О П Р Е Д Е Л Е Н И Е - Р -163 гр. София, 23.03.2016 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 169/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по гл. 33 от НПК. Образувано е по искане на осъдения К. Г. Х. за възобновяване на внохд № 138/2014г. на ОС-Разград поради неучастието му в наказателното производство - основание по чл. 423, ал.1 НПК. В искането се изтъква, че производството по делото е било проведено в отсъствие на осъдения, както на досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса - при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.”а” НПК. Твърди се също, че е бил задържан в Република Кипър на 24.09.2015г. на основание издадена спрямо него Европейска заповед за арест от 28.04.2015г. на РП - гр. Дулово при дадени гаранции за възобновяване на наказателното производство. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените по него присъда по нохд № 310/2011г. На РС-Исперих и решение по внохд № 138/2014г. На ОС-Разград и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебната фаза на процеса. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Х. и чрез защитника си поддържа искането за възобновяване на наказателното производство, поради неучастието си в него. Прокурорът изразява становище, че искането е основателно и следва да се уважи. Върховният касационен съд провери наличието на основание за възобновяване на наказателното дело съобразно правомощията си по чл. 423 от НПК, като съобрази следното: Досъдебното производство № 291/2010г. на РУ”Полиция”-гр.Исперих е водено срещу А. Ж. Ж., К. И. И. и К. Г. Х. за извършено на 04.08.2010г. в [населено място] престъпление по чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК. Цялото досъдебно производство е протекло в отсъствието на осъдения К. Г. Х., като след обявяването му за общодържавно издирване с телеграма № 5940/07.02.2011г. на ГДКП-София, на 30.08.2011г. е бил привлечен в качеството на обвиняем задочно, като постановлението за привличане е предявено на назначен служебен защитник- адв. С. Д. при АК-Разград (л.199, т. 3 от ДП). При същите условия и в присъствието на същия служебен защитник материалите по досъдебното производство са били предявени отново задочно на осъдения ( л. 236,т. 3 от ДП). По внесен на 13.10.2011г. в РС-гр.Исперих обвинителен акт срещу тримата обвиняеми било образувано нохд № 310/2011г. по описа на същия съд. След опити за редовно призоваване на осъдения Х. на известните по делото адреси (гр.Дулово, [улица]; [населено място] пазар, [улица], [жилищен адрес]) за изпълнение на процедурата по чл.254 НПК, с разпореждане от 18.11.2011г. на съдията- докладчик К. Х. е обявен за общодържавно издирване чрез органите на РУП-гр.Исперих. При липса на резултати от издирването на осъдения и при последвали нови опити за призоваването му на известните по делото адреси, на които той не бил открит, районният съд дал ход на делото в съдебно заседание от 11.04.2012г., в отсъствието на К. Х. при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” НПК и при осигурена служебна защита в лицето на адв. С. Д.. След получаване на писмена информация (л.335, т.1 от нохд № 310/11г. на РС-Исперих), че К. Х. има издаден български документ за самоличност, като документите за издаването са подадени в посолството на Република България в Никозия/Кипър, съдът постановил осъденият да се обяви за международно издирване чрез бюро СИРЕНЕ при МВР-София.. В отсъствие на осъдения Х. е проведено и още едно съдебно заседание на 23.05.2013г. със събиране на доказателства в хода на съдебното следствие, като разглеждането на делото е отложено за 11.07.2013г. и за пореден път е постановено призоваването му. Призовката на адреса в [населено място] била върната в цялост, с отбелязване, че по данни на К. Л. лицето не живее на адреса от 5 години. В призовката на адреса в [населено място] пазар(в цялост) призовкарят отразил, че по сведение на майката на К. Х.- Н. А. подсъдимият от „ близо три години живее и работи в чужбина”. На 27.09.2013г. К. Г. Х. се явил лично в насроченото за тази дата съдебно заседание пред районния съд (протокол от с.з. по нохд № 310/2011г. на РС-Исперих, л.141-л.142, т.2 от с.д.) На заседанието присъствал и служебният му защитник. Съдът дал ход на делото, снел самоличността му и му връчил препис от обвинителния акт. След това, с оглед осигуряване възможността на същия да се запознае с материалите по делото и с оглед организиране на защитата му, отложил разглеждане на делото за друга дата – 26.11.2013 година. Предвид явяването на К. Х. пред районния съд, с разпореждане от 30.09.2013г. е разпоредено снемането му от общодържавно и международно издирване. В заседанието на 26.11.2013г. К. Х. се явил отново, но този път делото било отложено за 21.01.2014г., поради изразено намерение на защитниците на подсъдимите да се пристъпи към възстановяване на вредите от престъплението с оглед сключване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по чл.381 и сл. НПК. След заседанието от 26. 11.2013г. осъденият Х. преустановил явяването си пред районния съд, като по реда на чл. 180, ал.2 НПК, бил призован редовно чрез връчване призовката на майка му - Н. А., поела задължението да му я предаде( л.178, т.2 от нохд № 310/2011г. на РС-Исперих) за последното съдебно заседание на 06.03.2014г., когато първоинстанционното производство приключило с постановяване на присъда № 10/06.03.2014година. С нея подсъдимите А. Ж., К. И. и К. Х. били признати за виновни по предявеното им с обвинителния акт обвинение да са извършили престъпление по чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.3, пр.2, т.4 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК, като на К. Х. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3(три) години, чието изтърпяване било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с 5(пет) години изпитателен срок. По протест на прокурор за увеличаване наложените на подсъдимите наказания било образувано внохд № 138/2014г. по описа на ОС-Разград. В рамките на същото К. Х. бил призоваван чрез защитника си или чрез майка си( л.11, л.26, л.38, л.87, л.96, л.107 от внохд № 138/2014г. на ОС-Разград). В проведеното на 27.10.2014г. заседание въззивният съд е дал ход на делото и е изслушал пренията на страните. В тях защитникът на К. Х. дословно е заявил „ Поддържам постоянно връзка с подзащитния ми, същият е доволен от присъдата…”. С решение № 84/31.10 2014г. по внохд № 138/2014г. Разградския окръжен съд изменил първоинстанционната присъда, като увеличил наказанието на К. Х. на 7( седем ) години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и отменил приложението на чл.66, ал.1 НК. Съобщението за изготвяне на решението, ведно с мотивите към него, било изпратено на осъдения Х.. Същото е връчено на 11.11.2014г. надлежно на майка му- Н. А.- срещу подпис и поето задължение да му го предаде. Решението на окръжния съд не е от категорията актове по чл. 346 НПК, същото не е подлежи на касационна проверка и е влязло в сила от момента на постановяването му по силата на чл. 412, ал.2, т.1 НПК. С оглед предприемане на действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание Районния прокурор при РП - гр. Дулово издал ЕЗА 1/2015г. от 28.04.2015 година, като осъденият К. Х. бил задържан по повод нейното изпълнение на 24.09.2015г. в Кипър. В приложената ЕЗА, в раздел "d" от същата, не са дадени от РБ гаранции за възобновяване на производството поради неучастие на лицето в него, а единствено е посочено, че производството се е водело в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал.3, т.3 от НПК, след като К. Х. е бил официално призован, а на съдебното заседание е присъствал негово процесуален представител. На 28.09.2015г. осъденият Х. е приведен в Затвора –гр.Белене в изпълнение на наказанието по присъда № 10/06.03.2014г. на РС-Исперих, с начало на наказанието 02.10.2015година, като на 20.01.2016г. е депозирал искането по реда на чл. 423, ал.1 НПК. При тези данни, на първо място следва да се даде отговор на въпроса относно допустимостта на искането за възобновяване на наказателното производство. В него са посочени данни, че осъденият е узнал за постановената осъдителна присъда при задържането му на 24.09.2015г. в Република Кипър по повод изпълнението на издадената ЕЗА. По принцип, осъденият, който не е участвал в наказателното производство, приключило с осъждането му, разполага с процесуалната възможност да поиска преразглеждане на делото с оглед осигуряване на правото му на справедлив процес по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС. Тази възможност обаче е ограничена с определен срок - 6 месеца от „узнаване” на постановената спрямо него осъдителна присъда. За това, при липса на обективни данни относно началния момент на узнаването на присъдата, по принцип за такъв се приема момента на задържане на лицето във връзка с изпълнение на наложеното му наказание, а в някои случаи (при липса на фактическо задържане) – момента, посочен в конкретното искане за възобновяване на наказателното производство. Конкретния случай не попада в разглежданите по-горе хипотези. Основателността на искането би могла да се установи в производството по реда на чл.423, ал.1 НПК единствено ако бе спазен 6-месечния срок от узнаване за постановената осъдителна присъда. По делото се констатират данни, че 6-месечния срок е започнал да тече от по-ранен момент, от този, касаещ задържането на осъдения във връзка с изпълнение на наказанието. При предпоставките на чл. 180, ал.2 НПК съобщението за изготвяне на решението по внохд № 138/2014г. на ОС-Разград ( ведно с посочване на диспозитива му) е било връчено на пълнолетен член на семейството му- неговата майка- на 11.11.2014г. Разписката за полученото съобщение е подписана без възражения и с изрично поето задължение да се предаде на осъдения Х.. Следователно, при липса на каквито и да са било фактически данни, че съобщението не е било предадено на осъдения; при участието на подсъдимия в две съдебни заседания по първоинстанционното производство; при редовна процедура по призоваването му по внохд № 138/2014г. на ОС - Разград чрез майка му отново по реда на чл.180, ал.2 НПК; при заявеното от защитника му в хода на въззивното производство, че поддържа връзка с К. Х. (който знае за наказателното производство и е доволен от първоинстанционната присъда), касационната инстанция намери, че 6 -месечния срок по чл.423, ал.1 НПК е започнал да тече от 11.11.2014 година. Така, макар и осъденият въобще да не е участвал в досъдебната фаза на процеса, той е пропуснал да се възползва от правото си да поиска възобновяване на наказателното производство в установения в чл. 423, ал. 1 от НПК срок и като просрочено, искането му на това основание се явява недопустимо, поради което то следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Пропуснат е и 6-месечния срок по чл.421, ал.3, изр.2-ро от НПК за допустимост на искане за възобновяване на наказателно дело поради допуснати съществени нарушения - основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 426 вр. чл. 351, ал. 4, т. 2 вр. чл. 32, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на задочно осъдения К. Г. Х., в момента в затвора вгр. Белене, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 10/06.03.2014г., постановена по нохд № 310/2011г. от Районен съд-Исперих, като НЕДОПУСТИМО поради просрочие. ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето дело. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: