Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * обезщетение за ползване * разваляне на договор * алеаторен договор * вписване на искова молба


1

Р Е Ш Е Н И Е

№178

С., 17.10.2013 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1690 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. Х., приподписана от адвокат Д. В. против решение № 2976/27.04.2012 г., постановено по гр.д. № 2690/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 19.01.2010 г. по гр.д. № 41368/2008 г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения от А. К. Д. против Л. А. Х. ревандикационен иск по отношение апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] и за присъждане обезщетение за лишаване от ползването му за периода 25.03.2008 г. – 3.12.2008 г. в размер на 989 лв.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон.
А. К. Д. счита, че касационната жалба е неоснователна и претендира присъждане на направените пред трите съдебни инстанции разноски.
С определение № 123 от 18.03.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „при наличие на две вписвания на иск за разваляне на алеаторен договор дали трети лица могат да придобият права върху имота, които да не се засягат от настъпилото разваляне на договора за гледане и издръжка”.
Въпросът, обусловил допускане до касационно обжалване е относим към спора по ревандикационния иск и обусловения от него иск по чл.59 ЗЗД в уважената му част, по който Софийски градски съд е приел за установени следните факти: с нот.акт № */* г., Г. Т. М. и Н. М. Н. са прехвърлили на А. Б. Д. собствеността върху процесния апартамент № * срещу поето от нея задължение да ги гледа при немощ и старост и да им осигурява необходимата издържа. По делото е представено копие на искова молба, с която Г. М., след смъртта на съпруга си Н. М. е предявила иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД срещу А. Д. и К. А. Д. за разваляне на алеаторния договор, като от копието не е ясно кой е номера на образуваното дело, нито денят – 9 или 19 – на вписването, но по твърденията на ответника това дело е било прекратено, поради оттегляне на иска, поради което оповестителното действие на вписването на исковата молба е станало безпредметно, тъй като не може бездействието на ищеца, оттеглил иска си, изразяващо се в непредприемане на съответните действия по заличаване на вписването на съответната искова молба, да води до неблагоприятни правни последици за трети лица. С нот. акт № */* г., А. Д. и К. Д. са продали процесния апартамент № * на дъщеря си А. Д.. Договорът е сключен преди вписване на 30.06.1994 г. на исковата молба на Г. М. и Д. М. против А. Д. и К. Д., по която е образувано гр.д. № 7777/1994 г. на СРС, по което с влязло в сила решение е развален договорът по нот.акт № */* г.
Съдът е изложил съображения, че независимо, че по правилото на чл.88, ал.1 ЗЗД, развалянето има обратно действие, което означава, че всяка от страните по разваления договор трябва да върне даденото по него, в случая е приложимо правилото на чл.88, ал.2 ЗЗД, според което развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба. Развалянето на алеаторния договор не засяга правата на А. Д., тъй като те са придобити на 06.06.1994 г. преди вписването на исковата молба по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, извършено на 30.06.1994 г. Въпреки, че Г. М., не е получила обратно в патримониума си * ид.ч. от апартамент № *, на 26.03.2001 г., тя ги е дарила на Ц. Х. с нот. акт № */* г., но дарението е непротивопоставимо на действителния собственик. По тези мотиви е прието, че ищцата е собственик на процесния апартамент и тъй като ответникът не е доказал да владее имота на правно основание /ползването му е предоставено от Ц. Х., който не е станал собственик на * ид.ч. по силата на договора за дарение от 2001 г./, то ревандикационният иск е основателен.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Вписването на исковата молба брани ищеца от правните последици на извършените от ответника последващи разпоредителни сделки с имота, като обвързва последващите приобретатели със силата на пресъдено нещо на решението. Вписването на исковата молба има защитно действие до изтичане на шесмесечния срок за вписване на решението, с което искът е уважен. Ако делото е прекратено или искът е отхвърлен защитното действие на вписването на исковата молба отпада с влизане в сила на съдебния акт и то независимо дали самото вписване е заличено по реда на чл.13 ПВ. Следователно когато се преценява приложението на нормата на чл.88, ал.2 ЗЗД от значение е дали третото лице е придобило права преди или след вписване на исковата молба, по която е постановено решението за разваляне на договора с неговия праводател и съответно без значение е вписването на предходна искова молба, делото по която е прекратено.
По основателността на касационната жалба: С оглед отговора по въпроса, обусловил допускане до касационно обжалване, следва, че въззивното решение е правилно. А. Д. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент преди вписване на исковата молба за разваляне на договора, явяващ се придобивно основание на нейните праводатели, поради което на основание чл.88, ал.2 ЗЗД влязлото в сила решение по чл.87, ал.3 ЗЗД й е непротивопоставимо и същата се легитимира като собственик на имота. Ответникът упражнява фактическата власт без правно основание, тъй като същата му е предоставена от лице, което не притежава вещни права – Ц. Х., на когото са дарени непритежавани от дарителката Г. М. * ид.ч., поради което и договорът за дарение е нищожен. Следователно предявеният ревандикационен иск е основателен и въззивното решение, с което е уважен следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови направените по повод подадената касационна жалба разноски на А. Д. в размер на 1000.00 лева, представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат С. по договор за правна защита и съдействие от 24.09.2013 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2976/27.04.2012 г., постановено по гр.д. № 2690/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав.
ОСЪЖДА Л. А. Х., [населено място],[жк][жилищен адрес] да запрати на А. К. Д., [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за касационното производство в размер на 1000.00 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: