О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 113 гр. София,08.03.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№663 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. Г. срещу решение №8764 от 19.12.2019 г . по гр.д.№16069/2018 г. на СГС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №458085 от 25.07.2018 г. по гр.д.№90606/2017 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от С. М. Г. срещу „Банка ДСК“ ЕАД искове по чл.146 от ЗЗП, вр.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.7 от сключен между страните договор за ипотечен кредит от 28.01.2008 г. и на чл.9.1, чл.9.4, чл.20.3, чл.21, т.1, т.2, т.3, т.5 и т.7, и чл.25, т.3 от Общите условия към договора за ипотечен кредит от 28.01.2008 г. и за осъждане на банката да заплати на ищеца сумата от 18 042 лв., представляваща разликата между първоначално договорените анюитетни вноски и действително заплатените от ищеца за периода от 29.12.2012 г. до 28.10.2017 г., ведно със законната лихва от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че в процесния договор за кредит и в Общите условия към него, обстоятелствата, въз основа на които банката може да извърши изменение на цената на заемните средства, са посочени абстрактно, като не е включена методика за изменение на договорната лихва, а това зависи изцяло от кредитора и от неговия субективен интерес, още повече, че промяната на лихвата не настъпва автоматично, а е следствие от решение на орган на банката. Посочва се, че въззивният съд не изложил каквито и да е било фактически и правни изводи относно релевираните доводи за нищожност на клаузите на чл.9.1, чл.9.4, чл.20.3, чл.21, т.1, т.2, т.3, т.5 и т.7 от Общите условия. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по формулирани от касатора въпроси, които се свежда до следния, уточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос, за който се поддържа наличие на селективните основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК: Неравноправни ли са клаузите в договорите за банков ипотечен кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент и прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Ответникът по касация „Банка ДСК“ ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че оспорените клаузи от сключения на 28.01.2008 г. договор за ипотечен кредит и Общите условия към него попадат в изключението, предвидено в чл. 144, ал.3, т.1 от ЗЗП, тъй като съгласно §13, т.12, б. „б" от ДР на ЗЗП, договорът за банков кредит е от категорията банкови сделки, имащи за предмет именно предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитната институция и като такъв той попада в приложното поле на ЗЗП, включително и на нормите на чл.143-146 от ЗЗП, а за промените са взети мотивирани решения на компетентните органи на Банката, за което са представени доказателства. Посочил е, че в заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е отчело настъпването на обстоятелствата за реализиране на предвидената в т.25.3 от ОУ възможност, банката едностранно да увеличи договорения лихвен процент, съставляващ цената на предоставяната финансова услуга, като увеличенията на лихвения процент са обусловени от обективни факти на финансовия пазар, които са извън контрола на Банка ДСК и следва да се приеме за осъществено изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което клаузата, предвиждаща подобно изменение не може да бъде определена за нищожна, респективно не може да бъде определена и като неравноправна на основание чл.143, т.7, т.10 и т.12 от ЗЗП. Изложил е съображения, че при договарянето страните са уточнили уговорката относно размера на лихвата по кредита, както и начина, по който отпуснатият кредит ще бъде олихвяван - клаузата на чл.7 от договора е ясно формулирана като определя, че: кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит и надбавка; стойностите на компонентите, участващи при формирането на лихвата са БЛП в размер на 4.19% и стандартна надбавка в размер на 3.10 процентни пункта; при изпълнение на условия по кредитна програма ДСК УЮТ, Банката прилага отстъпка от размера на надбавката /0.5 процентни пункта/, а размерът на лихвеният процент към датата на сключване на договора за кредит е 6.79 %. Намерил е за неоснователни твърденията, че клаузата е неравноправна, защото се касае за едностранна промяна на цената на отпуснатия кредит, а в договора не са предвидени и настъпили обстоятелства за увеличение на лихвения процент - оспорените клаузи, в частност чл.25, т.3 от ОУ, която е свързана с чл.7 от договора за кредит, дават възможност на Банката да извършва промени в условията по отпускането му, като всички възможности за такава промяна са подробно описани в тях, регламентиран е редът, по който могат да бъдат извършвани, критериите и основанията, които налагат това и които са изцяло обективни и независещи от свободната преценка на банката. Счел е, че твърденията за неравноправност на клаузи от договора за кредит и общите условия към него са неоснователни, но те са относими и се обсъждат единствено по отношение на едностранно извършените от банката две увеличения на лихвата от 02.04.2008 г. и 21.10.2008 г., тъй като останалите изменения извършени за периодите: 19.04.2011 г. - 28.10.2011 г.; 10.02.2012 г. - 27.04.2012 г. и 23.06.2014 г. - 29.08.2014 г., са резултат от постигната между страните по договора индивидуална договореност, а именно изпълнение/отпадане на преференциална лихвена отстъпка в размер на 0.5% съгласно условията на кредитна програма „ДСК Уют“, като предвид уговореното в договора, намаленията и съответно увеличенията с 0.5%, извършени съответно поради изпълнение или неизпълнение на условията по кредитната програма, не се отразяват на БЛП, а на стандартната надбавка. С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, настоящият състав намира, че поставеният въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд - даденото от въззивния съд разрешение е обусловило направения в решението извод за неоснователност на предявените искове и в този смисъл поставеният въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като касационно обжалване на решението в обжалваната част следва да бъде допуснато за проверка на направените от съда изводи с константната практика на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.143 – 146 от ЗЗП. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №8764 от 19.12.2019 г . по гр.д.№16069/2018 г. на СГС в частта му, с която е потвърдено решение №458085 от 25.07.2018 г. по гр.д.№90606/2017 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от С. М. Г. срещу „Банка ДСК“ ЕАД искове по чл.146 от ЗЗП, вр.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на чл.7 от сключен между страните договор за ипотечен кредит от 28.01.2008 г. и на чл.9.1, чл.9.4, чл.20.3, чл.21, т.1, т.2, т.3, т.5 и т.7, и чл.25, т.3 от Общите условия към договора за ипотечен кредит от 28.01.2008 г. и за осъждане на банката да заплати на ищеца сумата от 18 042 лв., представляваща разликата между първоначално договорените анюитетни вноски и действително заплатените от ищеца за периода от 29.12.2012 г. до 28.10.2017 г., ведно със законната лихва от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане. УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400.84 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.