Р Е Ш Е Н И Е № 136 София, 07.04.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ............................................................ и в присъствието на прокурора Антони Лаков ............................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 144 по описа за 2014 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Д. С. С. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 864/ 2013 г. на Бургаския окръжен съд, отмяна на въззивно решение № 263 от 18.11.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, или за оправдаване на осъдения. Искането се позовава на посоченото в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основание за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Процесуалните нарушения са забелязани в: липсата на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата, с което бил нарушен чл. 14 от НПК, в начина на изготвяне на обвинителния акт, от който осъденият не могъл да разбере обвинението и да организира защитата си, в превратното възприемане на доказателствените източници, в оставянето на въззивните възражения без отговор, в процесуално бездействие за разкриване на обективната истина и нарушение на чл. 13 от НПК. Нарушението на материалния закон е обосновано с неправилното осъждане за деяние, което не е извършено, а наказанието е прието за явно несправедливо, тъй като не съответствало на обществената опасност на дееца и следва да се определи при условията на чл. 55 от НК. Пред касационната инстанция осъденият Д. С. С. и неговият защитник адвокат Н. Д. не вземат становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 44 от 16.07.2013 г. по н.о.х.д. № 845/ 2012 г. Районен съд – Несебър признал осъдения Д. С. С. за виновен в това, че на 13.05.2011 г., около 06.30 часа, в местността „Ю.”, в землището на [населено място], [община], причинил на Т. Г. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малеола на левия малък пищял и разтягане на ставната капсула на глезена, довела до трайно затруднение движението на левия долен крайник, поради което и на основание чл. 129 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Молителят Д. С. С. бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Т. Г. К. сумата от 3 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото. С решение № 263 от 18.11.2013 г. по в.н.о.х.д. № 864/ 2013 г. Бургаският окръжен съд изменил присъдата в гражданско-осъдителната част, като увеличил размер на обезщетението на 7 000 лева и дължимата от осъдения допълнителна държавна такса, и потвърдил акта в останала му част. Процесуално допустимото искане на осъдения Д. С. С. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Не са допуснати посочените от осъдения съществени нарушения на процесуалните правила. Обвинителният акт е изготвен съобразно изискванията на чл. 246 от НПК. В обстоятелствената част на акта са изложени факти и обстоятелства, приети от обвинителната власт за установени след проведеното от нея разследване. Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка може да бъде променена в резултат на проведено съдебно следствие, след проверка на приобщените от по-рано доказателства или след събирането на нови такива. С нормата на чл. 7 от НПК е въведен основен принцип, че съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното производство има само подготвителен характер. Затова и процесуалните правила не въвеждат като изискване посочените в обвинителния акт факти да са еднакви с тези от присъдата. Когато на съдебното следствие се установи съществено изменение на фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, възниква основание за изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК. Когато това не е сторено, се накърнява правото на защита на обвиняемия. В разглеждания случай нарушаване на това право не е допуснато. Изготвеният от районната прокуратура в гр.Несебър обвинителен акт съдържа описание на факти и обстоятелства, които не са свързани пряко с повдигнатото обвинение. Прокуратурата е приела, че причиненото на пострадалия Т. К. телесно увреждане е резултат от съвместните действия на осъдения Д. С. и неговия брат – подсъдимия А. С.. Осъденият и неговият защитник несъмнено са били запознати със заключенията на трите единични съдебномедицински експертизи от досъдебното производство (л. 36; л. 71-73; л. 158-159), както и с тройната медицинска експертиза, приета от районния съд (л. 119-120 от н.о.х.д.), за да изградят защитата си по делото. Преценявайки доказателствата по делото първоинстанционният съд установил, че счупването на малеола на левия малък пищял и разтягането на ставната капсула на глезена са получени при специфично завъртане около надлъжната ос на левия крак на пострадалия по време, когато бил в самостоятелна схватка с осъдения Д. С. и ударен от него. Затова и А. С. бил оправдан. В обвинителния акт е посочено, че пострадалият „...получил удар с юмрук в коремната област, след това в областта на устата, нанесени от обв. Д. С.”. В резултат на тези самостоятелно реализирани от осъдения действия съдилищата приели, че пострадалият Т. К. „паднал на земята, усуквайки левия си крак” (мотиви, л. 141 н.о.х.д.; решение, л. 33 в.н.о.х.д.). Като последица от тези удари пострадалият получил средна телесна повреда, в механизма на която не се включвали задружно нанесените непосредствено след деянието удари с крака от двамата братя по тялото и краката на падналия възрастен мъж. Обвинителният акт съдържа описание на изпълнителното деяние, поради което правата на молителя Д. С. не са били накърнени. Районният съд е постановил присъдата си след задълбочен и прецизен доказателствен анализ, а не на предположения. Обсъдени са всички доказателствени източници, както самостоятелно, така и в съпоставка помежду им. Показанията на свидетелите и обясненията на двамата подсъдими са възприети в съответствие с правилата на логиката и значението на гласните доказателства е изведено според точното им съдържание. Отделено е специално внимание на показанията на пострадалия К. като основен свидетел -очевидец на протеклите събития, на съществуващата вражда с подсъдимите по повод тяхната стопанска дейност и на прикритото от свидетеля нападение с брадва. Логично изведените доказателства от обясненията на двамата подсъдими и съпоставката им с показанията на пострадалия предпоставили изграждането на цялостната обстановка по случая, подкрепена и от специалните експертни познания на съдебните медици. Осъденият останал с погрешното впечатление за приета фактическа обстановка, която отчасти се основавала на показанията на пострадалия и отчасти – на обясненията на подсъдимите, с което без основание упрекнал съдилищата в липса на обективност. Не е допуснато нарушение на правилата по чл. 14 от НПК за обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата. Неоснователно е оплакването за оставяне на въззивните възражения без отговор. Въззивната инстанция проверява присъдата във всичките й части и дължи произнасяне по направените от жалбоподателя възражения. В подадената от осъдения Д. С. въззивна жалба се съдържат възражения срещу кредитираните показания на пострадалия, определени като противоречиви, както и срещу неприетите от съда изводи на вещо лице, подкрепящи тезата на един от подсъдимите. Тези възражения били изследвани от въззивната инстанция, която възприела доказателствения анализ на първоинстанционния съд, включително с изразеното от него становище в кои части кредитира показанията на пострадалия К. и в кои части те са противоречиви на други събрани по делото доказателства. Некоректно е поднесен с въззивната жалба изводът на съдебния медик, отразен в протокол от съдебно заседание на 03.12.2012 г. (л. 35, н.о.х.д), че механизмът на телесното увреждане съответствал на изразената теза от подсъдимия А. С.. Вещото лице изрично е пояснило, че увреждането може да се получи съобразно обясненията на този подсъдим (в ситуацията когато той издърпал секирата от ръцете на Т. К.), но при това положение тялото на пострадалия би паднало в самия автомобил, а не извън него, където действително е било намерено от дошлите след инцидента свидетели. Не е допуснато и нарушение на чл. 13 от НПК, изразено в процесуално бездействие за разкриване на обективната истина. Несебърският районен съд е предприел всички мерки за разкриване на престъплението. Провел е непосредствени и лични разпити на свидетелите, имали отношения към протеклите събития (К., Д., Г., С., П., Р. и Г.), повикани на мястото на инцидента и заварени от полицейските служители (свид. П. и свид. Ч.). Допълнително провел разпити на свидетели, възприели състоянието на пострадалия при транспортирането му до болничното заведение (свид. К.) и по време на болничния престой (свид. Д.), както и за първоначалния му разказ за протеклите събития. И. е експертните заключения и е назначил нова тройна съдебномедицинска експертиза. Извършени са необходимите процесуално-следствени действия, наложени от характера на повдигнатото обвинение и от специфичното проявление на инцидента. По делото няма данни експертните заключения да са основани на несъществуващо увреждане, каквато теза се съдържа в искането за възобновяване. Съдилищата отделили специално внимание на свид. Г. Г., макар неговите показания да нямат съществено значение за разкриване на престъплението. Не е очевидец. Свидетелства за поредността на преминаване на пострадалия и на подсъдимите през бариерата на вакационно селище „Е.” на инкриминираната дата, но преди инцидента. Тези факти не са в състояние нито да подкрепят, нито да отхвърлят която и да е от версиите по делото. Нарушението на материалния закон е обосновано с неправилното осъждане за деяние, което не е извършено. Приетите от съдилищата доказателства представят поведението на осъдения Д. С. за престъпно. В резултат на неговите противоправни действия са причинени две телесни увреждания на постр. К., представляващи една средна телесна повреда. Поведението на дееца правилно е било квалифицирано по чл. 129 от НК. Престъплението е извършено при евентуален умисъл, а не както неправилно е изложил окръжният съд в решението си – с пряк умисъл. Осъденият С. е приел наложеното му наказание за явно несправедливо, тъй като не съответствало на обществената опасност и неправилно съдилищата отказали да го определят при условията на чл. 55 от НК. Наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода е справедливо. То е съобразено с тежестта на извършеното престъпление и с личността на дееца, а размерът е определен при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Наказанието е законосъобразно и справедливо е отмерено, поради което може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Затова не е налице проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК с необходимост от редукция. Не са налице и условията на чл. 55 от НК, предвид липсата на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи приложението на този институт и на задължителния извод, че предвиденият от закона специален минимум на наказанието се оказва несъразмерен на тежестта на извършеното престъпление. Не са допуснати претендираните от осъдения Д. С. С. нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, поради което искането му за възобновяване на въззивното производство по делото като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от осъдения Д. С. С. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 864/ 2013 г., по описа на Окръжен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.