Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * нищожност * арбитражна клауза


Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

[населено място], 07.02.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

с участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдията Цолова т.д. №2660 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.48 във вр. с чл.47 ЗМТА.
Образувано е по предявен от С. Х. П. – частен съдебен изпълнител с рег.№921 в КЧСИ с район на действие СГС срещу П. М. Б. иск за отмяна на арбитражно решение №1/10.07.17г. на Арбитражен инцидентен съд ад хок „Правата на човека“.
В искането си ищецът се позовава на нищожност на арбитражното решение,поради произнасянето му по въпроси,свързани с вещни права,с отговорност за вреди от непозволено увреждане,нищожност на публична продан,които са изключени от приложното поле на арбитражните производства; поради недопустимо условно формулиране на осъдителни части от диспозитива; както и поради съставянето му от несъществуващи лица или които обективно съществуват,но не са го подписали. Наведени са като основания за отмяна по чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА липса на сключено арбитражно споразумение,липса на мълчаливо приемане компетентност на такъв арбитраж по смисъла на чл.7 ал.3 ЗМТА,респ. липса на такава компетентност той да се произнася по посочените в решението въпроси. Наведени са доводи за отменяемост на арбитражното решение и на основанията по т.4 и т.6 от чл.47 ал.1 ЗМТА,обосновани с липса на отправено до страните уведомление за образуване на арбитражния съд и за провеждането на арбитражната процедура,както и с нарушения на правилата,предвидени в ЗМТА /в частност с посочване на разпоредбата на чл.30 ал.1 ЗМТА/. Претендират се направените от страната разноски за производството.
Ответникът П. М. Б. е оспорил исковата молба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира,че е валидно сезиран с искова молба по чл.47 ЗМТА,която е подадена на 12.10.17г. в предвидения в чл.48 ал.1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок от връчването на решението на ищеца.
Направеното в нея оспорване валидността на арбитражното решение съставът намира за основателно.
В представеното с молбата за отмяна арбитражно решение се посочва,че арбитражното производство е образувано по предявен от П. М. Б. срещу ответниците ЧСИ С. Х. П. и подставеното му лице М. А. В. иск за признаване за установено,че ищецът е собственик на описан в решението недвижим имот,находящ се в [населено място], на основание изтекла давност, както и искане да бъде прогласена за нищожна на основание чл.490 ал.2 ГПК извършената от ЧСИ С. П. публична продан на същия недвижим имот, поради нарушаване императивната забрана на чл.185 б.“б“ ГПК. Видно от обстоятелствената част на арбитражното решение, арбитражният състав е конституиран по едностранното искане на П. Б.,в производството няма данни да е уведомяван молителят нито за конституирането на арбитрите,нито за арбитражната процедура, нито е провеждано заседание. Посочено е,че постановяването на арбитражно решение е допустимо да бъде осъществено при тези условия,което е обосновано с инцидентния характер на арбитража ад хок,който е компетентен да се произнесе само по искане на една страна и без наличие на арбитражно споразумение , на място,което намери за удобно, предвид обстоятелствата, както и по начин,който сметне за подходящ.С диспозитива на решението на основание чл.108 ЗС вр. чл.79 ал.2 ЗС П. М. Б. е признат безусловно за безспорен собственик на недвижимия имот,описан в обстоятелствената част на решението; признато е,че същият не е длъжник и не може да отговаря за дългове на трети лица със своето имущество и права; че собственикът на имота може да премине към вписването му когато има необходимите средства за това,като до този момент решението замества нотариалния акт за имота,за което се нарежда на АВп да впише имота във вида му,в който е купен към 08.03.12г….; осъден е ЧСИ С. П. да заплати на П. Б. 100 000 лв. за нанесения тормоз над собственика и семейството му,а в случай,че същият и подставеното му лице М. В. преминат към самоуправство с цел нахлуване,завземане и заграбване на апартамента ….,ЧСИ , К. на ЧСИ,ведно с купувача … се осъждат солидарно да заплатят на ищеца 300 000 лв. обезщетение за материални вреди, считано от датата при евентуален въвод; за да се избегнат конфликти на интереси между ЧСИ в случай,че възпрепятстват изпълнението на решението, се осъжда държавата да плати 1 000 000 евро от датата на въвода; и тъй като между периода на въвода и периода на плащане става бавно и П. ведно със семейството му останат на улицата със съдействието или наямесата на държавен орган МВР се осъжда държавата като акумулира точки1,2,3 и 4 в едно задължение от общ сбор 1 350 000 евро в качеството на солидарни длъжници ….. ведно с неустойка на ден по 10 000 евро от датата на оставане без жилище на семейството на П.; в случай,че не бъде извършен въвод се осъжда /неизвестно кой/ да заплати 15 000 лв.; в случай ако МВР съдейства на ЧСИ С. П. МВР,в лицето на държавата,К. на ЧСИ, ЧСИ С. П. и М. В. в качеството си на солидарни длъжници се осъждат да заплатят на собственика на имота 1 000 000 евро ….; в случай на неизпълнение на решението в срок от осем седмици държавата се задължава солидарно с ЧСИ С. П. да заплати на Б. неустойка от 10 000 евро на ден до окончателното изпълнение на решението; обявява се за нищожна на основание чл.490 ал.2 ГПК вр. чл.185 б.“б“ ЗЗД извършената от ЧСИ С. П. публична продан на недвижимия имот,на основание на която той губи своята компетенция.
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение намира,че така обективираното арбитражно решение е нищожно.Съгласно разпоредбата на чл.48 ал.2 ЗМТА нищожни са арбитражните решения,постановени по спорове,предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. Арбитражът по същността си е изключение от държавния монопол върху правосъдието. Такъв е допустим само за разрешаване на възникнали частноправни /граждански или търговски/ имуществени спорове и конституирането и функционирането му е основано на доброволен принцип за договаряне на частно правораздаване. Недопустим е арбитраж за оспорване валидността на актове,издадени от съответни публични органи или лица, на които държавата по силата на законова разпоредба е възложила изпълнението на определени функции и е предвидила определен ред за издаване и оспорване на актовете им. От кръга на арбитрируемите имуществени частноправни спорове законодателят изрично е изключил и изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК такива – имащите за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка ,права по трудово правоотношение или потребителски спорове.
Оспореното пред ВКС арбитражно решение,постановено ad hoc, е произнесено по предявен от ответника в настоящото производство иск за признаване право на собственост върху недвижим имот ,придобито на основание давностно владение. Независимо от факта,че ответник по такъв иск би могъл да бъде само оспорващият правото на собственост на ищеца и противопоставящ свои собственически права,какъвто не е конституираният в арбитражното производство ответник /ЧСИ С. П./, принципно този вид искове попадат в категорията правни спорове, възложени за разрешаване в изключителна компетентност на гражданския съд по силата на изричната разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК.Следователно по отношение на него спорът е неарбитрируем,а постановеното решение – нищожно. Нищожно е и в частта,с която на основание чл.490 ал.2 ГПК вр. чл.185 б.“б“ ЗЗД извършената от ЧСИ С. П. в хода на образувано по описа му изпълнително производство публична продан на недвижимия имот е обявена за нищожна,доколкото с разпоредбата на чл.496 ал.3 ГПК законодателят е предвидил възможност правото да се оспорва действителността на извършена в изпълнението публична продан да се упражнява изключително и само по исков ред пред гражданския съд.В останалата му част решението на т.нар. Арбитражен инцидентен съд „Правата на човека“ ad hoc бързо производство следва да бъде прогласено за нищожно на общите основания за недействителност на актовете по правораздаване – липса на форма и абсолютна неразбираемост – описателност, алогичност при формулирането на разграничените под отделни точки диспозитиви,постановени против принципите и правилата в правото за изготвяне на правораздавателни актове,условност при осъждането за плащане, липса на индивидуализация на правните субекти по отношение на които те се постановяват и при липса на предявени осъдителни претенции.
При този изход на делото останалите доводи, наведени в исковата молба, обосноваващи основания за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ал.1 т.т.2,4 и 6 ЗМТА, не следва да се разглеждат,а в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на 2030 лв.,представляващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения ВКС, ТК, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение №1/10.07.17г. на Арбитражен инцидентен съд ад хок „Правата на човека“.
ОСЪЖДА П. М. Б. с ЕГН [ЕГН] и постоянен адрес [населено място][жк]бл.214 вх.Д ап.73 да заплати на С. Х. П. – ЧСИ с рег.№921 в КЧСИ със съдебен адрес [населено място] [улица] ет.1 адв. Б. Е. сумата 2030 лв.,представляваща направени деловодни разноски за производството пред ВКС.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.