Р Е Ш Е Н И Е № 160 София, 12.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ................................................................................. и в присъствието на прокурора Димитър Генчев ................................................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 400 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Г. В. С. (чрез адв. А. М.) и подсъд. Б. Д. В. (чрез адв. И. А.) против присъда без номер от 04.12.2013 год. по в.н.о.х.д. № 2476/ 2013 год. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, VІІІ въззивен състав. В жалбата си подсъдимият Г. В. С. сочи всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК с доводи за неправилен доказателствен анализ и превратно възприемане на фактите по делото, довели до съществено нарушаване на процесуалните правила от въззивната инстанция и на правото на защита на подсъдимия, от което материалният закон бил приложен неправилно, а определеното наказание било явно несправедливо. Подсъдимият Б. Д. В. се е позовал на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Изложил е подробен разбор и оценка на доказателствата, събрани по делото, които не подкрепяли приетата от въззивния съд фактическа обстановка по случая и изводите по приложението на материалния закон. Наказанието счел за несправедливо, тъй като не били възприети някои смекчаващи отговорността обстоятелства, като възстановените вещи и продължителността на процеса, а наложените наказания били еднакви по размер, макар че жалбоподателят не участвал в разпоредителните действия по отнемането. Предявава искане за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда или алтернативно – за намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Пред касационната инстанция подсъдимият Г. В. С. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения, които допълва с твърдения за неправилно формирано вътрешно убеждение от въззивния съдебен състав, с неправилна квалификация на деянието като грабеж, вместо кражба при маловажен случай по чл. 197, т. 2, във вр. с чл. 194, ал. 3 от НК, по чл. 218б от НК, или по чл. 218в, т. 2 от НК – защото живеел в едно домакинство с пострадалия и с неговата майка. Подсъдимият Б. Д. В. не взема становище пред касационния съд. Неговият защитник адковат И. А. поддържа жалбата с доводи за неправилно изведена субективна страна на грабежа и липсата на разпоредителни действия от подзащитния й спрямо инкриминираните вещи, поради което е следвало да бъде оправдан, или алтернативно – да бъде намалено наказанието му при условията на чл. 55 от НК, предвид седемгодишната продължителност на процеса. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита постъпилите жалби за неоснователни, а извършеното престъпление – за доказано. В хода на производството не били допуснати съществени процесуални нарушения и законът правилно бил приложен. Частният обвинител М. Д. С. не взема становище. Неговият повереник адвокат В. В. счита касационните жалби на двамата подсъдими за неоснователни, а авторството на престъплението – за доказано. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда от 04.12.2013 год. по в.н.о.х.д. № 2476/ 2013 год. Софийският градски съд, Наказателна колегия, VІІІ въззивен състав отменил изцяло присъда от 15.03.2012 г. по н.о.х.д. № 9108/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, CІІ (102) състав и признал подсъд. Г. В. С. и подсъд. Б. Д. В. за виновни в това, че на 18.06.2007 г., около 15:00 ч., в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Д”, ет. , от апартамент № в съучастие като извършители отнели чужди движими вещи, на обща стойност 337.60 лева, от владението на М. Д. С., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК на всеки подсъдим наложил наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66 от НК. В тежест на подсъдимите били възложил разноските по делото. Касационните жалби са частично основателни само досежно наведения довод за наложени несправедливи наказания, докато в останалата им част жалбите са неоснователни. Несъстоятелно е оплакването, че осъдителната присъда почива върху неправилно формирано вътрешно убеждение на въззивния съдебен състав по доказателствата и по правната квалификация на извършеното престъпление грабеж. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на принципа, залегнал в нормата на чл. 14, ал. 1 от НПК. Въззивната инстанция с дължимото внимание и задълбоченост е обсъдила всички събрани доказателствени източници. Анализът им е изключително подробен и обстоятелствен. Правилно били изведени всички значими за делото факти и обстоятелства, без да е допусната тяхната превратна оценка. Особено внимание е отделено на констатираните несъответствия или противоречия, като са изложени убедителни съображения кои от доказателствата и защо са приети с доверие и кои от тях и по какви съображения са отхвърлени като недостоверни. Възражението на подсъд. С., че фактите по делото били възприети превратно и това довело до съществено нарушение на процесуалните правила и на правото му на защита, не са подкрепени с конкретни доводи и твърдения, поради което не подлежи на обсъждане. Приетите за установени от Софийски градски съд доказателства разкриват противоправното поведение на двамата подсъдими, насочено към отнемане на чужди вещи: плазмен монитор, компютърна клавиатура и две зарядни устройства за мобилни телефони „Н” и „С.”, взети от подсъд. С. вместо ненамерената видеокамера в бившия му дом. За отнемането на вещите подсъдимият С. не е имал съгласието на техния собственик, тъй като изрично свид. М. С. се възпротивил на изнасянето им. В хода на инцидента дори успял да уведоми майка си по телефона за присъствието на бившия й приятел в жилището, а при последващия разговор между свид. Ж. Н. и подсъд. С. тя категорично отрекла подсъдимият да има лични вещи в дома им. За отнемането на чуждите вещи била използвана физическа принуда – подсъд. С. избутал навътре седемнадесетгодишния син на бившата си приятелка и влязъл в апартамента, докато подсъд. В. хванал ръцете на свид. С. и така преустановил неговата съпротива. Държейки ръцете му повлякъл младежа към хола, където подсъд. С. търсил свои вещи и разкачил компютърната конфигурация. Поведението на всеки един от подсъдимите било възприето от другия съучастник, поради което е налице общност на умисъла. Всеки един от тях съзнавал обществената опасност на своите действия и обществената опасност на действията на другия съучастник, като предвиждал настъпването на обществено-опасните последици. По този начин подсъдимите негласно разделили ролите си при осъществяване на изпълнителното деяние на грабежа. Подсъдимият В. употребил само принуда, а подсъд. С. участвал както в принудата, така и в изнасянето на вещите от жилището, които сложил в предварително донесена платнена торба, а мониторът взел отделно. По този начин чрез задружните усилия на двамата подсъдими била прекъсната фактическата власт над чуждите вещи. Грабежът е съставно престъпление и включва в себе си две други престъпни прояви – кражба на вещите и принуда спрямо техния собственик (респ.: владелец, държателя). След като всеки един от двамата подсъдими е взел участие в изпълнителното деяние на това престъпление, независимо дали изцяло или отчасти, той е съизвършител в осъществяване на съставното престъпление грабеж. Подсъдимият В. бил наясно с прекратените взаимоотношения на подсъд. С. със свид. Н., както и че отиват в дома й, за да вземат дигитална видеокамера „J.”. Инцидентът се развил така, че двамата подсъдими задружно употребили физическа принуда, а подсъд. С. изнесъл от чуждото жилище други вещи, а не собствената си видеокамера. Затова правилно въззивната инстанция приела, че у подсъд. В. е възникнал умисъл към престъплението, който извод касационният съд споделя. Възражението на касатора и неговият защитник за отстъствие на субективната страна на деянието е неприемлив. Не са налице основанията на оправдаване на двамата подсъдими за съвместно извършения от тях грабеж. Извършеното престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е квалифицирано правилно и материалният закон е приложен законосъобразно. Не е допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Възраженията на касаторите, че деянието представлява кражба, защото подсъд. В. не е участвал в изнасянето на чуждите вещи, както и че тази кражба представлява маловажен случай, са несъстоятелни. Не е налице и основание за приложението на чл. 218в, т. 2 от НК, тъй като грабежът не е сред изрично изброените престъпления в законовата разпоредба. Също така, по време на инцидента, подсъдимият С. вече е бил разделен с майката на пострадалия М. С. и не е живеел с него в едно домакинство. Нормата на чл. 218в, т. 2 от НК защитава обществените отношения, породени от особено близката връзка между деец и пострадал, възникнали на основата на родство по пряка (неограничено) или по съребрена линия (до втора степен), на осиновяване (пълно или частично) или от съвместното им съжителство в общо домакинство. Затова в случаите на реализиране на някое от изрично предвидените в тази норма престъпления (кражба, обсебване, измама и изнудване), наказателното производство не възниква по общия ред, а с подаване на тъжба от пострадалия. Грабежът не е сред включените от закона престъпления, за да се позове подсъдимият на него и да отклони наказателното производство, поради неподадена от пострадалия тъжба. Твърдението за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е основателно. На двамата подсъдими били наложени еднакви по вид и размер наказания, заради определянето им на законовия минимум от три години лишаване от свобода. Правилно въззивният съд посочил невисоката стойност на отнетите вещи, връщането им на досъдебната фаза от процеса и чистото съдебно минало на двамата подсъдими като обстоятелства, смекчаващи тяхната и на деянието обществена опасност. Не е убягнала от вниманието на съда и необичайната продължителност на водения близо седем години наказателен процес, която също е приета за смекчаващо обстоятелство. Общата съвкупност на смекчаващите отговорността обстоятелства не е преценена правилно. Тя разкриват признаците на предвидената в чл. 55 от НК многобройност, която е основание за прилагане на привилегирования институт при определяне на наказанията. Защото отегчаващи обстоятелства не са разкрити, а засегнатата неприкосновеност на жилището и липсата на обвинение по чл. 170 от НК, посочени в мотивите, не индивидуализират наказанието. Противозаконното проникване в чуждо жилище от дееца при осъществяване на принудата се поглъща от престъплението грабеж, извършено в същото това жилище. Налице е привидна идеална съвкупност между двете престъпления. Присъдата на Софийски градски съд следва да бъде изменена, като наказанията на двамата подсъдими бъдат определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК. Смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни и предпоставят най-лекото предвидено в чл. 198, ал. 1 от НК наказание от три години лишаване от свобода за прекомерно тежко и несъответно на конкретната обществена опасност на извършеното престъпление и на личността на дейците. Затова касационната инстанция намери за справедливо да намали наказанията и да остави за изпълнение от подсъдимия Г. В. С. санкция в размер на две години лишаване от свобода, а на подсъд. Б. Д. В. – в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. При тяхното разграничение съдът съобрази конкретното участие на двамата подсъдими в грабежа, като на подсъд. В., участвал само в принудата, определи и по-занижен размер в сравнение със санкцията на другия съизвършител, участвал и в принудата, и в отнемането на чуждите вещи. Касационният съд намери за правилно приложението на института на условното осъждане по чл. 66 от НК, но не и в предложените с присъдата срокове. Съдът счита, че специалната превенция по отношение на подсъдимите може да бъде постигната и с по-кратки изпитателни срокове, затова счете за справедливо да ги намали от пет години на три години. Съгласно изложените съображения обжалваната въззивна осъдителна присъда следва да бъде изменена, чрез намаляване на наложените на подсъд. Г. С. и на подсъд. Б. В. наказания, както и чрез намаляване на размера на изпитателните срокове по чл. 66 от НК. В останалата част въззивният съдебен акт подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда от 04.12.2013 год. по в.н.о.х.д. № 2476/ 2013 год. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, VІІІ въззивен състав, като НАМАЛЯВА при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК размера на наложеното на подсъдимия Г. В. С. наказание на две години лишаване от свобода и размера на наложеното на подсъд. Б. Д. В. наказание на една година и шест месеца лишаване от свобода, като намалява и размерите на определените им по реда на чл. 66 от НК изпитателни срокове на три години. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.