Ключови фрази
Касационни частни дела * съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 64

гр.София, 03 април 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА


при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 452/2013 година

Това дело е по жалбата от името на частна тъжителка срещу връщането от Монтанския окръжен съд на друга жалба, която тя е подала срещу въззивно решение на същия съд.
Оспореното връщане на жалба е оформено ръкописно върху самата нея като разпореждане, датирано на 8.І.2013 год.
Върнатата жалба е срещу решението от 14.ХІ.2012 год. по внчхд № 123/2012 год., с което е потвърдена присъдата от 11.V.с.г. по нчхд № 49/2012 год. на Монтанския районен съд. Присъдата е осъдителна спрямо Б. Н. А. и е по частната тъжба на Д. Т. П..
Оспорването на връщането е обстойно аргументирано и е поискано от ВКС да отмени разпореждането на МОС, както и да направи необходимото за разглеждане на върнатата жалба по касационен ред.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал становище за неоснователност на жалбата срещу разпореждането на МОС.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното разпореждане от 8.І.2013 год.
Вярно е, че оформянето му и уведомяването за него на заинтересуваната страна е могло да бъде извършено по-грижливо, но въпреки недостатъците си то е правилно. Същественото за последния извод е, че решението на окръжния съд от 14.ХІ.2012 год. е наистина извън кръга на съдебните актове, за които чл.346 НПК предвижда да бъдат обжалвани по касационен ред (изключването му е пряко в т.1, 3 и 4 от разпоредбата, и косвено – в т.2, доколкото тя се отнася само до „новите присъди”, а не до „решенията” на окръжния съд).
Направеният по-горе извод не може да бъде разколебан от аргументите срещу него от името на тъжителката, по-важните от които се основават Конституцията и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, но въпреки това са неоснователни: задължението за разглеждане на делата от три съдебни инстанции не е абсолютно (вж. повече в решение 27/1997 год. на Конституционния съд; срв. и чл.2 от Протокол № 7 от КЗПЧОС).
Ръководен от изложеното и с оглед на чл.351, ал.5 НПК, ВКС – състав на І наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 8 януари 2013 год. по внчхд № 123/2012 год. на Монтанския окръжен съд за връщането на касационната жалба от Д. П..


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: