Р Е Ш Е Н И Е №441 гр. София 4 ноември2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Севдалин Мавров при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 364/2010 г. Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т.5, вр. чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК – съществени нарушения на матералния и процесуален закон на непровереното по касационен ред и влязло в сила определение от 09.07.2008 г по чнд №307/08 г. на Добричкия окръжен съд. С определението, по реда на чл.306, ал.1,т.1 НПК, на осъдения К. Н. С. е наложено общо най-тежкото наказание - глоба в размер на 3 000 лв.,съгл. чл.25 ал.1, вр чл. 23 ал. 1 НК между наказанията определени му по нохд № 13/06 г. на РС гр.Генерал Т. и по нохд № 811/07 г. на ОС гр.Добрич. В искането се изтъква, че не са изследвани всичките единадесет осъждания за множество престъпления, въпреки установените по делото данни за тях, поради което съдът е допуснал съществено нарушение на закона - чл. 23-25 от НК и на т. З от TP № 3/09 г. на ОСНК на ВКС. Посочено е правно основание за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 5, във вр. с чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2. Иска се възобновяване на делото , отмяна на решението и връщане за ново разглеждане за пълно и цялостно групиране на наказанията по посочените единадесет дела, по които С. е осъден и се приспадне изтърпяното по тях. Прокурорът от ВКП поддържа искането като основателно. В съдебно заседание осъденият К. С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не сочи уважителни причини за неявяването си. Върховният касационен съд в пределите на проверка и съгласно правомощията си, провери данните по делото, съобрази изложеното в искането и прие следното: От направената проверка ВКС установи, че действително е налице нарушение на закона при постановяване на определението, предмет на искането за възобновяване, но искането е за утежняване положението на осъдения, подадено е извън срока по чл.421, ал.1 НПК и макар и основателно, се явява процесуално недопустимо. Правното основание на искането, е по чл.422, ал.1,т.5 ,вр.с чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК за съществено нарушение на материалния и процесуален закон. От съдържанието на обстоятелствената част на искането е видно, а и от проверката на данните по делото се установява, че Д. не е взел предвид всички данни за съдимостта на осъдения, видно от справката, издадена на 29.05.08 г. и данните от намиращите се в прекратените и приложени към делото производства по нчд 560/ 08г. на РС гр.Сливен и по нчд №55/08г. на РС Г. преписи от влезли в сила присъди и определения по единадесет наказателни дела. Иска се прегрупиране на наказанията по осъжданията за множество престъпления.Предлага се и евентуално приложение на чл.24 НК при определяне на общо най-тежкото наказание по очертаните две отделни съвкупности по девет осъждания. Първата съвкупност се образува по нохд № 570/96 г. на РС-Сливен, за деяние извършено на 26.02.95г. за което С. е осъден на 1 година лишаване от свобода, отложено за изпълнение за срок от три години, по нохд № 12/99 г. на РС-Несебър , за деяние извършено на 07.06.95 г. на пет месеца лишаване от свобода и по нохд № 116/06 г. на PC-Котел, за деяние извършено на 25.07.94 г., на шест месеца лишаване от свобода, и трите извършени преди присъдата за което и да било от тях да я влязла в сила ( спр. данните за съдимост л.8-11). По тази съвкупност общо най-тежкото наказание е от една година лишаване от свобода. Втората съвкупност , която се предлага да бъде изведена и такава се установява от деянията по нохд № 303/06 г. на РС-Сливен, нохд № 1994/07 г. на СГС, нохд № 13/06 г. на РС-Г.Т. и нохд № 811/07 г. на ОС-Добрич, извършени преди влизане в сила на присъдата, за което и да е от тях, дава възможност за определяне общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода на С. и присъединяване по чл. 23, ал. 3 НК глоба 3 000 лв по нохд№13/06г., ведно с осъждането по гражданската санкция по чл. 242 ал. 7 НК на обща стойност 14 600 лв. Наказанията за деянията извън съвкупностите, съответно извършени през 1988 г. и 1989 г., по нохд№267/88 г. и по нохд№9/90 г., на С. военен съд и за деянията по нохд № 320/04 г. на PC-Ямбол и нохд № 541/05 г. на ОС-Ст.Загора, които са в рецидив спрямо останалите, са подлежали на отделно изтърпяване и същите са изтърпяни (видно от уведомително писмо рег.№7879/03.06.08г на ГД”ИН” при МП). При тези данни изводите, че с определението от 09.07.2008 г по чнд №307/08 г. на Добричкия окръжен съд са нарушени съществено чл.14 от НПК, поради липса на пълно, обективно и всестранно изследване на всички подлежащи на групиране наказания на осъдения С. и са приложени неправилно, и материалните норми по чл. 23-25 НК, чл. 68, ал. 1, чл. 25 ал. 4 от НК, чл. 27 НК и т. З от TP № 3/09 г. на ОСНК на ВКС, са верни. Очевидно е, че по юридическите си последици искането съдържа основание за утежняване правното положение на осъдения, независимо, че наложените му наказания лишаване от свобода по обсъжданите съвкупности са изтърпяни. Според искането, а и от данните по делото, правилното групиране на наказанията на подсъдимия ще доведе до налагането на две отделни наказания лишаване от свобода, които несъмнено, са по-тежки от наложеното му с определението по чл.306, ал.1,т.1 НПК в атакуваното производство по чнд №307/08 г. на Добричкия окръжен съд, наказание глоба. В искането дори се поддържа и евентуално приложение на чл.24 НК при определяне на наказанията по очертаните две съвкупности. Последното на още по-голямо основание, не може да се прави извън изтичането на преклузивния срок по чл.421, ал.1 НПК Определението по чнд №307/08 г. на Добричкия окръжен съд е подлежало на едностепенен инстанционен контрол от въззивна инстанция, но не е било проверявано по жалба или протест и е влязло в сила на 04. 08. 2008 г. Датата на подаване в деловодството на Д., по реда на чл.424 НПК на искането на главния прокурор за възобновяване на делото е 27.05. 2010 г. с вх. №1334. Следователно, подадено е от оправомощената страна след изтичането на изискуемият се по чл.421, ал.1 НПК шестмесечен срок, в който е допустимо разглеждането му с правни последици, водещи до утежняване положението на осъдения. Следователно, искането е недопустимо и трябва да бъде оставено без разглеждане в настоящото производство. По тези мотиви, независимо от особено съществените нарушения на закона, допуснати от Д. в атакуваното определение, искането за възобновяване е процесуално недопустимо, защото е извън срока, предвиден по чл.421, ал.1, вр. с чл.422, ал.1,т.5 НПК, който за предложителя – отдавна е изтекъл. Ето защо, ВКС на РБ , в настоящият състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустимо, искането на главния прокурор за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО по чнд № 307/08 г. на Добричкия окръжен съд и за отмяна на определение от 09.07. 2008 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :