О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 392 гр. София, 29.07.2016 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1204/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Д. от [населено място] срещу определение № 18 от 25.02.2016 г., постановено по ч. т. д. № 30/2016 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 1787 от 24.11.2015 г. по т. д. № 11/2012 г. на Плевенски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на Д. Д. срещу решение № 6 от 13.01.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 55 от 04.04.2014 г. поради невнасяне на държавна такса. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Излага оплаквания за незаконосъобразност на извода на въззивния съд за дължимост на държавна такса в размера по чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при обжалване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Поддържа, че след като решението по чл.247 ГПК е неразделна част от основното решение по делото, за обжалването на което е внесена държавна такса, не се дължи друга такса за обжалване на последващото решение за поправка на очевидна фактическа грешка. В приложено към въззивното дело изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдение, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по следния значим за изхода на делото правен въпрос, по който няма съдебна практика и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „Дължи ли се държавна такса и ако да в какъв размер, когато се предяви въззивна жалба срещу решение за допълване на вече постановено решение и жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса за въззивно обжалване по подадената въззивна жалба срещу постановеното първоначално решение”. В писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът Д. В. И. изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение № 55 от 04.04.2014 г. по т. д. № 11/2012 г. на Плевенски окръжен съд са осъдени „Д., И. - Ер М.” О. като правоприемник на СД „Д., И. - Ер М.” и Д. И. Д. да заплатят на Д. В. И. сумата 400 000 лв., представляваща част от стойността на дела на ищеца при прекратяване на участието му в СД „Д., И. - Ер М.” и част от неразпределената печалба, ведно със законна лихва. Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците, като е внесена държавна такса в размер на 8 000 лв. По повод на жалбата Великотърновски апелативен съд е констатирал, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка като не е отразена формираната в мотивите воля на съда за солидарното осъждане на ответниците и е върнал делото на първоинстанционния съд за отстраняване на грешката по реда на чл.247 ГПК. С решение № 6 от 13.01.2015 г. Плевенски окръжен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 04.04.2011 г. и е постановил, че осъжда двамата ответници солидарно да заплатят на ищеца сумата 400 000 лв. със законните лихви от предявяване на иска. Срещу решението от 13.01.2015 г. е подадена въззивна жалба от ответника Д. Д., която е оставена без движение от първоинстанционния съд с указания за внасяне на държавна такса за въззивното обжалване в размер на 8 000 лв., изчислен съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Разпореждането е изменено с разпореждане от 09.11.2015 г., с което е указано жалбоподателят да внесе държавна такса в размер на 25 лв. С разпореждане № 1787 от 24.11.2015 г. Плевенски окръжен съд е върнал въззивната жалба на основание чл.262, ал.2 във вр. с чл.261, т.4 ГПК, след като е констатирал, че държавната такса не е внесена в определения срок. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдено разпореждането за връщане на въззивната жалба срещу решението по чл.247 ГПК, Великотърновски апелативен съд е приел, че след като въззивният съд ще следва да разгледа самостоятелната жалба срещу решението по чл.247 ГПК, жалбоподателят следва да заплати дължимата по нея държавна такса. Изложил е мотиви, че при липса на изрична разпоредба в тарифата за таксите относно размера на държавната такса при обжалване на решение по чл.247 ГПК таксата следва да се определи в размера по чл.16 от тарифата - 25 лв., както правилно е процедирал първоинстанционният съд. По допускане на касационното обжалване : Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило връщането на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд по чл.247 ГПК. Прецизиран в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът е дължи ли се държавна такса за въззивно обжалване на решение, с което по реда на чл.247 ГПК е поправена очевидна фактическа грешка в основното решение по съществото на спора. В процесуалния закон и в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, няма изрична разпоредба, която да съдържа отговор на този въпрос, и по него няма формирана задължителна практика на ВКС, с оглед на което следва да се приеме, че е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК е правен способ за отстраняване на несъответствията между формираната от съда истинска воля за разрешаване на правния спор по делото и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Съгласно чл.247, ал.1 ГПК, поправянето на грешката може да бъде извършено и по служебен почин на съда, постановил решението. С постановяване на решението за поправка то става част от съдържанието на основното решение по делото и по разпореждане на чл.247, ал.4 ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Поради това, че решението по чл.247 ГПК е предназначено да поправи опороченото процесуално действие на съда по писмено отразяване в диспозитива на решението на формираната в мотивите действителна воля за разрешаване на спора, при обжалването му по реда на инстанционния контрол страните не дължат самостоятелна държавна такса, отделно от таксата за обжалване на основното решение. Аргумент за това е и отсъствието на разпоредба в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която да урежда задължение за страните за внасяне на държавна такса в определен размер при обжалване на решение по чл.247 ГПК. Разпоредбата на чл.16 от тарифата, според която във всички случаи, когато се образува дело от граждански характер, извън изрично посочените в чл.1 - чл.15, се събира такса 25 лв., не намира приложение при обжалване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Систематичното място на посочената разпоредба дава основание да се приеме, че тя урежда заплащането на държавна такса в случаите на първоначално сезиране на съда с молба за правна защита и съдействие, която не попада в хипотезите на чл.1 - чл.15 от Тарифата. Предвид фискалния характер на разпоредбата е недопустимо тя да се прилага по аналогия при обжалване на съдебни актове, постановени извън случаите по чл.1 - чл.15 от Тарифата, което законодателят не е обвързал със заплащане на такса. В съответствие с изложеното на поставения въпрос следва да се отговори така : Не се дължи държавна такса за въззивно обжалване на решение, с което по реда на чл.247 ГПК е поправена очевидна фактическа грешка в основното решение по съществото на спора. По основателността на частната касационна жалба : Частната касационна жалба е основателна. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че за разглеждане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба се дължи заплащане на държавна такса. Предмет на обжалване с въззивната жалба е решение по чл.247 ГПК, с което е поправена очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от първата инстанция осъдително въззивно решение. За въззивното обжалване на решението по чл.247 ГПК страните не дължат държавна такса, отделно от държавната такса за обжалване на основното решение. Неизпълнението на указанията на съда за внасяне на недължима такса не е основание по чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на жалбата. По посочените съображения обжалваното определение на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него разпореждане на Плевенски окръжен съд за връщане на въззивната жалба на Д. И. Д. следва да бъдат отменени като неправилни и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за администриране на жалбата. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 18 от 25.02.2016 г., постановено по ч. т. д. № 30/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1787 от 24.11.2015 г. по т. д. № 11/2012 г. на Плевенски окръжен съд за връщане на подадената от Д. И. Д. въззивна жалба срещу решение № 6 от 13.01.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 55 от 04.04.2014 г. ВРЪЩА делото на Плевенски окръжен съд за администриране на въззивната жалба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :