Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 16 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1869 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Г. К. Н. (озаглавено молба) за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №142/2013 г. по описа на Софийски градски съд. С присъда, постановена на 02.07.2013 г. по НОХД №23491/2011 г. по описа на Софийски районен съд- осъденият Н. е признат за виновен в това, че на 16.09.2010 г. в [населено място], на [улица]при управление на МПС- товарен автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил чл.37, ал.1 ЗДвП и е причинил на Б. Г. К. тежка телесна повреда, като на основание чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.54 НК са му наложени наказания шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година. С решение №474, постановено по ВНОХД №142/2013 г. по описа на Софийски градски съд постановената първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена. С искането се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като се твърди, че съдилищата са допуснали грешки при изясняване на фактите по делото, необосновано са отказали събирането на нови доказателства и неправилно е бил ценен протокола за оглед на местопроизшествие, като не е било отчетено обстоятелството, че той е бил съставен в нарушение на процесуалния закон, тъй като при извършването на действието не са присъствали две поемни лица. Оспорват се и изводите на приетата автотехническа експертиза, като се поддържа, че тя е била изготвена въз основа на негоден протокол за оглед и без експерта да е посетил местопроизшествието. На тези основания се предлага искането да бъде уважено, приключилото наказателно производство да бъде възобновено, постановената осъдителна присъда и въззивното решение да бъдат отменени, а делото върнато за ново разглеждане. Защитникът на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането, като поддържа отразените в него оплаквания. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е допустимо, но неоснователно. Твърди, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат възобновяването на приключилото наказателно производство и връщане на делото за ново разглеждане. Моли да не бъде възприето оплакването на защитата, че експерта не е участвал при извършването на огледа, като поддържа, че доказателствения материал е бил правилно обсъден и въз основа на него са направени верни изводи. Осъденият моли да бъде уважено искането му и делото да бъде върнато за ново разглеждане. По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения Г. К. Н. (озаглавено молба) за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №142/2013 г. по описа на Софийски градски съд се отнася до съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Същото е подадено в срока, предвиден в чл.421 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Касационният съдебен състав прецени, че първостепенния и въззивния съд не са допуснали грешки или неточности при анализа на доказателствените материали и правилно са установили фактите, относими към предмета на производството. При внимателен преглед на гласните доказателства по делото може да бъде направен изводи, че единствено показанията на пострадалия К. съдържат информация за настъпването на произшествието, посоката и скоростта на движение на двете превозни средства и мястото на удара на товарния автомобил и мотоциклета. Показанията на този свидетел правилно са били ценени, като вярно съдилищата са отчели, че те кореспондират с приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие, албума със снимки към него и заключението на приетата по делото автотехническа експертиза. Вярно съдилищата не са кредитирали в цялост показанията на този свидетел, като са отчели, че той е управлявал превозното средство с по- висока скорост от съобщената от него и към момента на удара се е движил в лявата лента за движение, а не в дясната, както той твърди в хода на съдебното следствие. Правилно показанията на К. не са били възприети в тази им част, като е отчетено, че по отношение на тези обстоятелства те се опровергават от заключението на автотехническата експертиза. В показанията на свидетелите Г. (поемно лице на извършения оглед на местопроизшествие) и Н. (колега на осъдения, пристигнал на мястото на инцидента след произшествието) не се съдържа информация, която да опровергава показанията на свидетеля К. или да установява факти, различни от съобщените от него. При тези гласни доказателства съдилищата правилно са отчели, че в тях няма противоречия от една страна, а от друга, че те кореспондират с останалите доказателствени източници. Ето защо и касационната инстанция приема, че същите правилно са били кредитирани. Касационният съд не възприе оплакването, отразено в искането, че неправилно е бил ценен протокола за оглед на местопроизшествие. От показанията на свидетеля Г. се установява, че е бил на мястото на инцидента, представен му е бил протокола и той го е подписал. Твърди и това, че този протокол е бил подписан и от друг свидетел, а по отношения на действията на разследващите органи поддържа, че не си ги спомня. Показанията на този свидетел не установяват пороци при извършване на огледа или съставяне на протокола за оглед и категорично не установяват твърдяното от защитата, че протокола е бил съставен в отсъствие на две поемни лица. Това, че свидетелят Г. не си спомня действията на извършилите огледа лица не е основание да се приеме, че това действие по разследването е опорочено и да се изключи от доказателствената съвкупност обсъждания протокол. Не може да бъде споделено и оплакването, че неправилно е ценено заключението на автотехническата екпертиза. Правилно експертът го е изготвил, като е ползвал всички доказателствени източници, в това число и протокола за оглед. Обстоятелството, че той не е посетил местопроизшествието не е основание да не бъде кредитирано заключението, тъй като вещото лице, в хода на съдебното следствие поддържа, че този пътен участък (намиращ се в центъра на столицата) му е много добре познат. Правилно решаващите съдилища са ценили посочената скорост на движение на мотоциклета, като са отчели от една страна, че същата е превишена, а от друга, че дори да не е била такава ударът би настъпил поради извършената от осъдения забранена маневра. Вярно е отчетено и това, че заключението на обсъжданата експертиза кореспондира с останалите доказателствени източници и установява механизма на настъпване на произшествието. При тази доказателства първостепенния и въззвния съд правилно са установили фактите по делото, като са преценили, че са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на осъдения Н.. Касационният съд прие, че направените от защитата доказателствени искания, в хода на воденото съдебно следствие, законосъобразно не са били уважени. Скоростта на движение на мотоциклета, управляван от пострадалия е била точно установена, като твърдението, че тя е била 117 км/ч не почива на никакви доказателства. В тази връзка правилно е отчетено и това, че единствено в показанията на свидетеля Н. се съдържа информация за възприети от него показания на индикатор на мотоциклета, но и той поддържа, че те най- вероятно са отчитали обороти, а не скорост на движение. Не може да бъде възприето и оплакването, че съдилищата не са отдали значение на поведението на К. и конкретно това, че той се е движил с превишена скорост и без свидетелство за правоуправление. Първото обстоятелство би имало значение за съставомерността на деянието ако е било причина за настъпване на произшествието, но доколкото то е щяло да настъпи и при движение на мотоциклетиста с максимално позволената за конкретния пътен участък скорост правилен е бил извода за това, че нарушението на чл.37, ал.1 ЗДвП е било единствена причина за настъпване на произшествието. Касационният съд прецени, че обстоятелството, че пострадалия К. не е бил правоспособен водач на съответното МПС правилно не е било взето пред вид от предходните съдилища, тъй като то няма отношение към настъпване на произшествието. Това обстоятелства действително не е отчетено при индивидуализацията на наказанието, но доколкото същото е правилно определено касационният съд прецени, че направеното оплакване макар и основателно не може да бъде основание за уважаване на искането. Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал. 3 НПК и на това основание искането на осъдения Н. следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. К. Н. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №142/2013 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.