Р Е Ш Е Н И Е № 400 гр. София, 10 октомври 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1927 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по протест на Варненска апелативна прокуратура и по жалба на гражданския ищец кооперация „Момино”, представлявана от М. Х. Н., срещу нова въззивна присъда на Варненски апелативен съд № 7 от 20.05.2011 г, по ВНОХД № 149/11, с която е отменена в осъдителните й части присъда на Окръжен съд, Търговище № 70 от 5.10.10, по НОХД № 98/10, и подсъдимият М. Б. М. е признат за невинен в това, че на 30.05.2005 г в [населено място], общ. Търговище, в качеството си на длъжностно лице - председател на кооперация „Момино”, е присвоил вещи, на стойност 13 815, 85 лв, големи размери, връчени му в това му качество да ги пази и управлява, и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 НК, отхвърлен е гражданският иск на кооперация „Момино”, с правно основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 13 815, 85 лв, заедно със законната лихва, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен и осъден, за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 НК, на три години „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за срок от пет години, и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК, а е оправдан по обвинението по чл. 255 НК. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на кооперация „Момино” обезщетение за имуществени вреди, в размер на 13 815, 85 лв, заедно със законните последици. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, а с жалбата, по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В протеста се излагат доводи за невярна интерпретация на доказателствената съвкупност, довела до неправилни изводи относно съставомерността на деянието по чл. 202 НК. С жалбата се излага недоволство срещу произнасянето по гражданската отговорност. С протеста и жалбата се иска отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста. Счита, че въззивната присъда следва да остане в сила. Гражданският ищец моли жалбата му да бъде уважена, както и да се уважи протестът. Подсъдимият не участва лично в производството. Чрез своя защитник в писмен вид изразява становище за неоснователност на протеста и жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС № 144 от 7.04.2011 г, по к. д. № 1020/11, е отменено решение № 174 от 15.12.2010 г на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 413/10, и делото е върнато за ново разглеждане във ВАС, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са отстранени от състава на въззивния съд, постановил съдебния акт, предмет на настоящата касационна проверка. ВКС намери, че атакуваната присъда не страда от релевираните пороци. Въззивният съд е анализирал доказателствените източници при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Правилно е прието, че протоколът от заседанието на УС на кооперацията от 17.02.2005 г няма правна стойност, тъй като не е оформен по установения за това ред / липсват подписи на протокола /. Извън това, подсъдимият не е вписан в протокола като присъствал на заседанието. В същото време, за провеждането на такова заседание и за вземане на решение за продажба на активите по балансовата им стойност липсват и гласни доказателства. Установено е, че е имало създадена незаконосъобразна практика в кооперацията да се изготвят протоколи от заседания на УС, каквито не са провеждани, и обратното, да се провеждат заседания, без да се изработват протоколи. Според обвинението, подсъдимият преднамерено е сключил сделки с [фирма], тъй като собственик и управител на дружеството е св. Ш., съпруг на сестра му. По делото обаче е приложено решението на УС на кооперацията от 18.04.2005 г, с което е приета офертата на [фирма] за отдаване на кооперацията под аренда, а на подсъдимия е възложено да сключи договор с това дружество. Правилно е посочено, че липсват доказателства за това подсъдимият да е създал условия за лошо водене на счетоводството с цел присвояване активи на кооперацията. Парадоксално е, че обвинението е включило и сделка, от която не е настъпила щета за кооперацията, тъй като е установено, че продажната цена е по-висока от балансовата стойност. Верен е изводът, че осъждането не може да почива на заключение на агрономическа експертиза, боравила с предполагаеми количества, а не с реални такива / според обвинението, разликата в количеството е присвоена /. Правилно е прието, че събраните доказателства не дават основание да се приеме, че е налице присвояване, както и не е установено да е настъпила материална облага за собственика на [фирма] и неговата съпруга, а според обвинението, това са лицата, които са се облагодетелствали от престъплението по чл. 202 НК. При установените релевантни факти материалният закон е приложен правилно. Въззивният съд е изложил убедителни съображения, че деянието е несъставомерно по чл. 202 НК, които се възприемат от настоящата инстанция. Независимо от липсата на такова обвинение, Варненският апелативен съд е обсъдил въпроса за евентуална съставомерност по чл. 219, ал. 1 и ал. 3 НК. Правилно е становището, че приетите факти не покриват признаците от съставите на посочените престъпления. Материалният закон е приложен правилно и по въпроса за гражданската отговорност. От релевантните факти следва, че не е налице деликт, поради което законосъобразно е отхвърлен предявеният от кооперацията граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД. По изложените съображения, ВКС намери, че релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК не са налице, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. Протестът и жалбата са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Варненски апелативен съд № 7 от 20.05.2011 г, по ВНОХД № 149/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: