5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 129 София, 26.02.2015 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3286/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно определение № 1398 от 11.06.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 1703/2014 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав. С посоченото определение е потвърдено определение № 2776 от 07.02.2014 г. по гр. д. № 10185/2011 г. на Софийски градски съд, І г. о., 19 състав, с което е отказано възстановяване на срока за обжалване на решение № 5602 от 18.07.2013 г. по същото дело. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като съдът е разгледал молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване, преди да е постановено разпореждане за връщане на въззивната жалба като просрочена. При условията на евентуалност се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на чл.64, ал.2 ГПК при формиране на извода, че не са налице особени непредвидени обстоятелства като предпоставка за възстановяване на срока за въззивно обжалване. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси : Може ли съдът да се произнесе по същество по молба за възстановяване на пропуснат срок, преди да се е произнесъл по въпроса дали срокът изобщо е бил пропуснат; Необходимо ли е особените непредвидени обстоятелства по чл.64, ал.1 ГПК да са продължавали до крайния момент на срока или за възстановяването на срока е достатъчно да се докажат извънредния характер на обстоятелствата и причинната връзка между тях и пропускането на срока. Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдения, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена задължителна практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, евентуално – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата Д. Д. К. от [населено място] не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение от 18.07.2013 г. по гр. д. № 10185/2011 г. на Софийски градски съд, І г. о., 19 състав, е осъдено [фирма] да заплати на Д. Д. К. сумите 371 608 лв. и 48 000 лв., законни лихви и разноски по делото в размер на 25 791 лв. Препис от решението е изпратен на ответника [фирма] и е връчен на 31.07.2013 г. на служебния адрес на адв. А. В., който е представлявал дружеството в първоинстанционното производство. На 26.08.2013 г. по делото е постъпила въззивна жалба срещу решението с вх. № 96475/26.08.2013 г., подадена от [фирма] чрез адв. Т. Н. с приложено пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция. В жалбата са изложени твърдения и доводи за ненадлежно връчване на решението чрез адв. А. В. поради липса на представителна власт и нарушение на чл.51, ал.1 ГПК. Наведени са и доводи, че с оглед характера на предявения иск решението подлежи на обжалване в едномесечен, а не в двуседмичен срок. С оглед на тези твърдения и доводи жалбоподателят е изразил становище, че срокът за обжалване не е започнал да тече от датата, на която решението е връчено в кантората на адв. А. В., и че е спазен с подаването на жалбата. Едновременно с жалбата е депозирана и молба вх. № 96476/26.08.2013 г. за възстановяване на срока за въззивно обжалване поради наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. В молбата е посочено, че искането за възстановяване на срока се прави при условие, че се приемат за неоснователни аргументите във въззивната жалба за спазване на срока поради нередовното връчване на решението. Същото изявление се съдържа и във въззивната жалба /стр.4, абз.3/, в която е посочено, че при условията на евентуалност спрямо съображенията за спазване на срока поради ненадлежно връчване на решението се подава и искане за възстановяване на срока. Въззивната жалба е приложена към делото и по нея не са извършвани процесуални действия от първоинстанционния съд. Образувано е производство по молбата за възстановяване на срок и след разглеждането й по същество, с определение № 2776 от 07.02.2014 г., Софийски градски съд е отказал да възстанови срока за въззивно обжалване с мотив, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Определението е потвърдено от Софийски апелативен съд с обжалваното в настоящото производство определение. Въззивният съд е възприел извода на първата инстанция, че сочените в молбата обстоятелства не съставляват непредвидени обстоятелства от кръга на предвидените в чл.64, ал.2 ГПК и не дават основание за възстановяване на срока. Като неоснователно е преценено оплакването на частния жалбоподател [фирма] за недопустимост на първоинстанционното определение, предвид липсата на произнасяне по въпроса за пропускането на срока. Изложени са съображения, че постановяването на разпореждане за връщане на въззивната жалба като просрочена не е предвидено в процесуалния закон като предпоставка за разглеждане на искането за възстановяване на пропуснат срок. Направен е и извод, че решението на първоинстанционния съд е връчено валидно на жалбоподателя на 31.07.2013 г. чрез адв. А. В., поради което срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 14.08.2014 г. По допускане на касационното обжалване : В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение и в стадия за допускане на касационно обжалване; Ако съществува вероятност решението да е недопустимо, същото следва да се допусне до касационен контрол, а проверката за допустимостта да се извърши в производството за разглеждане по същество на касационната жалба. Посочените разрешения са относими и към производството за касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, които подлежат на касационен контрол при предпоставките на чл.274, ал.3 ГПК. След преценка на доводите в частната касационна жалба и на данните по делото, настоящият състав на ВКС намира, че съществува вероятност въззивното определение да е процесуално недопустимо, което съставлява самостоятелно основание за допускането му до касационно обжалване, независимо от другите поддържани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за достъп до касация. По основателността на частната касационна жалба : Частната касационна жалба е основателна. Възстановяването на срок по реда на чл.64, ал.2 ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускането на предвиден в закона или на определен от съда преклузивен срок за извършване на процесуално действие. Предпоставките за възстановяване на срок са уредени в разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК, като тяхното доказване е в тежест на страната, която твърди, че поради наличието им е била обективно възпрепятствана да извърши дължимото процесуално действие преди изтичане на срока. Абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл.64 и сл. ГПК е пропускането на срока, тъй като само пропуснатият срок може да бъде възстановен. Ако не са осъществени законовите изисквания за поставяне началото на срока, срокът не започва да тече и няма основания да бъде възстановяван. При спор дали срокът за извършване на определено процесуално действие е започнал да тече и дали е изтекъл, за да е възможно възстановяването му по реда на чл.64 и сл. ГПК, съдът, пред който следва да се извърши обвързаното със срок процесуално действие, следва да разреши възникналия спор и да уведоми за становището си заинтересованата страна. Аргумент за това е разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК, според която молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Изрично произнасяне и уведомяване за пропускането на срока няма да е необходимо, когато самата страна признава този факти или когато с оглед на конкретните обстоятелства по делото той е безспорен. Частният жалбоподател е обжалвал с въззивна жалба решението по гр. д. № 10185/2011 г. на Софийски градски съд. Въззивната жалба е подадена след изтичане на указания в решението двуседмичен срок за обжалване, броен от датата на връчване на решението на служебния адрес на пълномощника на обжалващата страна, но това обстоятелство не е достатъчно, за да се счете за безспорен факта на пропускане на срока като предпоставка за провеждане на производство по чл.64 ГПК. В жалбата са наведени аргументи за ненадлежно връчване на обжалваното решение, препятстващо началото на срока и неговото изтичане към датата на депозиране на жалбата, които първоинстанционният съд е следвало да обсъди и в зависимост от преценката им да се произнесе изрично дали срокът за обжалване е спазен или е пропуснат. При направен извод, че не са спазени изискванията на закона за редовно връчване на решението на датата 31.07.2013 г. и поради това срокът за обжалване не е започнал да тече, въззивната жалба е следвало да бъде администрирана, без да се разглежда молбата за възстановяване на срока. При извод, че решението е връчено редовно на 31.07.2013 г., тъй като пълномощникът е разполагал с представителна власт и не е нарушена процедурата по връчване, въззивната жалба е следвало да бъде върната като просрочена с разпореждане по чл.262, ал.2 ГПК, което подлежи на обжалване с частна жалба, съгласно чл.262, ал.3 ГПК. Разпореждането ще внесе яснота относно факта, че срокът за обжалване е пропуснат и че са налице предпоставките за провеждане на производство по чл.64 и сл. ГПК за неговото възстановяване. Следва да се има предвид и обстоятелството, че самият жалбоподател е поискал молбата за възстановяване на срок да се разгледа при условие, че не се възприемат аргументите му за ненадлежно връчване на решението и въззивната жалба се счете за просрочена. Първоинстанционният съд изобщо не е преценявал аргументите за спазване на срока и не е формирал изводи дали с оглед на тях жалбата е подадена в срок или е просрочена, а е пристъпил към разглеждане на молбата по чл.64 и сл. ГПК. Като се е произнесъл по молбата за възстановяване на срока, преди да е констатирал неговото пропускане и да е разпоредил връщане на въззивната жалба на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК, Софийски градски съд е постановил недопустимо определение. Вместо да съобрази недопустимостта на определението и да го обезсили, въззивният съд го е потвърдил, извършвайки за пръв път констатация за пропускането на срока за обжалване, и в резултат на това също е постановил недопустим съдебен акт. По изложените съображения обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат обезсилени като процесуално недопустими. Делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд, който да прецени дали е спазен срокът за подаване на въззивната жалба на [фирма] с вх. № 96475/26.08.2013 г. - с оглед изложените в нея аргументи за ненадлежно връчване на решението на датата 31.07.2013 г., и в зависимост от направените изводи да извърши необходимите процесуални действия за администриране или за връщане на жалбата. В случай, че жалбата бъде върната като просрочена, съдът следва да разгледа молбата на [фирма] с вх. № 96476/26.08.2013 г. за възстановяване на срока за обжалване на решението по гр. д. № 10185/2011 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 1398 от 11.06.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 1703/2014 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав, и потвърденото с него определение № 2776 от 07.02.2014 г. по гр. д. № 10185/2011 г. на Софийски градски съд, І г. о., 19 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за по-нататъшни процесуални действия, съобразно мотивите към настоящото определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :