Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * трудова книжка * вписване в трудова книжка * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * възстановяване на длъжност * доказателствена тежест


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 171

София, 24.07.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА


при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 1354 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационни жалби от [община], чрез пълномощника си адв. Р. Д. от АК-В. и от Б. И. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. К. от АК-В., против въззивно решение № 189 от 21.09.2012 г., постановено по в.гр.д. № 359 по описа за 2012 г. на Видинския окръжен съд, в частта му, с която е отменено решение № 53 от 22.06.2012 г., постановено по гр.д. № 112/2012 г. на Белоградчишкия районен съд, в частите му, с които са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и тези искове са уважени, както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за принудителна безработица в размер на 3 579,72 лв.
Поддържат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С определение № 388 от 28.03.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищеца на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, а именно - достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в представеното по делото копие от трудовата му книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател, тъй като този въпрос обуславя въззивното решение по този иск. Със същото определение не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ответната община, в частта му, с която са уважени предявените от Б. И. М. срещу [община] искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Ответникът по касационната жалба на ищеца [община], чрез пълномощника си адв. Р. Д. от АК-В., я оспорва като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора, изложени в подадената касационна жалба, становището на ответната страна и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 3 579,72 лв., обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, е неоснователен, тъй като ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че през исковия период е останал без работа.
По поставения процесуалноправен въпрос съдът вече е дал отговор по реда на чл. 291 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика – решение № 132 от 11.03.2011 г. по гр.д. № 1513/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 272 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 30/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 92 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 1033/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. В тях е прието, че констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, е достатъчно доказателство за установяване на факта на принудителната безработица. Трудовата книжка е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Фактът, че едно лице за определен период от време е останало без работа по трудово правоотношение, е отрицателен. Работникът, който твърди този факт, за да обоснове доводите си, че за него е възникнало вземане по чл. 225, ал. 1 КТ може да го установи успешно с представяне на трудовата книжка за констатация, или на копие от документа. Работодателят е този, който ако твърди, че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, носи тежестта да докаже този факт. В случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на принудителната безработица следва да се счита установен.
След така приетия отговор на въпроса от процесуално естество, поради който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част от ищеца, настоящата инстанция намира, че касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение е основателна. Въззивното решение е неправилно като необосновано и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да бъде отменено. След отмяна на неправилното въззивно решение при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, спорът следва да се пререши от настоящата инстанция като се уважи предявеният иск за защита срещу незаконното уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с оглед правомощията на ВКС по чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
Пред първата инстанция ищецът/сега жалбоподател/ е представил надлежно заверено копие от трудовата си книжка като приложение към исковата молба. В нея е отбелязано, че след прекратяване на трудовото правоотношение между него и ответника, не е започвал работа при друг работодател. Ответникът не е заявил пред съда оспорване на отрицателния факт за оставане на ищеца без работа. Правилата на логиката изискват в този случай да бъде прието за установено, че за периода от датата на уволнението 17.02.2012 г. до 17.08.2012 г., ищецът е бил без работа, т.е. не е реализирал доходи от трудова дейност. Като е приел, че този отрицателен факт не е доказан, въззивният съд е постановил необоснован съдебен акт – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което в тази част то подлежи на отмяна.
По същество, настоящата инстанция приема от фактическа страна по делото за установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответната община, прекратено едностранно от работодателя със заповед, считано от 17.02.2012 г. С влязло в сила решение уволнението е признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата преди извършването му длъжност. Доказано е по делото, че за период от шест месеца след датата на уволнението, ищецът не е започвал работа при друг работодател. Той има право на обезщетение за принудителна безработица, което е в размер на брутното трудово възнаграждение, изчислено по реда на чл. 228 КТ за тези шест месеца. По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено, от което се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за срок от един месец възлиза на сумата от 596,62 лв., а дължимото обезщетение за принудителна безработица за периода от 17.02.2012 г. до 17.08.2012 г., възлиза на сумата от 3 579,72 лв. Следователно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е основателен в размер на сумата от 3 579,72 лв. и в този размер следва да бъде уважен ведно със законната лихва, считано от 11.04.2012 г. до окончателното й изплащане. Касаторът е направил искане за присъждане на разноски за касационното производство. По делото е представено адвокатско пълномощно от 20.10.2012 г. на адв. Д. К. от АК-В., в което е договорено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 600 лв., но липсват данни те да са заплатени. Не е представен и списък за разноските по чл. 80 ГПК, поради което искането за присъждане на разноски за касационната инстанция не следва да бъде уважено. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната община следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в размер на 143,20 лв. по сметка на Върховния касационен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 189 от 21.09.2012 г., постановено по в.гр.д. № 359 по описа за 2012 г. на Видинския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Б. И. М. от [населено място] срещу [община], иск за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата от 3 579,72 лв., съставляваща обезщетение за принудителна безработица, за периода от 17.02.2012 г. до 17.08.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2012 г., както и в частта за разноските по отношение на него и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета Б. Н. да заплати на Б. И. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН], на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 3 579,72 лв./три хиляди петстотин седемдесет и девет лв. и 72 ст./, обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от 17.02.2012 г. до 17.08.2012 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.04.2012 г. до окончателното й изплащане, а по сметка на Върховния касационен съд да заплати държавна такса в размер на 143,20 лв./ сто четиридесет и три лева и 20 ст./.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :