1
Р Е Ш Е Н И Е
№57
[населено място],01.08. 2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 677 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Т., действащ чрез своята майка и законен представител К. М. Т., представлявана от адв. М.Я. против решение № 2212/04.04.2017г. по в.гр.д. №315/2017 г. на Софийски градски съд, IV-Г състав в частта, с която се потвърждава решение от 04.11.2016г. по гр.д. № 27590/2016г. на СРС, 32 състав в частта за отхвърляне на иска на касатора против Гаранционен фонд за разликата над 5 000лв. до 17 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.04.2015г., на осн. чл.288, ал.1,т.1 КЗ /отм./, и в частта за разноските.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението на САС в обжалваната му част поради необоснованост, допуснати нарушения на материалния закон. Касаторът счита за необоснован изводът на въззивния съд за приетитя размер на обезщетение при неотчитане в достатъчна степен на конкретно претърпените неимуществени вреди и отражението им върху детото с оглед на ниската му възраст, а така също и несъобразяване с икономическата конюнктура в страната към датата на деликта. Намира, че неправилно САС е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД като е приет процент на съпричиняване от 50% само въз основа на показанията на пострадалия, събрани в досъдебното производство, слагайки знак за равенство между дължимото поведение на водача на лекия автомобил и седемгодишния пешеходец. Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение в атакуваната част и постановяване на друго за уважаване на иска за разликата над 5 000 лв. до 17 000 лв. и присъждане на разноски по спора.
Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд – [населено място], оспорва основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд спрямо пострадалото лице по чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Установено е, че в резултат на ПТП на 17.04.2015г. поради противоправно деяние на водач на неидентифицирано МПС, В. Т. е получил счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение в движението на горен ляв крайник, травма на коремната стена, повърхностни травми по гърба и таза. Оздравителният период е продължил между 45 и 60 дни, като понастоящем детето е възстановено. Отчетени са били интензитетът на претърпените болки и страдания. Съобразно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е бил определен от въззивния съд на 10 000лв. След разглеждане на направеното от ответника по иска възражение за съпричиняване решаващият състав на СГС е приел, че поради поведението на пострадалия – внезапно излизане на пътното платно следва да се приеме, че той е допринесъл за съпричиняване на вредите, като е опредил процент на съпричиняване Ѕ. Като краен резултат е било присъдено обезщетение в размер на 5000лв., а искът по чл.288, ал.1, т.1 КЗ / отм./ е бил отхвърлен за разликата над 5000лв. до 17000лв.
С определение № 23/23.01.2018г. по т.д. № 1677/2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?; 2/ При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?
За да даде отговор на поставените правни въпроси настоящия състав на ВКС съобрази следното :
Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г. и постоянната практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК и посочено от касатора Решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и в служебно известните на настоящия състав на ВКС: Решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ / отм./ във връзка с § 27 ПЗР КЗ / отм./. При предявен иск по чл. 288 КЗ /отм./ срещу Гаранционния фонд и определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди възприетите нива на застрахователно покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства.
По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е формирана задължителна практика, обективирана в ППВС № 17/63 г. и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС, част от които – сочени от касатора, а друга - служебно известни на настоящия съдебен състав: Решение № 117/08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 118/27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 96/29.06.2015г. по т.д. № 2461/2014г. на ВКС, II т.о. и Решение № 159/24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на ВКС, II т.о. и др. Според възприетото със същата разрешение при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения и да се отчита тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. При обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, че съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена спрямо тази на пешеходците, включително чрез законодателно вмененото им задължение за избиране на подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би им позволила спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят.
По основателността на касационната жалба:
С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при несъответствие със задължителната съдебна практика по чл.52 ЗЗД, при точно прилагане на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение при деликт, и е същото се явява необосновано. Въззивният съд е посочил предпоставките, въз основа на които е направил заключение относно размера на пълното обезщетение: възрастта и личността на пострадалия, конкретно претърпените увреждания, период на възстановяване и отражение върху психиката на пострадалото лице. Преценката за конкретните обществено икономически условия в страната е направена при позоваване на лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите“ въз основа на § 27 от ПЗР на КЗ ( отм.), като не е съобразено, че на осн. чл.266 КЗ ( отм.) в сила от 11.06.2012г. същите са значително завишени -минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице, които са приложими към датата на деликта – 17.04.2015г. Следва да се приеме, че приетото от въззивния съд обезщетение на ищеца от 10 000 лв. е несъразмерно с тях и занижаването му е в нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Уврежданията на В. Т. са били причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.04.2015г. Към този момент пострадалото дете е било малолетно - на 7 години и 1 месец. Според свидетелските показания детето е било здраво, жизнено и след инцидента за период около месец и половина е било с поставена превръзка на ръката и тялото, не е могло да спи, изпитвало е силни болки и е приемало лекарства, има силен страх да излиза с приятели и да играе навън. Съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, настоящият състав на ВКС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на касатора ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв.
Материалноправният въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му, и преценката за съотношението, в което всеки от участниците в процесното ПТП е допринесъл за настъпване на деликта, е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС. Правилно въз основа на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдебният състав е изяснил механизма на настъпване на процесното събитие, че детето е допринесло за настъпване на ПТП – предприело е пресичане на пътното платно при нарушаване на правилата за движение на пешеходци, установени в разпоредбата на чл. 114, т. 1 ЗДвП. Не е отчел обаче, че произшествието е осъществено в непосредствена близост до магазин от голяма търговска верига, която особеност на конкретните условия насочва към извод за възможност за по-голяма интензивност на движение, а оттук и за необходимост от повишено внимание на водачите на МПС при преминаване край това място. Не може да бъде споделен изводът на решаващата инстанция относно определения принос в степен 50% на пострадалото дете за настъпване на вредоносния резултат, тъй като съдебният състав не е отчел в достатъчна степен отговорността на неизвестния водач на лекия автомобил, причинил процесното ПТП, предвид разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и по-ниския по степен принос на пострадалото лице. Предвид механизма на настъпване на процесното ПТП, нарушението от страна на детето на правилата за движение по пътищата и на задължението на родителите по чл. 125, ал. 3 СК да осигуряват постоянен надзор по отношение на своето малолетно дете, вината на неизвестния водач за настъпване на ПТП-то и завишената му отговорност спрямо тази на пешеходците съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, настоящият съдебен състав приема, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е в размер 1/3, а приносът на делинквента е 2/3.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и определеното обезщетение за неимуществени вреди от 15000 лв. дължимото обезщетение следва да бъде намалено с размера на приетото съпричиняване, т. е. с 1/3 или искът се явява основателен за сумата от 10000лв.
Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в обжалваната част за разликата над 5 000лв. до 10 000лв. ВКС следва да постанови решение по същество, с което се уважи искът по чл.288, ал.1, т.1 КЗ / отм./ за този размер и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция.
С оглед изхода от спора Гаранционният фонд дължи държавна такса както следва : допълнително върху уважената част от иска за разглеждане на исковата молба -380лв., за разглеждане на въззивната жалба – 140лв., за разглеждане на касационната жалба – 100лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
В полза на адв.Ч. на осн. чл.38, ал.2 ЗА ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение върху уважената част от иска както следва : 709,74лв. – допълнително за първа инстанция, 680лв. – за въззивната инстанция, 580лв. – за касационна инстанция.
Касаторът дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска за въззивната и касацаионната инстанция, като следва: 100лв. за въззивната инстанция и 100лв. за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Въззивното решение следва да се отмени в частта за разноските като вместо него се постанови друго в изложения по-горе смисъл.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2212/04.04.2017г. по в.гр.д. №315/2017 г. на Софийски градски съд, IV-Г състав в частта, с която се потвърждава решение от 04.11.2016г. по гр.д. № 27590/2016г. на СРС, 32 състав в частта за отхвърляне на иска на В. К. Т., действащ чрез своята майка и законен представител К. М. Т., против Гаранционен фонд за разликата над 5 000лв. до 10 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.04.2015г., на осн. чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място] да заплати на допълнително на В. К. Т., ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител К. М. Т., сумата от 5 000 лв. /разликата над 5 000 лв. до 10 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.04.2015г., на осн. чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 06.01.2016г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2212/04.04.2017г. по в.гр.д. №315/2017 г. на Софийски градски съд, IV-Г състав в останалата обжалвана часта, с която се потвърждава решение от 04.11.2016г. по гр.д. № 27590/2016г. на СРС, 32 състав в частта за отхвърляне на иска на В. К. Т., действащ чрез своята майка и законен представител К. М. Т., против Гаранционен фонд за разликата над 10 000лв. до 17 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.04.2015г., на осн. чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./
ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място] да заплати на адв. С. С. Ч. сумата от 1969,74лв., на осн. чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 620 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА В. К. Т., ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител К. М. Т., да заплати на Гаранционен фонд - [населено място] сумата от 200лв., представляваща сторените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска пред въззивна и касационна инстанции, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|