Р Е Ш Е Н И Е № 461 гр. София, 16 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1387 по описа за 2013 година. Осъденият Н. Я. С. е направил искане за възобновяване на внохд № 79/13 г. на Окръжния съд-гр.София, като се твърди, че са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.1-3 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Частният обвинител и граждански ищец Б. Б. М., редовно призован, не се явява. Повереникът му изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. За да се произнесе, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 212/09 г. СРС осъдил подс.С. на основание чл.128, ал.1, 2 и чл.54 НК на 4 години лишаване от свобода, като на основание чл.61, т.3, във връзка с чл.59, ал.1 ЗИНЗС определил първоначален общ режим на изтърпяване. Задържането на подсъдимия по реда на чл.64, ал.2 НПК и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” са приспаднати по реда на чл.59, ал.1 НК. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на Б. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5832,82 лева. Направените по делото разноски и държавната такса са възложени в тежест на подс.С.. С решение по внохд № 431/11 г., образувано по жалби на подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец, СОС отменил присъдата изцяло и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. С присъда по нохд № 206/11 г. СРС ангажирал наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия, както следва: - на основание чл.128, ал.1, 2 и чл.54 НК го осъдил на 4 години и 10 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип; задържането по чл.64, ал.2 НПК и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” са зачетени по реда на чл.59, ал.1 НК; подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия М. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, в размери съответно – 100 000 лева и 5832,82 лева; деловодните разноски и държавната такса са възложени в тежест на подсъдимия. С решение от 19.06.2013 г. по внохд № 79/13 г. СОС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. Всички възражения, намерили израз в искането на осъдения, са били поставени на вниманието на въззивния съд, който в изпълнение на задължението си, произтичащо от чл.339, ал.2 НПК, им е дал отговор. Съображенията, предопределили този отговор са изложени на л.38-42. Дейността на контролната инстанция неоснователно е пренебрегната. Не само защото, съображенията й по същество не се оспорват. Достатъчно е да се посочи, че възражението, свързано с разпита на подсъдимия С., проведен при условията на чл.222 НПК, не държи сметка за това, че СОС е изключил от доказателствената съвкупност коментираните обяснения на подсъдимия (виж л.38 от мотивите). По идентичен начин стоят нещата и с възражението срещу идентификацията на лицата и тяхното облекло, на основата на записите от видеонаблюдението (л.36 и 39). Правилно СОС е приел, че свързано с изводите на видеотехническата експертиза, записите не позволяват идентификация на лица по биометрични данни, но позволяват проследяване на развоя на събитията, действията на лицата, участвали в него, в който смисъл е внесъл коректив в оценката на доказателствата по делото. Все в тази посока, съображенията на СОС на л.40 от мотивите на въззивното решение ясно указват, че реабилитацията препятства оценката на предходните осъждания на подс.С. на плоскостта на отегчаващите отговорността му обстоятелства, което лишава от основание сега поддържаното възражение на осъдения за незаконосъобразност при отчитането му именно като такова. Обстоятелството, че веществените доказателства (дрехи и обувки на пострадалия) не са установени като наличност при съдебното разглеждане на делото, не е убягнало от вниманието на СОС (л.39). Внушенията, които се правят с искането, относно възможността да бъде установен нож сред тези веществени доказателства, очевидно пренебрегва установеното по несъмнен и категоричен начин от описа на същите вещи в спешното отделение (л.179 от досъдебното производство) и протокола за доброволното им предаване от Д-р В. (л.178 на същото място). Възражението, свързано с разпита на св.М., за който се твърди, че е манипулиран и това добре било видно в протокола за проведеното съдебно заседание, също не намира опора в данните по делото. Внимателният прочит на коментирания протокол не дава основание за такъв извод. Обяснимо молителят не е конкретизирал в какво точно се е изразила манипулацията и какво е целяла и постигнала. Възражението за нарушение на забраната за утежняване положението на подсъдимия също е получило отговор – л.41, като изложените съображения не са лишени от доказателствена основа. Безспорно е, че присъдата по нохд № 212/09 г. по описа на СРС е била отменена изцяло от СОС с решението по внохд № 431/11 г. Последното било образувано не само по жалба на подсъдимия, но и по жалба на частния обвинител и граждански ищец, който оспорил справедливостта на наказанието и на обезщетението за неимуществени вреди, като заявил недоволство от размера им и искал увеличаването им. Поради това, при новото разглеждане на делото, за решаващия съд не е имало пречка да утежни положението на осъдения, тъй като е бил сезиран със съответна жалба от името на частния обвинител и гражданския ищец (чл.337, ал.2, т.1 и ал.3 НПК). Размерът на имуществените вреди е детайлно установен, въз основа на множество писмени доказателства и от показанията на св.М., поради което няма как да се направи извод за неговата недоказаност (виж л.212 от мотивите на присъдата, инкорпорирани с въззивното решение – л.42). Обобщено, независимо от коректива, внесен от въззивния съд при оценката на доказателствата, обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото са изяснени изцяло, въз основа на останалите доказателствени източници, детайлно посочени от СОС и анализирани поотделно и във взаимната им връзка. Прецизирането на доказателствената дейност до оценка само на процесуално годни източници не е препятствало достигането до обективната истина по делото. При този поначало правилен подход, въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, от категорията на тези по чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради което за настоящата инстанция фактите, приети за установени от СОС са онази рамка, в която следва да се провери приложението на закона относно деянието, наказанието и възмездяването на вредите. На плоскостта на казаното, при фактическите положения, установени от въззивния съд, правилно е решен въпросът относно авторството на деянието в лицето на осъдения С., както и правилно е изведена правната квалификация на стореното от него. Наложеното на молителя наказание не е явно несправедливо, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК, тъй като не е очевидно несъответно на обстоятелствата, посочени на същото място. Не се установява обстоятелства от кръга на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца да са били ценени превратно и неадекватно на обективното им значение. По сходен начин правилно и обективно са оценени и данните за личността на пострадалия и претърпените от него болки и страдания. Обемът на последните е променен в хода на съдебното дирене, което не е съобразено от прокурора на плоскостта на чл.287 НПК. Това обаче не е пречка тази промяна да бъде отчетена при индивидуализацията на наказанието.Изложените от СОС съображения по наказанието на осъдения изцяло се възприемат от ВКС, като не е необходимо преповтарянето им тук. Въззивното решение е правилно, законосъобразно и справедливо и в гражданската му част, относно обезщетението за неимуществени вреди. И тук решаващият съд е съобразил всички обстоятелства от значение за изпълване на съдържанието на „справедливостта”, по смисъла на чл.52 ЗЗД, и е постигнал същата. Водим от горното на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Я. С. за възобновяване на внохд № 79/13 г. по описа на Окръжния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: