Р Е Ш Е Н И Е № 295 гр. София, 09.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети юни двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 687/2013 год. Производството по чл. 346 т.2 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Г. Ц. против присъда № 8 от 24.01.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 361/2012 год. по описа на Видинския окръжен съд. В жалбата, в допълнението към нея направено по реда на чл. 351 ал.3 от НПК и в съдебно заседание се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 от НПК и се иска присъдата да бъде отменена изцяло в наказаталната и гражданските части и да бъде оправдан по обвинението, а гражданския иск да бъде отхвърлен. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му в наказателната част при липса на безспорни доказателства за авторството на деянието, а в гражданската част – при липса на жалба от гражданския ищец. Със същото съображение се мотивира и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 660 от 27.09.2012 год. постановена по НОХ дело № 336/2011 год. Видинският районен съд е признал подсъдимия А. Г. Ц. за невинен в това на 17.07.2009 год. в гр.В., в качеството си на длъжностно лице, като посредствен извършител чрез В. В., З. Н., Е. Ц. и Р. И. -–работници в [фирма] да е присвоил вещ поверена му в това му качество да я пази и управлява на стойност в големи размери 45 572лв, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 202 ал.2 т.1 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил изцяло предявеният срещу подсъдимия граждански иск от [фирма] за заплащане сумата 40 908лв. С присъда № 8 от 24.01.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 361/2012 год. Видинският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че на 17.07.2009 год. в гр. .., в качеството си на управител на [фирма] клон Видин, като посредствен извършител чрез работниците в [фирма] В. В., З. Н., Е. Ц. и Р. И. присвоил вещ поверена му в това му качество да я пази и управлява, а именно трансформатор с инвентарен № 432334 на стойност 40908лв, поради което и на основание чл. 202 ал.2т.1 във вр. с чл. 201 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години, а на основание чл. 202 ал.3 от НК го е лишил от правото по чл. 37 ал.1 т.6 и 7 от НК да заема длъжността “управител в търговско дружество с държавно участие” и “ръководна длъжност в държавна или обществена организация и дружество” за срок от три години от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на [фирма] [.....] сумата 40 908лв, представляваща стойността на присвоения трансформатор, ведно със законната лихва считано от 17.07.2009 год. до окончателното изплащане. Касационната жалба е частично основателна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон в наказателната част на новата присъда се мотивира с нарушения в дейността по събирането и анализа на доказателствените източници, довели до осъждането му без да е доказано авторството на деянието. В този смисъл са изложените съображения, че въззивният състав е направил почти буквален преразказ на свидетелствите показания и писменото заключение на вещото лице, без да ги анализира и да даде оценката си за техните достоверност и достатъчност. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на въззивната инстанция по чл.13 и чл.14 от НПК за вземане на решението си въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото след внимателна проверка на събраните доказателства. Такова нарушение по делото не е допуснато. Производството пред Видинския окръжен съд е образувано по протест на прокурора срещу постановена от първоинстанционния съд оправдателна присъда. В него е поддържан довод за допуснато нарушение на закона с оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин осъществяването на деянието, в извършването на което е обвинен. От страните не е поискано събирането на допълнителни доказателства, а съдът служебно не е констатирал неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Проверката на невлязлата в сила присъда е извършил въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, които самостоятелно е анализирал в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК. Постановеният от него съдебен акт не страда от пороците по чл. 339 ал.3 от НПК. Посочил е каква оценка прави на доказателствата, кои от тях кредитира като достоверни и защо приема, че са достатъчни за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по отношение авторството и вината на подсъдимия и какви са правните му съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането му. Доводът на жалбоподателя, че съдът е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, като при липса на каквито и да било безспорни доказателства е приел коренно различни от приетите за установени от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, е неоснователен. Такова нарушение по делото не е допуснато, защото в правомощията на въззивната инстанция, когато прави собствен анализ на доказателствената съвкупност, е да направи различни изводи за достатъчнотта и достоверността им и да приеме други фактически положения. На стр. 6-9 от мотивите към новата присъда въззивният състав е изложил достатъчно съображения въз основа на кои доказателствени материали приема за установено, че в качеството си на длъжностно лице подсъдимият е извършил акт на имуществено рапореждане с част от повереното му имущество, като наредил инкриминираната вещ да бъде демонтирата и предадена като отпадък на вторични суровини. Приетите от него фактически положения не са произволни и направени без отчитане противоречието в гласните доказателствени средства. Всеки от разпитаните по делото свидетели, които са участвали в демонтажа и превозването на трансформатора, е установил достатъчно последователни и безпротиворечиви факти, които лично е възприел. Свидетелите В. В., З. Н., Е. Ц. и Р. И. са категорични, че са получавали устните разпореждания от подсъдимия, че той дал парични средства на водачите на моторните превозни средства да си закупят винетки и гориво за да отидат до помпената станция, където бил монтиран трансформатора, да го демонтират и превозят до [........], че той им подписал пътните листове, той разпоредил да се отрежат кабелите на СОТ-а, а след това да се изчакат служителите на СОТ отново да ги свържат, на него се докладвало че задачата е изпълнена. При приетите факти възивната инстанция е приложила точно материалния закон с осъждането на подсъдимия. Съставът на престъплението длъжностно присвояване, извършено при квалифициращото обстоятелство “големи размери по смисъла на чл. 202 ал. 2 т.1 от НК, е осъществен както от обективна, така и от субективна страна. За съставомерността на деянието от обективна страна е без значение дали лично е участвал в демонтажа, закарал вещта и уговорил условията по нейната продажба с управителя на пункта за вторични суровини и съответно получил нейната равностойност или тези действия са извършени по негово нареждане от подчинените му работници, действащи при условията на чл. 16 от НК. В качеството си на лице, на което е възложено пазенето и управлението на повереното му имущество, той носи отговорност за него. Обстоятелството, че окончателно се е разпоредил с трансформатора като със своя вещ, без да има намерение да го върне, сочи на извършено престъпление по чл. 201 от НК. Деянието е довършено в момента, в който вещта е преминала във фактическа власт на работещите в изкупвателния пункт. След като е предадена и разглобена /св. Ц. Т. – протокол за разпит от 13.12.2011 год./ съставът на престъплението е осъществен независимо дали е постигнато съгласие за цената или при нейното последващо превозване на друго неустановено място е “изчезнала”. Връщане на вещта на доставилите я неустановени работници, какъвто факт се сочи единствено от св. Т., и който правилно въззивната инстанция не е възприела, няма значение за правната квалификация и не би довел до отпадането на наказателната отговорност, след като не е възстановена или заместена на собственика. Умисъла е установен от действията, в които се е обективирало деянието, а те са били насочени към разпореждане с вещта, а не към нейното съхранение. Мотивирано въззивната инстанция е приела пряк умисъл като форма на вината. Липсват доказателства, от които да се приеме, че е имало опасност за запазването на надлежно охраняваната вещ, която да налага нейния демонтаж и преместване на друго място. Подсъдимият е съзнавал, че няма оправомощаване за разпореждане с нея, но въпреки това е наредил да бъде отчуждена. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон в частта, с която въззивният състав се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск е основателно. В тази част новата присъда на въззивната инстанция е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия и до незаконосъобразно ангажиране на гражданската му отговорност. Пострадалият от престъплението [фирма] [населено място] своевременно е предявил граждански иск за претърпяни имуществени вреди, който е приет за съвместно разглеждане с наказателния процес. С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по гражданската отговорност на подсъдимия, като е отхвърлил изцяло иска. Производството пред въззивната инстанция е образувано само по протест на прокурора, в който са развити доводи касаещи неправилност на присъдата в наказателната част. Поради липса на жалба от пострадалия в гражданската част присъдата е влязла в сила. Упражняването на правото на жалба зависи изцяло от волята на страната, чиито интереси са накърнени от постановения съдебен акт. Тя може да го упражни в сроковете и по реда на чл. 319-320 от НПК. Недопустимо е съдът по своя инициатива, без да е сезиран с жалба, да се произнася по тази част от присъдата, която има самостоятелно действие. Като е приел противното и е ангажирал гражданската отговорност на подсъдимия без наличието на жалба от гражданския ищец, въззивният състав е приложил неправилно материалния закон. Касационната инстанция има правомощие да отстрани нарушението, като отмени присъдата в тази част. Оплакването за допуснато нарушение на закона в частта, с която е индивидуализирано наказанието, което се мотивира с липса на доказателства за авторството на деянието, е неоснователно. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон определеното за изтърпяване наказание в размер на минимума, предвиден в особената част на НК за престъплението и без ефективно изтърпяване, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348 ал.5 т.1 и 2 от НПК. При индивидуализирането му са спазени принципите за законосъобразност и справедливост. Извън довода за липса на доказателства за авторството на деянието други конкретни съображения за явно несправедливото му завишаване по размер от жалбоподателя не се развиват, поради което проверката на правилността на присъдата в тази част следва да се извърши основно за наличието на обстоятелства, за които съдът следи служебно. По делото основания за служебна намеса не са налице, независимо, че съдът не е защитил с достатъчно аргументи решението си да наложи минималното предвидено за престъплението наказание. Той е обсъдил само наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение и като такова е посочил чистото съдебно минало на подсъдимия и продължителния период между извършването на деянието и реализирането на наказателната отговорност. Не е отчел степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и наличието на други обстоятелства, които смекчават или отегчават наказателното положение, но това нарушение в конкретния случай не е довело до налагане на явно несправедливо завишено наказание. Нито едно от приетите смекчаващи обстоятелства не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 ал.1т 1 от НК и при наличието им и най-лекото наказание от три години лишаване от свобода, не би се явило несъразмерно тежко, а такъв довод не се поддържа и от жалбоподателя. Намаляването на наказанието по реда на касационното обжалване би довело да невъзможност за постигане целите по чл. 36 от НК и преди всичко за възпирането на подсъдимия и другите членове на обществото от извършване на такива посегателства. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че присъдата на Видинския окръжен съд в наказателната част следва да бъде оставена в сила, а в гражданската част да бъде отменена и производството по делото в тази част да бъде прекратено, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Отменява присъда № 8 от 24.01.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 361/2012 год. по описа на Видинския окръжен съд в частта, с която подсъдимият А. Г. Ц. е осъден да заплати на [фирма] [....] сумата 40 908лв, представляваща стойността на присвоения трансформатор, ведно със законната лихва считано от 17.07.2009год., а по сметката на ВСС да заплати 1636.32лв държавна такса върху уважения граждански иск. Прекратява производството по делото в тази част. Оставя в сила същата присъда в останалата обжалвана от подсъдимия част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: