Р Е Ш Е Н И Е № 15 Гр. София, 8 февруари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1613/15 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на служебно назначеният защитник на подсъдимия С. К. Т., адв. М. М., срещу решение № 311 на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение /НО/, 2 въззивен състав, постановено на 19.10.2015 г. по в.н.о.х.д. № 612/2015 г. В срока по чл.351, ал.3 от НПК е постъпило писмено допълнение към касационната жалба на защитата. В касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Развита е тезата, че контролираните инстанции са проявили избирателен подход при оценката на доказателствата, като са игнорирали тези, които са в полза на подсъдимия и го оневиняват и са приели фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Навеждат се и доводи относно порочно формирано вътрешно убеждение, при което изводите за авторството са основани на предположения и в тази връзка за неправилно приложение на материалния закон, като подсъдимият е признат за виновен, вместо да бъде оправдан. В конкретика се оспорва връзката между причинената лека телесна повреда и настъпилата смърт на пострадалия, която се счита за опровергана от показанията на свидетеля М. Р. и тези на свидетелката А., които неправилно са били игнорирани. Твърди се, че не са били преценени адекватно и данните по делото за неравния терен на мястото на произшествието и късното пристигане на екипа на спешна помощ В заключение се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, алтернативно - подсъдимият да бъде оправдан, като се отхвърли изцяло предявеният граждански иск. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимия, адв. М., поддържа изцяло жалбата по изложените писмени доводи, като акцентира върху неоснователното неглижиране на наличните по делото доказателства, аргументиращи извод за невиновност на подзащитния и. Счита, че крайните изводи на съда се градят върху предположения, което се дължи на липса на извършен прецизен доказателствен анализ и е довело до постановяване на необосновани съдебни актове от контролираните инстанции. Подсъдимият Т. не се явява в съдебно заседание и не изразява лична позиция по жалбата. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец В. Л., адв. П. С. / служебно назначен/ , пред касационната инстанция оспорва изцяло жалбата на защитата, като я намира за напълно неоснователна, с оглед безспорно установеното по делото, че именно от нанесения побой от страна на подсъдимия се е стигнало до падане и удар с фатален вредоносен резултат. Относно гражданския иск моли да бъде отчетено тежкото материално положение, в което е изпаднала доверителката му след смъртта на нейния син и тежестта на претърпените от нея болки и страдания, поради което моли да се уважи гражданския иск в пълен размер. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че касационната жалба на служебният защитник на подсъдимия е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди решението на въззивната инстанция. Счита, че апелативната инстанция не е допуснала посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения. Намира, че от събраните доказателства по категоричен начин се аргументира пряка причинна връзка между телесната повреда и смъртта на пострадалия, като съдът е достигнал до този извод след прецизен доказателствен анализ. Съставомерността и авторството на деянието също счита, че са доказани по безспорен начин. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 40 от 09.02.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 1736/2012 г., по описа на Софийски градски съд /СГС/, Наказателно отделение, 11 състав, подсъдимият С. К. Т. е признат за виновен относно това, че на 17.09.2011 г. в [населено място], [улица], пред № , вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, по непредпазливост е причинил смъртта на В. М. Н., поради което и на осн. чл.124, ал.1, пр.3 вр. чл.130, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено с три годишен изпитателен срок, на осн. чл.66 ал.1 от НК. Подсъдимият е оправдан относно това причиняването на телесната повреда да е осъществено с повече от един удар и за причиняване на телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Със същата присъда, подсъдимият Т. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец В. Д. Л. / майка на пострадалия /, обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние в размер на 60 000 лв. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски и съответни държавни такси в полза на държавното и частно обвинение. С въззивно решение № 311 от 19.10.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 612/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 въззивен състав присъдата на СГС, № 40 от 09.02.2014 г. е била изменена в гражданско-осъдителната и част, като е намален размера на присъденото обезщетение за вреди в полза на гражданския ищец на 20 000 лв. и искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 60 000 лв. Обезщетението е присъдено ведно със законните последици, считано от датата на деянието, като дължимата държавната такса е намалена до съответен на същото размер. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба на защитата е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 вр. чл.319, ал.1 от НПК и от активно легитимирано за това лице, поради което се явява допустима, като разгледана по същество се прецени като неоснователна. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от контролираната инстанция при проверката и оценката на доказателствата по делото, въз основа на които са направени изводите за вината на подсъдимия и съставомерността на деянието, не почива на верен прочит на постановения от апелативния съд съдебен акт. На първо място следва да се посочи, че необосноваността не е касационно основание, поради което направените в жалбата доводи в този смисъл не подлежат на самостоятелно разглеждане за тяхната основателност, тъй като не попадат в пределите на касационната проверка, съгласно разпоредбата на чл.347 от НПК. Касационният контрол обхваща процеса на проверка и оценка на приетите за релевантни от контролираните инстанции доказателства и техните източници и на тази база законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съда по приетите за установени, въз основа на тях факти. Не се намери при постановяването на решението на въззивната инстанция да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна. Съдържанието на атакуваното решение е в пълно съответствие с изискванията на чл.339, ал.1 и 2 от НПК, включително и в частта, с която са отхвърлени защитните доводи, изложени във въззивната жалба. Напълно неоснователен е довода за превратна оценка на доказателствата, въз основа на които е направен извода за авторството на подсъдимия. При постановяване на първоинстанционната присъда, Градският съд е положил максимални усилия да издири всички присъствали на инцидента свидетели от досъдебното производство, с цел провеждане на личния им разпит в съдебно заседание, но по обективни причини не са били установени всички очевидци. Това обстоятелство е ограничило обема от доказателства, въз основа на които е постановена присъдата по делото, но събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и наличните доказателствени средства са били достатъчни по обем и процесуално годни да установят по безспорен начин авторството на деянието и съществените елементи относно неговото извършване, необходими за правилната му правна квалификация. Изводът, че подсъдимият Т. е извършил физическо посегателство спрямо пострадалия Н., като му е нанесъл удар с ръка през лицето, / определен като шамар / в резултат на който удар пострадалият е загубил равновесие и е паднал по гръб върху терена, при което е получил несъвместими с живота увреждания, довели до настъпването на неговата смърт, е въз основа на наличните преки доказателства по делото - показания на свидетелите очевидци на инцидента, В. А. от съдебно заседание, на приобщените по надлежния процесуален ред показания на свидетелката И. А. от досъдебното производство и частично от депозираните от същата свидетелка показания в съдебно заседание, както и от обясненията на подсъдимия Т., депозирани пред първия съд, в частта за нанесен удар в областта на устата на пострадалия на процесната дата. В същата насока са били оценени и показанията на свидетеля М. Р., присъствал на мястото на инцидента след извършването му до отвеждането на пострадалия в болнично заведение и тези на полицейските служители Л. Д. и К. Л., които са пристигнали по сигнал на произшествието и са установили пострадалия след удара, разпитани като свидетели. Гласните доказателства са разгледани съвместно със заключението на съдебномедицинските експертизи по делото относно вида и характера на телесните увреждания, възможната причина и механизъм на тяхното получаване и връзката им с настъпилата смърт, като при оценката на тяхната достоверност съдът е възприел комплексен подход, чрез анализ на вътрешната им устойчивост и посредством съпоставка с останалите доказателства и доказателствени средства, при отчитане на взаимната им кореспонденция. Гласните доказателства на очевидците са оценявани съобразно действителното им съдържание, като липсва превратно тълкуване на установените с тях факти. Обстоятелството, че на процесната дата и място подсъдимият Т. е нанесъл удар с ръка в областта на лицето на пострадалия се установява безпротиворечиво от всички присъствали на инцидента лица, като не се оспорва и от самия подсъдим. Спорна е връзката на този удар с последващото падане на Н. върху терена по гръб, при което е получено увреждането в областта на главата, довело до настъпването на смъртта. Приетите за установени факти, че пострадалият е паднал на земята от удара, който подсъдимият му е нанесъл с шамар в лицето, са основани на личните възприятия на свидетелките Антови, възпроизведени в техните показания, в кредитираните части, на заключенията на медицинските експертизи, в които се потвърждава като обективно възможен описания от свидетелките механизъм на получаване на уврежданията в областта на главата, както и от заявеното от свидетелите Р., Д. и Л. за обстановката в района на произшествието, непосредствено след извършването му и на възпроизведените от тях възприятия на очевидците на инцидента, последните като производно доказателство, отчетено като контролен факт за проверка на преките доказателства. Тезата на контролираните инстанции за необективност на показанията на свидетелката И. А. от съдебно заседание в частта за получаването на уврежданията на пострадалия в областта на главата от самостоятелно падане, без връзка с удара, който подсъдимият му е нанесъл и обясненията на подсъдимия, че Н. е паднал по гръб след като го е ударил по лицето, но по причина, че се е опитал да отвърне на удара и в този момент е паднал назад е основана на верен прочит на цялостната доказателствена съвкупност и обективният и анализ. Показанията на И. А. в тази им част правилно са отхвърлени като изолирани и неподкрепени от други гласни доказателства, като противоречащи на медицинската оценка на възможния механизъм на причиняване на уврежданията в областта на главата и от несъответствието им с тези на нейната сестра, В. А., включително опровергани и при проверката чрез производните доказателства, изходящи от свидетелите Р., Л. и Д.. Обясненията на подсъдимия Т. са оценявани през призмата на двояката им природа като доказателствено средство и средство за защита, което обективно рефлектира върху тяхната достоверност. Първият съд е допуснал процесуално нарушение, като е приобщил към доказателствата по делото обясненията на подсъдимия Т. от досъдебното производство по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК, в нарушение на изискванията на чл.287, ал.4 от НПК. Същите са депозирани в рамките на предявено спрямо него обвинение за престъпление по чл.122 от НК, което е претърпяло изменение по реда на чл.225 от НПК в хода на досъдебното производство, в обвинение за престъпление по чл.124 от НК. Новото обвинение е резултат на съществено изменение на обстоятелствената му част, като същото е било основано на заключението на съдебномедицинската експертиза по делото за причината за смъртта на пострадалия Н., изготвено след повдигането на първоначалното обвинение. Видно от постановлението на прокурор при Софийска градска прокуратура от 21.09.2011 г., с което е прието по компетентност досъдебното производство по делото, образувано първоначално пред Софийска районна прокуратура за престъпление подсъдно на нея, новото обвинение се основава на допълнителни факти, установени от медицинската експертиза, които съществено променят обстоятелствата по обвинението. Респективно, с оглед забраната в чл.287, ал.4 от НПК, обясненията, които подсъдимият е депозирал като обвиняем по друго обвинение, след същественото му изменение не могат да бъдат приобщавани като доказателство по делото по реда на чл.279 от НПК. Забраната касае както изменението на обвинението в съдебната фаза , при условията на чл.287 от НПК, така и на досъдебното производство, по реда на чл.225 от НПК / Р № 463/2008 г., ВКС, ІІ НО/. Независимо от този процесуален пропуск, не е налице съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на присъдата и въззивното решение, предвид обстоятелството, че съдилищата са основали изводите си по фактите на обясненията на подсъдимия Т., депозирани в съдебно заседание за нанесен един удар с лява ръка през устата, като не са кредитирали приобщените от досъдебното производство, че ударът е отправен с дясната му ръка . В останалата част обясненията на подсъдимия от двете фази на производството кореспондират изцяло. Възприетата оценка като защитна позиция на обясненията на подсъдимия в частта относно причината за падането на пострадалия върху терена почива на обективен прочит на показанията на свидетелите очевидци на инцидента, както и на законосъобразното използване на производните доказателства, изходящи от свидетелите Р., Л. и Д. за проверка на наличните първични доказателства, без да ги подменят. Не се констатира въззивният съд да е оценил превратно показанията на свидетеля М. Р. за състоянието, в което пострадалият се е намирал след инцидента, респективно необосновано да е отхвърлил заявеното от свидетелката И. А. в съдебно заседание. Депозираното от Р. пред първия съд, че пострадалият след падането на земята е бил жив и в съзнание не касае конкретния механизъм на получаване на удара в главата и причината за това. Обстоятелството, че смъртта на Н. е настъпила едва в болничното заведение, часове след удара, не е спорно и е еднозначно установено. Показанията на Р. не са от естество да наложат други изводи по фактите, тъй като заявеното от него, че пострадалият се е намирал на земята е възприето и от контролираните съдебни инстанции, а именно, че след удара в областта на лицето Н. е паднал по гръб върху терена, където е престоял до идването на медицинския екип. Депозираните от Р. показания не кореспондират и със заявеното от свидетелката И. А., че след удара по лицето пострадалият е напуснал мястото на произшествието, където по-късно се е върнал и е паднал на същото място при неустановени обстоятелства. Същественото при прочита на показанията на Р., което съдилищата са отчели е относно механизма на получаване на увреждането, което съвпада изцяло с показанията свидетелката И. А. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК, както и с депозираните от нейната сестра В. А., които са последователно поддържани. Последното основателно е наложило възприетата оценка за частична необективност на показанията на първата свидетелка, като не се констатира нарушение при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, с оглед обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, въз основа на които са установени и фактическите обстоятелства от значение за обвинението. С оглед изложеното не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до отмяна на въззивното решение. Не се намери за основателно и оплакването за нарушение на материалния закон. В рамките на установените фактически положения правната квалификация на деянието е вярно определена. Оплакването по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е основано на оспорване на възприетите от инстанциите по същество факти, което по принцип е допустимо да бъде проверявано само в контекста на оценката и проверката на доказателствата, довели до тяхното установяване и в тази връзка на правилното формиране на вътрешното убеждение на съда, което е предмет на касационното основание по чл.348 ал.1,т.1 от НПК и се обсъди по-горе. Изводите за обективната и субективна съставомерност на деянието като престъпление по чл.124 ал.1, пр. посл. от НК са в пълна кореспонденция с установеното относно поведението на подсъдимия по осъществяване на телесното посегателство спрямо Н.. Престъплението по чл.124 от НК се характеризира с двойна форма на вина, умисъл по отношение на телесната повреда и непредпазливост спрямо настъпването на смъртта. Съставомерни по този текст са всички видове телесни повреди по смисъла на наказателния закон, включително и квалифицираните по чл.130, ал.2 от НК, при наличието на причинна връзка с настъпилата смърт. В този смисъл възражението на защитата, че е причинена единствено лека телесна повреда е несъстоятелно и не касае съставомерността на деянието при установената причинна връзка между този вид телесно увреждане / за което е установено наличието на умисъл / и последвалата смърт, за настъпването на която деецът носи непредпазлива вина. Обстоятелството, че при удара в земята пострадалият е получил по-тежко по вид увреждане, което е обусловило смъртта, следва да се разглежда като част от причинно следствения процес на настъпване на вредоносния резултат, като умисълът на дееца обхваща само по-лекия резултат, а не и последвалото по-интензивно по тежест увреждане, като само го обуславя /Р № 8 от 20.III.1990 г. по н. д. № 85/89 г., ОСНК /. За да се квалифицира престъплението по чл.124 от НК не е необходимо умишлено причиненото телесно увреждане да е пряката причина за смъртта, необходимо изискване е наличието на причинна връзка между действията на дееца по умишленото му причиняване и настъпването на вредоносния резултат. В конкретния случай умишлените действия на подсъдимия за причиняване на лека телесна повреда на Н. са в пряка връзка с увреждането в областта на главата, в резултат на което е настъпила смъртта, като за по-тежкото увреждане и смъртта подсъдимият е действал при условията на непредпазливост под формата на небрежност. Последният извод обективно се извежда от пияното състояние, в което се е намирал пострадалият при нанасянето на удара в лицето, което е било възприето от подсъдимия /както и от всички присъстващи, обективирано в медицинските експертизи в границите от средна до тежка степен на алкохолно опиване / и е изисквало от него да предвиди като възможна последица падане върху терена и последващо тежко нараняване с летален изход. Възражението за неравния терен, допринесъл за тежестта на увреждането е неоснователно. Подсъдимият е бил наясно с този факт и възможните по-тежки последици от падане и удар върху такъв терен, с които той съзнателно не се е съобразил, като е бил длъжен да го направи. Времето на оказване на спешната помощ след получаване на увреждането в случая е ирелевантно към деянието, с оглед заключението на медицинската експертиза за необратимостта на крайния резултат. По изложените съображения не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В гражданската част въззивното решение не е атакувано и е влязло в сила, поради което правилността му не се включва в настоящата проверка. С оглед изложеното решението на САС като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, като се отхвърли жалбата на защитата срещу същото. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 311 от 19.10.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 612/2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 2 състав, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.