Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 17.04.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Ст.Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КНД № 177/19 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по повод на постъпила молба от защитника на осъдената В. Й. П. възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4982/2016г. по описа на Софийски градски съд и ВНОХД № 171/18г. на Софийски апелативен съд. Излагат се съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание защитникът поддържа молбата. Становището на представителя на ВКП е, че е неоснователна. Осъдената желае възобновяване на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери следното: Молбата е процесуално допустима. Подадена е от оправомощено лице, съгласно чл.420 ал.2 от НПК. Депозирана е пред първоинстанционния съд на 31.12.2018г. и е в законоустановения шестмесечен срок от датата на влизане на присъдата в сила - 25.07.2018г. Атакуваният акт не е проверяван по касационен ред. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Софийски градски съд е признал В. Й. П. за виновна в осъществено на 30.05.2016г. престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, и я е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 7000лв. На основание чл.25 във вр. с чл.23 ал.1 НК е наложил да изтърпи най-тежкото наказание от определените й с предходни присъди, като го е увеличил по реда на чл.24 от НК, привел е в изпълнение отложено лишаване от свобода. Присъдата, постановена по НОХД № 4982/2016г. от Софийски градски съд е изменена с решение № 126 от 28.03.2018г. по ВНОХД № 171/2018г. на Софийски апелативен съд, като след приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказанието лишаване от свобода е намалено на шест месеца. Отменено е наказанието „глоба“. Присъдата е отменена и в частта, с която са приложени разпоредбите на чл.23-25 от НК с оглед наличието на влязъл в законна сила съдебен акт в същия смисъл. Предмет на извънредното производство са наведените основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Като съществени процесуални нарушения са изтъкнати липсата на надлежни мотиви и превратен анализ на доказателствата относно авторството на деянието. Така направеното оплакване не може да бъде споделено. Въззивното решение съдържа изискуемите по чл.339, ал.1 и 2 от НПК реквизити, мотивите към него са развити в достатъчен обем и детайлност. Изчерпателно са изложени приетите за установени факти, изброени са доказателствата и доказателствените средства, на които се основават изводите на съда, отделено е специално внимание на противоречията в показанията на св.Г. и е разяснено защо не се кредитират обясненията на осъдената. Жалбата срещу първоинстанционната присъда не съдържа никакви доводи, но съдът е отговорил надлежно на тези, които защитниците са развили в хода на съдебните прения. Обсъден е начинът, по който е установено авторството на деянието. Пред съда П. е уличена като извършител от свидетелите Р. – очевидец, и И.. Показанията на полицейските служители Ц., А. и Д. са ползвани за установяване на невъзможността св.Р. да е придобила веществото в интервала от посещението във входа на осъдената до задържането й, както и на обстоятелството, че на място младежите са посочили именно П., като лицето разпространяващо наркотици. Св.С., която е приятелка на осъдената и е била наблизо по време на проверката, също е възприела, че момичето е информирало полицаите, че е купило наркотика от В.. Последният факт е правилно е послужил за основание за отхвърляне версията на св.Г., че при снемане на показания в полицията му е бил оказан натиск, за да свидетелства срещу П.. Безспорно е изяснено, че тримата задържани са я идентифицирали като извършител значително по-рано, още пред жилищния блок. Според молителя съдът е приложил неправилно материалния закон, като е отказал да квалифицира деянието като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Изтъкнатите аргументи, че количеството и стойността на наркотичното вещество са незначителни, са съобразени от въззивния съд и заедно с данните за затруднено семейно, материално и здравословно състояние на осъдената са го мотивирали да определи наказание под специалния минимум, както и да приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и да не налага кумулативно предвидената глоба. Посочените обстоятелства обаче, не са достатъчни да обосноват извод, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Начинът, по който е засегнат правнозащитения обект – установените обществени отношения за опазване на човешкото здраве, не сочи на възможност да се изключи престъпния характер на извършеното. За да бъде определена обществената опасност като „явно незначителна“, следва да бъде установена нейната степен. Сред приложимите критерии в тази насока са и особеностите на субекта и на субективната страна на престъплението. В конкретния случай извършителят е осъждано лице, проявило явна упоритост в извършването на престъпления от същия вид, действало с користна цел. Обстоятелството, че става въпрос за медикамент, който се разпространява в аптечната мрежа при специален режим е ирелевантно, тъй като употребата му без лекарско предписание и не по предназначение води до негативни последици, особено при младите хора, идентични с тези от употребата на други видове високорискови наркотични вещества. Водим от горното, ВКС, ІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за възобновяване на ВНОХД № 171/18г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.