3 Р Е Ш Е Н И Е № 28 София, 27 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1822 по описа за 2014 година. С определение от 15 април 2014 г. по нохд № 4646/13 г. Районният съд-гр.София одобрил постигнатото между прокурор при Районна прокуратура-гр.София и адвокат Т., упълномощен защитник на подсъдимата К. С. В. споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото, като подсъдимата се признава за виновна в извършване на престъпления по чл.210, ал.1, т.4, във връзка с чл.209, ал.1, чл.26 и чл.28 НК и по чл.212, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК, за които по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК са определени наказания, съответно 11 месеца лишаване от свобода (по чл.210 НК) и 1 година и 7 месеца лишаване от свобода (по 212 НК). На основание чл.23, ал.1 НК е наложено като общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно 1 година и 7 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.59, ал.1 НК времето, през което подсъдимата е била задържана по реда на ЗМВР и НПК по настоящото производство е приспаднато при изпълнение на определеното общо наказание. Със същото определение СРС прекратил наказателното производство по делото. Определението влязло в сила на 15 април 2014 г. Постъпило е искане от осъдената В. за възобновяване на наказателното дело, с което се заявява, че е извършено нарушение на процедурата при подписване на споразумението, поради което иска отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС молителката не се явява. Защитата й – адв.Т., поддържа направеното искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Както се посочи, осъдената поддържа, че при подписване на споразумението е допуснато нарушение, а такова тя съзира в това, че сключването му тя „е поставила под условие за прилагане та чл.59, ал.3 НК, като се извърши приспадане на наложеното ми наказание с времето от една година и шест месеца задържане под стража по сл.д. № 1120/94 г. на ССлС, което е прекратено поради изтичане на абсолютната погасителна давност.” Отделно от това счита, „че с лишаването ми от възможността за извършване на приспадане наказанието, което съм приела със споразумението в размер на 1 година и 7 месеца лишаване от свобода е явно несправедливо. Това произтича от предмета на обвинението, включващ извършена измама в общ размер от 1300 лева, която сума съм възстановила на потърпевшите в съдебно заседание”. Най-напред трябва да се каже, че делото е решено със споразумение по реда на чл.384, ал.3, във връзка с ал.1 НПК. Характерно за разрешаването на делото по реда на глава 29 от НПК е това, че по въпросите по чл.381, ал.5 и 8 НПК страните – прокурорът и защитника на подсъдимия, постигат съгласие, след което споразумението се подписва от всички тях, но последният само, ако е съгласен с него и след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Изпълнението на посочените изисквания на закона добре е видно от представеното на съда писмено споразумение (л.97-99), както и от отражението му в протокола за съдебното заседание от 15 април 2014 г.( л.100-102). Поставянето на каквито и да било условия, от която й да било от страните изключва съгласието, за което иде реч в глава 29 от НПК. Друг е въпросът, за преговорите между страните, които обаче не подлежат на съдебен контрол. Кръгът от въпросите, посочени в чл.381, ал.5 и 8 НПК, по които страните трябва да постигнат съгласие, е задължителен. Липсата на съгласие на страните по тези въпроси съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до отмяна на определението за одобряване на споразумение и прекратяване на наказателното производство винаги, с изключение, като липсата на съгласие е по въпросите по чл.381, ал.5, т.т.3 и 6 НПК, тъй като те могат да бъдат разрешение и в производство по реда на чл.306, ал.1, т.т.2 и 4НПК. Добре е видно, че приложението на чл.59 НК не попада в очертания кръг от абсолютно и относително задължителни въпроси, по които страните трябва да постигнат съгласие. На плоскостта на казаното може да се направи извод, а именно, че приложението или неприложението на чл.59 НК в производството по реда на глава 29 НПК не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. В случаите когато страните постигнат съгласие и по този въпрос не е налице пречка за разрешаването му, независимо, че приложението на чл.59 НК не е от посочения по-горе кръг от въпроси, по които страните трябва да постигнат съгласие. И това е така, защото с разрешаването му не се ограничават процесуални права, нито пък по своя характер то може да се приравни на абсолютните нарушения по чл.348, ал.3, т.т.2-4 НПК. Когато страните не са постигнали съгласие по приложението на чл.59 НК, по една или всички възможни негови хипотези, това не предопределя извод за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, защото не се ограничават процесуални права, доколкото е предвиден друг ред за разрешаване, този по чл.417 НПК (от прокурора с постановление, подлежащо на проверка от по-горестоящия прокурор). Що се отнася до абсолютните съществени нарушения на процесуални правила по чл.348, ал.3, т.2-4 НПК, казаното по-горе е относимо и тук. На последно място заявеното от осъдената недоволство от наложеното й наказание няма как да предпостави друг извод, различен от направения по-горе за неоснователност на искането на възобновяване. Тази претенция е свързана с неприложението на чл.59, ал.3 НК и изложеното вече е относимо и тук. След изчерпване на възраженията на молителката, като не установи да е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената К. С. В. за възобновяване на нохд № 4646/13 г. по описа на Районния съд –гр.София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: