Р Е Ш Е Н И Е № 50139 гр. София, 10.01.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и двадесет и втора година, в състав: Председател: Татяна Върбанова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 545 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Ж. Л. С., Г. К. Б. и Р. Й. В., чрез процесуален представител, против Решение № 1213 от 19.11.2021г. по в.гр.д. № 1104/21г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 262029 от 29.12.2020г. на СГС, І-1 състав по гр.д. № 443/19г. е отхвърлен предявеният от Ж. Л. С. срещу ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 5 000 лв. до 50 000 лв., както и в частта, с която е потвърдено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен искът й по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 50 000 лв. до 300 000 лв.; - в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. К. Б. срещу ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 3 000 лв. до 20 000 лв.; както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Й. В. срещу ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв., ведно със законната лихва върху всички главници от 15.05.2018г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите излагат доводи за несъобразяване от въззивния състав в достатъчна степен указанията по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.11 на ППВС № 4/1968г. при определяне на справедливите размери, които да репарират претърпените от ищците болки и страдания. Сочи допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в липса на анализ и извършване на цялостна преценка – в съвкупност на всички релевантни обстоятелства при определяне на справедливия размер на обезщетенията, а по отношение това на ищцата Ж. Л. С. – и необсъждане в цялост на всички доказателства по делото, включително и на приетите експертни заключения, довело до отричане на причинено от пътния инцидент заболяване „посттравматична епилепсия“. Ответникът по касационната жалба ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е депозирал отговор. В проведеното на 12.10.2022г. съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество оспорва основателността на касационната жалба с подробно развити, включително и в писмена защита, съображения. С Определение № 386 от 23.06.2022г. по настоящото т.д. № 545/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 4/ 1968г., доразвита в част от решенията на ВКС, на които се позовават жалбоподателите. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че пред въззивната инстанция не се спори досежно механизма на произшествието, противоправното поведение на делинквента, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, както и сезиране на последното от пострадалите ищци с писмена претенция преди съдебното производство. По спорния във въззивното производство въпрос за размера на обезщетенията за неимуществените вреди за всеки от ищците решаващите мотиви на въззивния съд са следните: По отношение на предявения от Ж. Л. С. иск, след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и експертното медицинско заключение на допусната във въззивното производство експертиза, като получени вследствие на пътния инцидент телесни увреждания въззивният съд приема следните травми: черепно-мозъчна травма със следните компонентни: сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата с дължина около 1.5 см.; гръбначна травма, изразяваща се в изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб – Дисторзио коли; травма на гръдния кош без рентгенови данни за счупване на ребра. Изложено е, че те не са животозастрашаващи, а са довели до временно разстройство на здравето. Възстановителният период от черепно-мозъчната травма, изразяваща се в сътресение на мозъка, е от три до пет седмици, сътресението е в лека степен, оценено по Глазгоу кома скала с 15 точки, непосредствено след инцидента, характеризирало се със замайване и гадене. За да отрече твърдението на ищцата за възникнала от ЧМТ посттравматична епилепсия, въззивният състав се позовава на двете медицински експертизи, дали категоричен отрицателен отговор на този въпрос, както и на липсата на гласни доказателства, които да описват получени от нея епилептични припадъци. При нея не се наблюдават травматични увреждания в главния мозък или тежка ЧМТ, в които случаи като последица е отключването на травматична епилепсия. Отразено е предположението на вещите лица, че епилептичните припадъци може да са в резултат на голямата Арахноидна киста в дясното слепоочие. По отношение на останалите травми е прието, че болките от полученото дисторзио коли са били за период от 15 дни, като най-силни са били първите 7 дни; нормалният възстановителен период е около месец и половина; контузията на гръдния кош е причинила болки и страдания за период около 1 седмица, с възстановителен период от две седмици. Обобщено е, че общият възстановителен период от всички увреждания на Ж. С. е около два месеца, през които е изпитвала дискомфорт в ежедневието си; престоят в болничното заведение непосредствено след инцидента е кратък, изписана с подобрение, приятна прогноза за възстановяване, и след съобразяване, че няма трайни негативни последици от получените от ПТП травми; нормалния възстановителен период; възрастта – на 49 години, е счетено, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 5 000 лв. За неустановени са намерени твърдените в исковата молба контузия на главния мозък и че трудно преодолява стреса от пътния инцидент, а именно, че се страхува да управлява автомобил, опровергано от показанията на свидетеля С., че тя шофира след произшествието. По отношение на предявения от Г. К. Б. иск, след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приема, че получените от нея вследствие на ПТП травми са: ЧМТ, състояща се от мозъчно сътресение, травматичен подкожен кръво- излив в дясната теменна област на главата с диаметър около 4 см; гръбначна травма, изразяваща се в множество изкълчвания и навяхване на ставите и ставните връзки – Дисторзио коли; травма на гръдния кош без рентгенови данни за счупени ребра; травма на опорно двигателния апарат, състояща се от контузия на раменния пояс и мишница в дясно без рентгенови данни за счупени кости. Сътресението е преминало с количествено нарушение на съзнанието зашеметяване, обърканост, без данни за настъпило безсъзнателно състояние, оценено при приемане във ВМА в деня на инцидента с 15 точки по Глазкоу кома скалата, т.е. в лека степен, преминаващо с общомозъчна симптоматика, с болки и страдания около 20 дни, най-интензивни през първите десет. Изложено е, че травматичната увреда на шийния сегмент на гръбначния стълб е довела до болеви усещания за 15 дни, най-интензивни през първите седем, с възстановителен период около месец и половина. Контузията на раменната става и гръдния кош е отзвучала за около две седмици. След съобразяване продължителността на общия възстановителен за всички травми период от около два месеца; факта, че не се е наложило оперативно лечение; краткия болничен престой; липса на остатъчни последици, които да й създават затруднения; възрастта й към момента на инцидента – на 38г., въззивният съд приема за справедливо обезщетение сумата от 3 000 лв. За неустановени са приети твърденията за получен вследствие на ПТП конюнктивит на дясното око, че се страхува да излиза и че не спи спокойно. По отношение на предявения от Р. Й. В. иск, след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззвният съд приема, че получените от него вследствие на ПТП травми са: повърхностна травма на устните и устната кухина, контузия на гръдния кош без рентгенови данни за счупени ребра, които са му причинили болки и страдания да период от две седмици. Обсъдено е, че получените травми не са създали опасност за живота му, нито се предизвикали сериозен дискомфорт в ежедневието му. След съобразяване краткия период на възстановяване, през който предизвиканите неудобства са били в минимален обем; обстоятелствата, че не се е наложил болничен престой, че няма данни за трайни последици, както и възрастта на ищеца – 24 г. към датата на ПТП, въззивният съд приема за справедливо обезщетение сумата от 2 000 лв. При определяне на всяко от обезщетенията въззивният съд излага съображения досежно момента на настъпване на произшествието през 2017г., икономическата конюнктура и минималната работна заплата за страната, както и че размерът на застрахователните лимити не следва да бъде да бъде водещ критерий. Решението на Софийски апелативен съд е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, търпените битови неудобства, степента на възстановяване и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите / Решение № 39 от 07.05.2020г. по т.д. № 1184 от 2019г.; Решение № 128/01.08.2017г. по т.д. № 231/2016. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 93/23.06.2011г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО; Решение № 99/08.10.2013г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ т.о.; Решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. І т.о. и мн. др/. Въззивният съд подробно е обсъдил експертните медицински заключения и свидетелски показания, възпроизвеждайки констатациите на вещите лица и възприятията на свидетелите, но при преценка размера на претендираните обезщетения не е отчел изобщо или в недостатъчна степен съществени обстоятелства, касаещи размера на търпените вредоносни последици. С оглед горното се налага изводът, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика, касаеща приложението на чл.52 ЗЗД. Съставът на въззивния съд е изброил само част от относимите към предмета на спора обстоятелства, установени по делото, подценил е значението им за определяне на действителния размер на вредите, както и не е извършил цялостен анализ и преценка на същите в тяхната съвкупност. Това е довело до необоснованост на съдебния акт и нарушаване на материалния закон, т.к. принципът за справедливост не е спазен, а в резултат на това определените обезщетения са занижени. По отношение на предявения от Ж. Л. С. иск решаващият съд не е отчел в достатъчна степен обстоятелството на получени от пътния инцидент множество, макар и леки по естеството си, травматични увреждания; установения от свидетеля С. по-дълъг период на гадене и главозамайване, последица от сътресението на мозъка и шийната травма; интензивността на търпените болки и страдания, които макар и в рамките на месец, са търпени в много чувствителни и притеснителни места в човешкия организъм, а именно главата и шийния отдел на гръбначния стълб, наложило ползването на яка; преживения стрес, който е естествена последица при всяка катастрофа, особено предвид обстоятелството, че ищцата С. е била водач на удареното при пътния инцидент моторно превозно средство от тежкотоварен автомобил. Неоснователна е касационната жалба срещу извода на въззивния съд за недоказаност на причинно следствена връзка за възникнала посттравматична епилепсия от причинената от процесния инцидент ЧМТ. За да отрече такава връзка решаващият съд се е обосновал с експертните констатации на вещите лица по приетите две заключения, второто от които по допусната във въззивното производство медицинска експертиза. Дадените от вещите лица подробни разяснения както в мотивите на заключенията, така и устно при приемането им, категорично сочат на извод, че с получената от пострадалата травма на главата, при която не са установени увреждания в главния мозък или тежка ЧМТ, не може да се обясни твърдяната посттравматична епилепсия, за каквато, освен това, липсва надлежно установяване от медицинско лице. Следователно, направеният от въззивния съд извод за недоказаност на разглежданата причинно следствена връзка, като обоснован и правилен се споделя напълно от настоящия състав. С оглед горния анализ на фактите, от значение за изхода на спора, обезщетението за понесените от касаторката Ж. Л. С. неимуществени вреди следва да се определи в размер на 15 000 лв., който настоящият съдебен състав счита за адекватен и справедлив еквивалент на същите към момента на увреждането. По отношение на предявения от Г. К. Б. иск, получила сходни на първата ищца травматични увреждания, решаващият съд също не е отчел в достатъчна степен обстоятелството на получени от пътния инцидент множество макар и леки по естеството си травматични увреждания; установените от свидетеля С. необходимост от чужда помощ за справяне с ежедневните и битови проблеми в продължение на първите месец-два след инцидента и продължаващ дискомфорт във врата при вдигане на ръката, както и преживения стрес предвид механизма на катастрофата, като неминуемо проявление при всеки пътен инцидент. При този допълнителен анализ на фактите, от значение за изхода на спора, обезщетението за понесените от касаторката Г. Б. неимуществени вреди следва да се определи в размер на 12 000 лв., който настоящият съдебен състав счита за адекватен и справедлив еквивалент на същите към момента на увреждането. По отношение на предявения от Р. Й. В. иск, решаващият съд не е отчел установеното от свидетелката А. обстоятелство, че пострадалият е отказал болничен престой поради здравословни проблеми на майка му, за която се грижи, както и търпените повече от месец негативни психически изживявания по повод полученото подуване на устата, от което е изпитвал неудобство да излиза навън заради външния си вид и да общува, както и по повод притеснения за нараняване на зъбите. При съобразяване и на тези, релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, настоящият състав счита, че обезщетение в размер на 3 000 лв. е справедлив еквивалент на търпените болки и страдания към момента на увреждането. С оглед на изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на Ж. Л. С. е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 15 000 лв., като й се присъди допълнително сумата от 10 000 лв.; искът на Г. К. Б. е отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до 12 000 лв., като й се присъди допълнително сумата от 9 000 лв.; искът на Р. Й. В. е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до 3 000 лв., като му се присъди допълнително сумата от 1 000 лв.; ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 15.05.2018г. до окончателното им изплащане. В останалите отхвърлителни части – за разликата над 15 000 лв. до 300 000 лв. по иска на първата ищца; - за разликата над 12 000 лв. до 20 000 лв. по иска на втората ищца и за разликата над 3000 лв. до 10 000 лв. по иска на третия ищец, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, отговорността за разноските във всички производства следва да се разпредели по следния начин: За първоинстанционното производство следващите се на ищцата Ж. С. разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК възлизат на 42.00лв., следователно, допълнително следва да й се присъди сумата от 32.22 лв. / 42.00 лв. – 10.22 лв., присъдени с въззивното решение/; на ищцата Г. К. Б. възлизат на 87.00 лв., следователно допълнително следва да й се присъди сумата от 62.20лв./ 87.00лв. – 24.80лв., присъдени с въззивното решение/; на ищеца Р. Й. В. възлизат на 18.00лв., следователно допълнително следва да му се присъдят 10.72лв. / 18лв. – 8.72лв., присъдени с въззивното решение/. Дължимото на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА при този изход на спора възлиза общо на 1 112.83 лв., с ДДС, съобразно уважената част от претендираните в първоинстанционното производство размери за всеки ищец поотделно. С въззивното решение е присъден по-висок размер на възнаграждението, а именно – 1651.28лв., с ДДС, при значително по-ниски размери на присъдените обезщетения. Поради липса на искане за изменение на решението в тази част, съответно на жалба, независимо от неправилно определения размер, решението в тази част не следва да бъде изменяно. Правилен е изводът на въззивния съд за размера на дължимата д.т. в полза на СГС от 400 лв., независимо от различните крайни изводи, поради което в тази част атакуваното решение също не следва да се изменя. Първата ищца следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество допълнително разноски в размер на 85лв., втората ищца – 54 лв. и третият ищец – 40 лв. За второинстанционното производство: С оглед допълнително присъденото обезщетение от 10 000 лв. на ищцата Ж. С. спрямо обжалваната част от 295 000 лв., следва да й се присъдят разноски в размер на 18.00 лв. За останалите ищци няма данни да са сторили разноски за въззивното производство, поради което такива не им се следват. На основание чл.38 ЗА на процесуалния им представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер за всички ищци, съобразно допълнително присъдените с настоящото решение обезщетения спрямо обжалваемата част от първоинстанционния акт за всеки ищец поотделно, сумата от 1 669.72лв., с ДДС. Следващата се на ответното дружество част от сторените разноски, съобразно отхвърлените части на претенциите спрямо обжалваните размери, възлизат на общо 2043 лв., с включени 300 лв. за юрисконултско възнаграждение, разпределено по 100 лв. на всеки ищец, от които първата ищца дължи 1 220лв., втората – 620лв. и третият ищец – 203лв. За касационното производство ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата Ж. С. разноски в размер на 200лв., на ищцата Г. Б. – 180 лв. и по сметка на ВКС д.т. в размер на 40 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, съобразно основателната част на касационната жалба на третия ищец, освободен от заплащане на д.т. по делото. На основание чл.38 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на първата ищца – адв. Н. адв.възнаграждение в размер на 302.40лв., с ДДС, а на процесуалния представител на вторите двама ищци – адв. О. – общо 670.85 лв., с ДДС. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Ж. С. следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество разноски в размер на 8 613.75лв., с ДДС; ищцата Г. Б. – 587.30 лв., с ДДС и ищецът Р. Й. В. - 766.50лв., с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлените спрямо обжалваните части на претенциите размери, по неоспорен списък по чл.80 ГПК. Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1213 от 19.11.2021г. по в.гр.д. № 1104/21г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на Решение № 262029 от 29.12.2020г. на СГС, І-1 състав по гр.д. № 443/19г. е отхвърлен предявеният от Ж. Л. С. срещу ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 5 000 лв. до 15 000 лв.; в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. К. Б. срещу ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 3 000 лв. до 12 000 лв.; в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Й. В. срещу ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 2 000лв. до 3 000 лв., вместо което постанови: ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ [ЕИК] на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на Ж. Л. С. ЕГН: [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] допълнително сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над 5 000лв. до 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП от 10.11.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.05.2018г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“[ЕИК] на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на Г. К. Б., ЕГН [ЕГН], с Негован, [улица] допълнително сумата от 9 000 лв., представляваща разликата над 3 000лв. до 12 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП от 10.11.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.05.2018г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК: :000694286 на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на Р. Й. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Благоевград, ул.27-ма № 2, допълнително сумата от 1 000 лв., представляваща разликата над 2 000лв. до 3 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП от 10.11.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.05.2018г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на Ж. Л. С. на основание чл.78, ал.1 ГПК допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 32.22 лв., за въззивното производство – в размер на 18.00 лв. и за касационното производство в размер на 200 лв. ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на Г. К. Б. на основание чл.78, ал.1 ГПК допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 62.20 лв. и за касационното производство в размер на 180 лв. ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на Р. Й. В. на основание чл.78, ал.1 ГПК допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 10.72лв. ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на адвокат В. О. – САК, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1 669.72 лв., с ДДС и за касационното производство – 670.85 лв., с ДДС, както и на адв. К. Н. адв. възнаграждение за касационното производство в размер на 302.40 лв. ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на ВКС д.т. в размер на 40.00 лв. ОСЪЖДА Ж. Л. С. да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на основание чл.78, ал.3 ГПК допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 85 лв., за въззивното производство в размер на 1 220лв. и за касационното производство – в размер на 8 613.75лв., с ДДС. ОСЪЖДА Г. К. Б. да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на основание чл.78, ал.3 ГПК допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 54 лв., за въззивното производство в размер на 620 лв. и за касационното производство – в размер на 587. 30 лв., с ДДС. ОСЪЖДА Р. Й. В. да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на основание чл.78, ал.3 ГПК допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 40 лв., за въззивното производство в размер на 203 лв. и за касационното производство – в размер на 766.50лв., с ДДС. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1213 от 19.11.2021г. по в.гр.д. № 1104/21г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдена отхвърлителната част на Решение № 262029 от 29.12.2020г. на СГС, І-1 състав по гр.д. № 443/19г. за разликата над 15 000 лв. до 300 000 лв. по иска на ищцата Ж. Л. С.; - за разликата над 12 000 лв. до 20 000 лв. по иска на ищцата Г. К. Б. и за разликата над 3000 лв. до 10 000 лв. по иска на ищеца Р. Й. В.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.