Р Е Ш Е Н И Е № 497 София, 04 ноември 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2260/2011 г. Производството е по Глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 680/2011 година по описа на Сливенския районен съд, по което с определение от 14.06.2011 година е одобрено споразумение между прокурор от РП - С. и служебният защитник на осъдените А. П. и М. Ч., постигнато по реда на чл. 384 от НПК и е прекратено наказателното производство. С искането е спряно изпълнението на наказанията на двамата осъдени, на основание чл. 420 ал. 3 от НПК. В него е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, като предпоставка за процесуалната му допустимост с оглед разпоредбата на чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК. По това основание твърденията са за това, че не е приложен закон, който е следвало да бъде приложен – чл. 64 ал. 1 от НК, тъй като определеното наказание на осъдените е по – малко от една година и изпълнението му не е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК. От съдържанието на искането може да се изведе, че Главният прокурор е въвел още едно основание – това за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като съдът е одобрил споразумение което противоречи на закона, в разрез с изискването на чл. 381 ал. 7 от НПК. Пред касационната инстанция двамата осъдени се явяват лично и със служебно назначените им защитници от САК – адвокат С. Х. за А. П. и адвокат С. И. за М. Ч.. Прокурорът поддържа искането за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, от друг съдебен състав. Двамата защитници пледират за уважаване на искането на Главния прокурор, поради изложените в него съображения, тъй като правилното приложение на закона е в техен интерес. Защитникът И. твърди, че освен посоченото в искането, е налице още едно нарушение на материалния закон – това с приложението на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, вместо на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, тъй като след редукцията на наказанието по чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК, предвиденото наказание е до три години, т. е. без минимум за лишаването от свобода, което налага определяне на наказанието като пробация или обществено порицание. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. С цитираното определение за одобряване на споразумение двамата осъдени са признати за виновни в това, че в съучастие с други лица, /спрямо които Главният прокурор не прави искане за възобновяване на наказателното производство/, като непълнолетни, но като са разбирали свойството и значението на извършеното, при условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне, повторност и след повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, са отнели чужди движими вещи от владението на различни собственици, без тяхно съгласие, на обща стойност 791 лева – прест. по чл. 195 ал. 1, т. 3, 5 и 7 във вр. с чл. 194 ал. 1 и чл. 26 ал. 1 от НК. На основание чл. 63 ал. 1, т. 3 и чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК им е наложено наказание по пет месеца лишаване от свобода, при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, с конкретизация – затвора в Бургас. Двамата са осъдени да заплатят съответните разноски по делото. Определението е влязло в сила, тъй като не подлежи на обжалване. 1. По основанието за допуснато нарушение на закона: При проверката по делото се установи, че освен изложеното в искането на Главния прокурор, основателни са възраженията на служебната защита, направени в устната пледоария пред ВКС, във връзка с нарушение при приложението на чл. 55 от НК. Съдът не е съобразил, че след редукцията на наказанието предвидено за квалифицираните кражби по чл. 195 ал. 1 НК – от една до десет години лишаване от свобода, с приложението на чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК, то е до три години. Следователно, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова, както е приел проверявания съд, следва да се приложи хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, който предвижда наказание пробация, а за непълнолетните пробация или обществено порицание, а не т. 1 от същия, който предвижда при липса на минимум за предвиденото наказание лишаване от свобода, слизане под този предел, както е постъпил Сливенския районен съд, одобрил споразумението. Искането на Главния прокурор би било основателно по обсъжданото основание за допуснато нарушение на закона, /неприложен чл. 64 ал. 1 от НК/само в хипотезата на приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при наложено наказание лишаване от свобода под една година. Това, поради посоченото в предходния пункт, в случая е незаконосъобразно. При това положение е безпредметна проверката на хипотезата развита в искането, относно неправилното приложение на чл. 64, ал. 4, б. „а” от НК, тъй като правилното определяне вида на наказанието различно от лишаване от свобода с приложение на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, в случая изключва тази хипотеза. 2. По основанието за допуснато съществено процесуално нарушение. С оглед на изложеното по т. 1 за допуснато нарушение на закона, налице е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 381 ал. 7 от НПК, тъй като съдът е одобрил споразумение между прокурор от РП - С. и служебният защитник на осъдените А. П. и М. Ч., постигнато по реда на чл. 384 от НПК, в нарушение на материалния закон, относно приложението на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, вместо чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. По съображенията изложени в п. 1 от настоящето решение е лишена от основание проверката на възражението в искането на Главния прокурор, относно неправилното приложение на правилата за определяне на режима и вида на мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Обсъжданото касационно основание – допуснато съществено процесуално нарушение е не само предпоставка за допустимост на искането на възобновяването на наказателното производство, но и основание за отмяна на постановеното определение за одобряване на споразумение по реда на възобновяването, на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото следва да се има предвид актуалното свидетелство за съдимост за осъдения А. П., отразено на л. 2 от искането на Главния прокурор. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 422 ал. 1, т. 5 и чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 680/2011 година по описа на Сливенския районен съд, по което с определение от 14.06.2011 година е одобрено споразумение между прокурор от РП - С. и служебният защитник на осъдените А. П. и М. Ч., постигнато по реда на чл. 384 от НПК и е прекратено наказателното производство; ОТМЕНЯВА определението за одобряване на споразумение и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: