Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * възстановяване на работа * обезщетение за оставане без работа * свидетелски показания * липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работа

РЕШЕНИЕ № 163

София, 12. юли 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4494 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 337/27.07.2016 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 587/2016, с което е отменено решение № 338/14.05.2016 на Великотърновския районен съд по гр. д. № 3719/2015, като са уважени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти и за допустимостта на свидетелски показания за доказване на липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения, както и по материалноправните въпроси за съдържанието на заповедта за уволнение, съответно за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения, както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези качества.
По първия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че обстоятелства по делото са всички факти, в т.ч. относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК. Кои са тези факти съдът определя от твърденията на насрещните страни въз основа на правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК и от отговорите на въпросите и указанията по чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и изявленията на страните, с които се отстраняват нередовности на исковата молба или тя се пояснява и допълва, както и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, а също и доводите на страните, които имат значение за решението по делото.
По втория процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че всички факти и обстоятелства, в т.ч. за липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения, могат да се доказват в гражданския процес със всички допустими по закон доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания. Не съществуват ограничения на свидетелските показания вън от посочените в чл. 164, ал. 1 ГПК, като всички ограничения търпят изключения съгласно чл. 164, ал. 2 и чл. 165 ГПК.
По материалноправните въпроси по реда на чл. 290 ГПК са постановени поредица решения (вж. Решение № 320/07.03.2016 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 6501/2014 и посочените в него решения по гр.д. № 1611/2009 на ІV ГО, по гр.д. № 1382/2011 на ІІІ ГО, по гр.д. № 804/2011 на ІV ГО, по гр.д. № 531/2010 на ІV ГО, по гр.д. № 728/2009 на ІV ГО, по гр.д. № 1363/2010 на ІV ГО, по гр.д. № 1774/2011 на ІV ГО, по гр.д. № 49/2012 на ІV ГО, по гр.д. № 1201/2014 на ІV ГО, по гр.д. № 295/2015 на ІІІ ГО), съгласно които заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е достатъчно мотивирана, ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с работата. Представеното решение № 150/11.06.2015 на ВКС, ІІІ ГО по гр.д. № 5166/2014 (и посочените в него Решение № 425/18.10.2011 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1966/2010 и Решение № 54/21.02.2012 на ВКС, ІІІ ГО по г.д. № 865/2011) не противоречат на така установената съдебна практика. В тях не е поставено изискване работодателят да посочи в заповедта за уволнение кога и при какви обстоятелства е установена липсата на отделните качества, а обстоятелствата, които са го мотивирали да приеме, че на работника липсват съответните качества. Същият резултат може да бъде постигнат и като работодателят посочи, с кои възложени задачи (в кръга на трудовата функция) работникът/служителят не се справя ефективно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил като „Мениджър събиране на вземания“ в дирекция „Управление на риска“, управление „Необслужвани кредити“, отдел „Необслужвани кредити – Банкиране на дребно“, екип „Събиране на вземания – Бизнес клиенти“. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като съдът е приел, че уволнението е незаконно, тъй като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е изложил мотиви относно това с кои свои конкретни действия или бездействия служителят е демонстрирал липсата на изброените в нея професионални качества или умения, както и не е посочил до какъв резултат, негативен или неблагоприятен за банката, са довели тези негови действия, респ. бездействия. В заповедта е цитирана карта за оценка на ищеца за периода от 01.01.2014 до 31.12.2014 г., в която се сочи, че ищецът отговаря в непълна степен на изискванията за представяне, без да е налице конкретика относно това кои факти и обстоятелства, свързани с работата на ищеца, са довели оценяващия го мениджър до сочения извод. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели са установени слабости в неговата работа, но въззивният съд е приел, че дори да са доказани фактите, изложени от двамата свидетели, не е доказано точно тези посочени слабости да се дължат на липсата на изискуемите се за ефективно изпълняване на работата професионални качества и умения, след като такива нито са посочени в заповедта за уволнение, нито работодателят препраща към докладни записки или други документи, установяващи неефективното изпълнение на служебните задължения на ищеца, поради което не е доказано наличието на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Изложени са съображения, че общите формулировки при прекратяване на трудовото правоотношение на цитираното основание са недостатъчни и водят до незаконност на уволнението. Доказването на конкретни данни и слабости в работата на служителя, когато те не са посочени в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, или в конкретен документ/документи, към които тя препраща, не може да санира пороците на тази заповед и да обоснове извода, че работодателят е упражнил законосъобразно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение. Като е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е лишена от конкретика и резултатът от твърдяната липса на посочените в нея качества при ищеца също е посочен прекалено общо, а документът, който работодателят сочи като доказващ неспособността на ищеца да изпълнява в задоволителна степен служебните си задължения също съдържа само общи констатации, без да са подкрепени с определени факти и резултати, въззивният съд е приел, че оспорваната заповед е немотивирана и следва да бъде отменена.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил като „Мениджър събиране на вземания“ в дирекция „Управление на риска“, управление „Необслужвани кредити“, отдел „Необслужвани кредити – Банкиране на дребно“, екип „Събиране на вземания – Бизнес клиенти“, както и че трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че в заповедта за уволнение работодателят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства е установена липсата на отделните качества
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищецът е работил като „Мениджър събиране на вземания“ в дирекция „Управление на риска“, управление „Необслужвани кредити“, отдел „Необслужвани кредити – Банкиране на дребно“, екип „Събиране на вземания – Бизнес клиенти“, като трудовото правоотношение е прекратено на 19.10.2015 г. с оспорваната заповед № 289/11.09.2015 на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради непритежаването и неподдържането на следните професионални качества и умения: организаторски способности, необходими за изпълнение на основните му задължения и отговорност, аналитични способности, необходими за приоритизиране и качествено изпълнение на поставените задачи, комуникативни умения, необходими за нормално протичане на работния процес, продажбени умения, необходими за привличане на инвеститори с цел постигане на по-добра цена за реализация на обезщетенията, предприемчивост, необходима за своевременни предохранителни мерки за запазване стойността8качествата на обезпеченията. От личната оценка на постигнатите резултати през 2014 г. в картата за задаване на целите за тази годи се установява, че в резултат на липсата на тези способности и умения не са постигнати в пълна степен целите на длъжността: поради липсата на необходимите организаторски и аналитични способности служителят не проявява приоритетно ангажираност в събирането на кредити с ликвидни обезпечения и/или със значителна експозиция за банката, не осигурява навременен мониторинг и докладване на промени в правното и фактическо състояние на клиенти с необслужвани кредити, не осигурява анализ на предоставена информация от юристи/адвокати за предприети действия по събиране на вземания и не постига подобряване на работните процеси в екипа при организиране процеса на работа; поради липсата на продажбени умения не постига: намаляване на цената на риска, което рефлектира върху резултатите на целия екип, стандартизиране на отчетността на екипа и необходимото изпълнение на добрите практики на работа при събиране на кредити; поради липсата на комуникативни умения не постига: подобряване на комуникацията с други звена на банката, подпомагащи процеса по събиране на кредити и осъществяване на комуникация с външни контагенти по повод събиране на вземания на банката с чел повишаване събираемостта на кредитите; както и поради липса на предприемчивост не проявява активност в преговорите с клиенти и реализиране на планове за действие за установяване на възможностите за алтернативно и краткосрочно събиране на експозициите. Посочените обстоятелства се установяват и от разпита на оценяващия мениджър и пряк ръководител на ищеца свидетеля З. Б. и свидетеля Й. Х. – негов непряк ръководител. Без правно значение е, какви качества притежават, какви качества нямат и по какви показатели се различава работата на ищеца с тази на други служители в банката, изпълняващи същата трудова функция. Тези обстоятелства биха имали значение, ако работодателя извършва подбор, като и в този случай меродавна е общата оценка, а не разликата в отделни качества.
Видно от изложеното оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ има необходимото съдържание. Ищецът не разполага с необходимите познания и практически умения да изпълнява ефективно възложената работа, поради което правилно и в съответствие с изискванията на закона работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неосноветелен, както и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.
При този изход на делото на ответника по исковете [фирма], София следва да бъде присъдена сумата 5.000 лева разноски за всички инстанции, както се претендират с представените списъци за разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 337/27.07.2016 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 587/2016.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. Ф. от В. Т. срещу [фирма], София искове за признаване незаконността на уволнение със заповед № 289/11.09.2015 на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
ОСЪЖДА С. А. Ф. от В. Т. да заплати на [фирма], София сумата 5.000 лева разноски по делото за всички инстанции.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.