Р Е Ш Е Н И Е          № 189                               София , 02.03. 2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                         Ч. аргарита С. Г. Г.   П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 527/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 338 от 28.04.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 19 от 09.01.2009 г. по в. гр. д. № 1498/08 г. на Варненския окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите за придобивните способи и доказателствените средства в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя. Ответниците Общинската с. “З” гр. В. и О. с. гр. не вземат становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение е отменено решение № 1* от 25.04.2008 г. по гр. д. № 4026/07 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявен от С. И. Г. и А. И. З. иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху лозе в землището на гр. В., кв. “В”, м. “К”, с площ 1.500 дка. Съдът приел, че представената служебна бележка на сектор “О. собственост” при О. гр. В. за наличието на декларация за притежавани от наследодателя на ищците непокрити земеделски имоти, в която е упоменат и спорният имот, не е годен документ за установяване правото на собственост, не е и писмен документ по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, въз основа на който наследодателят да основе владението си. Същата би била индиция само за началото на придобивна давност, но предвид забраната на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за доказване на собствеността със свидетелски показания, съдът не е обсъдил гласните доказателства, които намерил и за противоречиви на твърденията на ищците относно притежанието на имота и момента на внасянето му в ТКЗС. По делото е установена следната фактическа обстановка: Ищците са наследници на И. Г. Я. /Димитров/, починал на 13.11.1985 г. Като способ за придобиване на собствеността са се позовали на придобивна давност при осъществявано от наследодателя им владение от 1938 до 1959 г. Въведено е и твърдение, че преди това от 1920 до 1938 г. имотът е владян от неговия баща Г, който го закупил с неформален договор. Представена е служебна бележка от сектор “О. собственост” при О. гр. В., че И. Г. Д. - 30 г., според декларацията на притежавани непокрити земеделски имоти № 556 и 558 от 28.06.1949 г. от емлячните регистри на гр. В., притежава в землището на кв. “В” имоти, след които и спорното лозе - по наследство. Според свидетеля Д. С. имотът - лозе от декар и нещо в местността “К”, произхожда от дядото на наследодателя на ищците –, което отнели през 1958 г. при образуването на ТКЗС. Свидетелят Я. Д. Я. е установил, че И. Я. е имал лозе в посочената от ищците местност и с твърдяната от тях площ, при една от границите неговият дядо Я. Д. Я. , което било отнето през 1958 г. Представено е решение № 282 от 21.12.1994 г. на поземлената комисия гр. В. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на Я. Д. Я. , собственик на един от съседните на спорния имоти. Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза за характера и състоянието на имота понастоящем. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о., намира, че при тези данни обжалваното въззивно решение е неправилно. Въззивният съд правилно е приел, че уважаването на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ предпоставя да се докаже на първо място, че ищецът, респективно неговият наследодател, е бил собственик на имота по силата на съответния придобивен способ - правна сделка, придобивна давност и др., към момента на обобществяването на земята. Доказването съобразно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ е допустимо да стане чрез посочените в тази разпоредба писмени доказателства, в т. ч. и с удостоверение за записаните в емлячния регистър земеделски земи. Ограничението, съдържащо се в чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ след изменението на закона според публикацията в ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г., се отнася само до доказване на придобиването на собствеността. Затова следва да се приеме, че с посоченото изменение не се ограничава придобивната давност като способ, въз основа на който ищците, съответно техният наследодател, се легитимират за собственици в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. За установяване на правото на собственост следва да бъдат представени писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права - нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, протоколи за извършени съдебни или доброволни делби, постановления за възлагане на имот на публична продан и др., но и такива с несамостоятелна доказателствена сила. В случая ищците, сега касатори, са представили издадено от общинската администрация удостоверение, че на името на наследодателя им в емлячните регистри са записани земеделски земи, сред които и този, предмет на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. То възпроизвежда данни от документ, който е сред посочените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, годни да установят основателността на иска за възстановяване на правото на собственост. От скицата към заключението на вещото лице и решение № 282/94 г. на поземлената комисия гр. В. се установяват и двама от съседите на мястото, а именно път и Я. Д. Я. Така установената по делото система от доказателствени средства, преценени в съвкупност, е достатъчна за формиране на сигурно убеждение на съда, че описаният в исковата молба земеделски имот е бил собственост на наследодателя на ищците към момента на кооперирането на земята чрез включването й в ТКЗС. В обобщение, налице са предпоставките по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Съобразно правомощията на Върховния касационен съд по чл. 293, ал. 2 ГПК то следва да се отмени и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество, като предявеният иск бъде уважен. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение № 19 от 09.01.2009 г. по в. гр. д. № 1498/08 г. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, предявен от С. И. Г. и А. И. З. срещу Общинската с. “З” гр. В., при участието на О. гр. В., че наследниците на И. Г. Я. /Димитров/, починал на 13.11.1985 г., имат право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя в землището на гр. В., кв. “В”, съставляваща лозе с площ 1.500 дка в местността “К”, при граници и съседи: път, К. С. Р. , Д. Н. И. и Я. Д. Я. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: