Р Е Ш Е Н И Е № 392 град София, 19.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Гебов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1269 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. И. К., жалба на частния обвинител Й. С. Й. и жалба на частните обвинители Б. Д. Б. и М. К. Б. против въззивно решение № 49 от 15.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 54/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбите са развити доводи единствено в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Подсъдимият счита, че наказанието е явно несправедливо поради отказа да се приложи чл. 66, ал. 1 НК. Направено е искане да се измени въззивното решение и да се отложи изпълнението на наложеното наказание на подсъдимия лишаване от свобода. Частният обвинител Й. С. Й., чрез повереника си, твърди, че наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство е занижено, поради което иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители Б. Б. и М. Б. изтъкват чрез повереника си, че явно несправедливо е наказанието лишаване от свобода. Подчертават, че съдът е бил длъжен да отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство изключително тежкия резултат от престъпното деяние на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа жалбата и доводите, които са изложени в нея. Частният обвинител Й. С. Й. чрез повереника (адв. Е.) и частните обвинители Б. Д. Б. и М. К. Б. чрез повереника си (адв. К.) настояват съответната им жалба да бъде уважена. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 3 от 12.01.2012 г. по н. о. х. д. № 2076/2011 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Г. И. К. за виновен в това, на 1.05.2011 г., на път ІІ-58 село Ч., обл. Пловдивска – Ас., при управление на моторно превозно средство (лек автомобил, марка „Фолксваген Голф”, рег. [рег.номер на МПС] ), като е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на А. Х. Б. и смъртта на Д. Й. Й. и на М. Б. Б., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „а” и б. „б” вр. ал. 1, б. „б” и б. „в” и чл. 58а НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г НК съдът е лишил подсъдимия К. от правото да управлява моторно превозно сродство за срок от пет години и в негова тежест е възложил разноските, направени по делото. С решение № 49 от 15.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 54/2012 г. на Пловдивския апелативен съд присъдата е изцяло потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Г. И. К. за конкретно извършеното престъпление е определено в съгласие с правилата, предвидени в НК. То е било индивидуализирано на три години съобразно разпоредбите на чл. 54 НК и редуцирано с една трета според изискванията на чл. 58а НК. Специфичното проявление на квалифициращото обстоятелство е фактор, който има значение при индивидуализация на наказанието, в каквато връзка са възраженията на частните обвинители. Като се има предвид конкретната тежест на вредните последици с оглед и на броя на пострадалите лица, определеното наказание по размер не показва очевидно несъответствие със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и на останалите релевантни по този въпрос обстоятелства, в т. ч. смекчаващите отговорността на подсъдимия (добри характеристични данни, млада възраст, чисто съдебно минало, ярко изразено разкаяние и критичност към собственото поведение, съдействие за разкриване на обективната истина, отсъствието на други нарушения като водач). Респективно, не е налице касационното основание за явна несправедливост на наказанието в хипотезата на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Искането на частните обвинители Б. Басарбов и М. Басарбова за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, за да се увеличи размера на наказанието лишаване от свобода, е неприемливо. Няма основание да се уважи и искането на подсъдимия Г. И. К. за приложение на условното осъждане. Въпреки липсата на опит като водач, той е управлявал лекия автомобил със скорост, която е превишавала максимално допустимата извън населено място; разположил е неправилно превозното средство на пътното платно; непосредствено преди разминаване с насрещно движещ се автомобил е предприел рязка промяна на посоката със скорост, която не му е позволявала безопасно движение на пътя. Деянието на подсъдимия е довело до тежки вредни последици – причинена е смъртта на две съвсем млади лица (на Д. Й., 17-годишна и на М. Б., 18-годишен), както телесни увреждания, всяко от които покрива белезите на средна телесна повреда, и други по-леки увреждания на А. Х. Б., `15-годишна. При допуснатите груби нарушения на правилата за движение по пътищата, за постигане целите на наказанието и преди всичко за превъзпитанието на жалбоподателя правилно не е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Срокът на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство е максимално възможният съобразно предписаното в чл. 49, ал. 2 НК и държи сметка за необходимостта от по-стриктна дисциплина на Г. И. К. като участник при движение по пътищата. Съвкупно определената санкция отговаря на тежестта на престъплението и личността на подсъдимия, както и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 от НК. Затова, от гледна точка на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК жалбите са неоснователни и въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 49 от 15.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 54/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: