадания на предварителни задържания, търпени наказания по отделни присъди, влизащи в съвкупността и т.н. Пето, все в контекста на цитираното определение на САС в процедура по чл.457 НПК, съдебният акт е влязъл в сила и макар и този съд да има служебно познание за висящо пред него производство за възобновяване по повод него, липсва съдебен акт, постановен по същото. Ето защо най-просто казано не може и дума да става за „автоматично отпадане” на атакуваното протоколно определение, както иска П.. В бъдеще, ако се появят нови обстоятелства, няма никаква пречка да се осъществи последващо актуално групиране на наказанията. Шесто, огледано в същината си, направеното от СГС групиране на наказанията по влезли в сила съдебни актове срещу П., е законосъобразно по принцип, като при това е намерен най-благоприятният за лицето вариант. Допуснати са няколко грешки при изписването, като Н.Ч.Д.3154/13 г.по описа на СГС в мотивната част на определението е изписано Н.Ч.Д.1354/13 г.; по Н.О.Х.Д.2523/06 г. е отразено наказание шест месеца лишаване от свобода, а видно от свидетелството за съдимост, то е осем месеца /объркването вероятно се е получило във връзка с приведено по това дело на основание чл.68 НК наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца/. Тези фактори обаче не рефлектират същностно върху процесуалноправното положение на осъдения и в частност не са накърнили съществено правото му на защита, Затова не са повод за преразглеждане на определението в коментираната част след възобновяване на производството. Прочитът на справката за съдимост показва, че последното деяние по Н.О.Х.Д.2319/08 г.по описа на РС-Пазарджик, за извършването на което П. е признат за виновен и осъден, е на 02.02.05. и общото наказание по присъдата по това дело е една година и десет месеца лишаване от свобода. И тъй като деянието е осъществено в изпитателния срок на наложеното с присъда по Н.О.Х.Д.2224/04 г.по описа на РС-Пазарджик наказание, но е по-благоприятно за П., а и допустимо, да влезе в първата съвкупност, законосъобразно наказанието от шест месеца лишаване от свобода, постановено по Н.О.Х.Д.2224/04 г., е постановено да бъде изтърпяно отделно. Претендираната от защитата отделна съвкупност между наказанията по Н.О.Х.Д.2224/04 г.и 2260/07 г.- все по описа на РС-Пазарджик, би била по-неблагоприятна за молителя, най-малко предвид това, че общото наложимо по нея наказание би било една година и два месеца лишаване от свобода. А поради гореказаното, няма начин наказанието по Н.О.Х.Д. 2224/04 г.да влезе в първата съвкупност и при всички случаи се дължи отделно изтърпяване. Съвсем различен е въпросът, че СГС не е взел отношение по изтърпяване на наказанието по Н.О.Х.Д.987/99 г.по описа на РС-Пазарджик със съответно зачитане, което без да се влиза в подробности, не може да бъде в съвкупност с никое от обсъдените дела; както и не е изследвана възможността за потенциално присъединяване към правилна съвкупност на наказанието глоба, постановено по Н.О.Х.Д.482/01 г.по описа на РС-Пазарджик или за нужда от негово отделно изтърпяване. Тъй като искането за възобновяване е направено от осъдения, размисли и подход в обсъжданата насока биха утежнили положението му, поради което не се налага възобновяване на наказателното производство, отмяна на протоколното определение на СГС и връщане на делото за направа на пълна възможна кумулация. Само в сферата на цялостно процесуално изследване трябва да се отбележи, във връзка с поисканото от осъдения и изискано от ВКС определение на РС-Пазарджик, постановено по Н.Ч.Д.575/13 г.,че то е по-рано постановено от определението, предмет на разглеждане от този съд, и не включва всичките осъждания на лицето. Но в него наказанията по Н.О.Х.Д.987/99 г. и Н.О.Х.Д. 482/01 г.по описа на РС-Пазарджик, е решено да бъдат изтърпени отделно. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.3 вр.чл.422, ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.Ч.Д.4592/13 г.по описа на ГС-София, НО,14 състав. ИЗМЕНЯВА протоколно определение, постановено на 20.11.13 г.от ГС-София, НО, 14 състав по Н.Ч.Д.4592/13 г., като ПРИСПАДА от определеното общо наказание от осем години и осем месеца лишаване от свобода опростената с нареждане № 787/2011 от 31.08.11 г.на съдията по предварителното разследване при първоинстанционния съд в Торино част от наказанието в размер на осем месеца лишаване от свобода и 225 дни предсрочно освобождаване, постановено от наблюдаващ магистрат от Службата по надзор в Торино, приспаднати по В.Н.Ч.Д. 817/13 г.по описа на АС-София, НО, 4 въззивен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/