4 Р Е Ш Е Н И Е №29 гр. София,04.03.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 963 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от К. ван З., Х., [населено място], молба от 04.07.2012г. за отмяна на решение № 1011/27.12.2010г. по гр.д. № 773/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което са отхвърлени исковете на К. ван З., срещу [фирма] за плащане, на основание чл. 425 вр. чл. 420 ТЗ, на сумата от 192 500 щ.д., както и на сумата от 89 692,17 щ.д.- обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, и се оставя в сила допълнителното решение на СГС от 13.09.2010г. по гр.д. № 2977/2008г., с което се отказва допълване на решението за плащане и на законна лихва върху сумата от 192 500 щ.д. от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Молителят поддържа, че искът е предявен при условията на частичност, като другата част от спорното право е предмет на по-рано образувано гр.д. № 1071/2007г. на СГС, ГО, 6 състав, което след връщането му за ново разглеждане е образувано като гр.д. № 4255/2008г. на СГС, ГО, 12 състав. Сочи, че по първото дело банката- ответник е представила освен мемориален ордер №61 и писмен документ без превод, с препис от който молителят се е снабдил на 21.06.2012г. и след превода му е установил, че това е суифт съобщение от 23.10.2000г., изпратено от банката на 24.10.2000г. относно сумата по мемориалния ордер. От суифта е видно, че на 20.10.2000г. [фирма] /сега [фирма]/ не е извършила превод на 1 798 900 щ.д. в полза на А. А., Х., в изпълнение на определението от 12.10.2000г., който факт е от значение за изхода на делото, съобразно изложените от въззивната инстанция мотиви. Твърди се, че суифт съобщението и обстоятелството, което удостоверява, са нови за делото и са от съществено значение за него, като се поддържа, че ищецът не е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, тъй като не е знаел, че то съществува- според молителя, това е само лист от делото по първия частичен иск със символи и текст, без превод, поради което са липсвали индиции, че това е документ, още по-малко, че той удостоверява финансови операции. На второ място, молителят твърди, че във връзка с представеното от него по делото постановление от 20.10.2000г. по преписка на отдел „Следствен” на В. №1041/99г. е налице правен интерес от установяване на датата на получаването му на ответника, в качеството му на един от адресатите на постановлението, като и по отношение на него са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата, [фирма], [населено място], поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна и претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: За да постанови въззивното решение, чиято отмяна си търси, Софийският апелативен съд е приел, че от молителя - ищец са иззети с протокол за претърсване, обиск и изземване от 18.08.1998г. 200 000 щ.д., вложени с писмо на СДВР в ответната банка на 21.08.1998г. с указание, че движението по сметката е допустимо само въз основа на прокурорско или съдебно разпореждане. По образуваното срещу ищеца н.о.х.д. №1014/2000г., по чл.251 НК, СГС с определение от 12.10.2000г. е постановил иззетите 200 000 щ.д. да се преведат на [фирма], като тя е направила искане за превод на 19.10.2000г. и на следващия ден - 20.10.2000г. [фирма] е извършила превода. Според въззивния съд, с писмото на СДВР и кредитното авизо на банката е сключен писмен договор за влог в полза на трето лице, на основание чл.425 ТЗ, с уговорена специална клауза, че с влога може да се разпореждат само органи на прокуратурата или съда, като банката е изпълнила своето задължение, превеждайки на А. Б. сумата на основание разпореждането на съда от 20.10.2000г. и договорът е прекратил действието си със закриване на сметката. Счетено е за неоснователно възражението на ищеца, че липсват доказателства банковият превод да е извършен на 20.10.2000г., като фактът е приет за доказан въз основа на мемориалния ордер от тази дата - 20.10.2000г. Прието е, че издаденото на 20.10.2000г. постановление на В., с което се разпорежда да не се извършват плащания от сметката, не се установява да е връчено на банката преди извършването на превода, поради което за нея не е възникнало задължение да откаже превода. Наложеният от СРС върху специалния банков влог запор е съобщен на банката едва на 23.10.2000г. и не поражда правен ефект, тъй като следва по време превода на парите по сметката на А. Б.. Сочи се, че влязлото в сила на 09.05.2005г. определение на съда за връщане на сумата от 200 000 щ.д. на ищеца е без правно значение, тъй като договорът за специален банков влог е прекратил действието си с изпълнение на договора- превеждането на сумата по съдебното разпореждане. На последно място е изведено, че искът е неоснователен не само, поради точното изпълнение на банката на задълженията й по договора за влог, но и на основание чл.75, ал.1 ЗЗД, тъй като ищецът се е възползвал от плащането- с преведената сума от 200 000 щ.д. е погасен негов дълг към А. Б.- факт, неоспорен от същия. Молбата е неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. В настоящия случай молителят поддържа, че основание за отмяната е суифт - съобщение, който документ се сочи като новооткрит, а не като новосъздаден. Налице е признание от молителя, че суифтът е представен без превод от банката-ответник по делото, образувано по първия частичен иск на молителя-ищец, преди даване ход на устните състезания във въззивното производство, предмет на което е останалата част от спорното право и постановеното по което решение се иска да бъде отменено. Съгласно чл. 147 ГПК /отм./, документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с превод на български, като, ако съдът не може сам да провери верността на превода, той назначава вещо лице за проверка. Следователно, документът е писменото изявление, съставено на чужд език, а не придружаващият го превод и липсата на последния не лишава документа от това му качество. За наличието на документ /материализирано изявление чрез писмени знаци/ не е от значение на какъв език е съставен /вида на писмените знаци/ и дали е надлежно придружен с превод. Липсата на превод на документ, представен на чужд език, има значение единствено за доказателствената сила, с която той се ползва в процеса. Ето защо, неоснователно е твърдението на молителя, че представеното от банката по делото по първия частичен иск суифт съобщение без превод няма качеството на документ. Доколкото следва да се прави разлика между документа, съставен на чужд език, и неговия превод, то с представянето на суифта без превод по делото по първия частичен иск, ищецът като страна в това производство е узнал за съществуването на суифт съобщението като документ. Следователно, по отношение на молителя този документ не се явява новооткрит. Като страна по производството по първия частичен иск молителят е могъл да се снабди по всяко време с препис от документа и да го преведе т.е. ако беше положил дължимата грижа при водене на процеса, същият е могъл да узнае съдържащите се в него данни, поради което не е налице и ново обстоятелство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Знанието за съществуването на документа, с който страната е могла да се снабди своевременно, означава, че тя е могла да узнае материализираните в него факти, поради което непълнотата на фактическия и доказателствения материал се дължи на процесуална небрежност на страната, на който тя не може да се позовава. Отмяната на влезли в сила решения не е способ за отстраняване на направени от страната грешки при организиране на защитата й по делото. Не може да бъде споделено и становището на молителя, че едва след постановяване на решението от въззивния съд, в което е прието, че липсват данни постановлението на В. от 20.10.2000г. да е достигнало до банката- ответник, като негов адресат, за ищеца е възникнал правен интерес да сочи и събира доказателства относно факта на връчването на постановлението на банката. В производството по отмяна на влязло в сила решение страната не може да се позовава на своето незнание за кои факти носи тежестта на доказване /в случая – за факта на достигане на прокурорското постановление до банката/. Грешната преценка на страната относно това кои са относимите за спора обстоятелства, за значението на документа за спора или за разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти е ирелевантна за производството по чл.303 и сл. от ГПК. Нещо повече, в случая страната не представя сочено от нея писмено доказателство, а прави искане да се задължи прокуратурата да представи удостоверение, справка или копие от входящите и изходящите регистри, в които е отразено кога на ответника е връчено процесното постановление. Липсват данни или доказателства това доказателство да съществува, като в производството по отмяна съдът не може да се извършват действия по събиране на доказателства, каквито правомощия има само инстанцията по съществото на спора. Съгласно тълкуването, дадено в т.4 от Постановление №2/ 29.09.1977г. на Пленума на ВС, приложимо и при действието на новия ГПК, новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че би могло да има такова. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение, като в полза на ответника по молбата следва да бъдат присъдени направени разноски в размер на 11 400 лева – адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. ван З., Х., [населено място], с адрес в Република България - [населено място], [улица], за отмяна на решение № 1011/27.12.2010г. по гр.д. № 773/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. ОСЪЖДА К. ван З., Х., [населено място], с адрес в Република България- [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място], пл. „Света Неделя” №7, сумата от 11 400 лева, направени разноски в настоящото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.