Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 10.07.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3941 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата С. Е. П. – З., със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис – партер – адв. К. С. и адв. В. Т., срещу решение № 853 от 26. 04. 2016г. по гр. дело № 5442/2015г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 8 състав, с което е отменено решение от 27. 10. 2015г. по гр. дело № 11 240/2013г. на СГС, ГО, 18 състав, като вместо това е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Е. П. - З. срещу И. З. З. иск с правно основание чл. 27 вр. чл. 33 ЗЗД за унищожаване като сключен при условията на крайна нужда и явно неизгодни условия, на договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент № 135, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 88. 39 кв.м., с прилежащо избено помещение № 14 и 5. 636 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при цена от 42 500 лв., обективиран в н.а. № 106 от 19. 12. 2012г. на Нотариус А. Л., с район на действие - СРС. С горепосоченото въззивно решение ищцата С. Е. П. – З. е осъдена да заплати на И. З. З. сумата 449. 40 лв. – съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, а на адв. И. Д. от САК - сумата 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 38 ЗА. Жалбоподателят поддържа, че решението на САС е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Релевира, че в нарушение на материалния закон и при превратно тълкуване на приетите по делото доказателства, въззивният съд е приел за неосъществен фактическия състав на субективното право по чл. 33 ЗЗД, вкл. състоянието на крайна нужда поради това, че финансовите задължения и заболяването „биполярно афективно разстройство“ на ищцата са от много време, а не са възникнали внезапно, без да е назначил служебно съдебна експертиза за необходимите средства за издръжка на семейството с оглед конкретните потребности от храна, отопление, лекарства и др., допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен предявеният иск или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в случай, че се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред всички съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответницата по касационната жалба /ответница в процеса/ - И. З. З. подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. С определение № 172 от 06. 03. 2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за елементите от фактическия състав на чл. 33 ЗЗД, чието кумулативно наличие следва да бъде установено в производство по предявен иск за унищожаемост на договор за продажба при условията на крайна нужда. Касационното обжалване е допуснато поради противоречие на атакуваното въззивно решение с решение № 497 от 01.06.2009г. по гр. дело № 1213/2008г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1094 от 01.10.2008г. по гр. дело № 4630/2007г. на ВКС, V г.о., постановени по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, според които две са изискуемите кумулативни предпоставки за унищожаване на договор при крайна нужда като елемент от фактическия състав на чл. 33 ЗЗД– крайна нужда и явно неизгодни условия. В обжалвания съдебен акт е възприета тезата, че за осъществяване на фактическия състав на чл. 33 ЗЗД са необходими три кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки – освен горепосочените две /крайна нужда и явно неизгодни условия/ и причинно – следствена връзка между условието да се сключи сделката /състоянието на крайна нужда/ и самата сделка. По поставения материалноправен въпрос, съобразно правомощията си по чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав приема за правилно разрешението, съдържащо се в съдебната практика, обективирана в постановените по реда на ГПК от 1952г. /отм./ решение № 497 от 01.06.2009г. по гр. дело № 1213/2008г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1094 от 01.10.2008г. по гр. дело № 4630/2007г. на ВКС, V г.о., което следва да намери приложение и по настоящото дело. Според чл. 33 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Правната норма посочва две съществени и основни предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно, за да може да бъде унищожена сделката. Първата предпоставка е състояние на крайна нужда, т.е. липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг на парични средства за издръжка – лична и на семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на изискуеми задължения и др., което състояние е въздействало върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при нормални обстоятелства /достатъчно средства за издръжка и за погасяване на задълженията/, т.е. при липса на състояние на крайна нужда, тя не би сключила сделката. От гореизложеното е видно, че първата предпоставка - състоянието на крайна нужда също е необходимо да отговаря на две изисквания – от една страна да представлява недостиг или липса на средства за посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица и от друга страна – този недостиг или липса на средства да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка, без който натиск то не би я сключило или не би я извършило при конкретните условия и клаузи. Втората предпоставка е наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки случай към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение между престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна, като при договор за продажба, в най-често срещания случай, са осъществени когато има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните престации на продавача и купувача, при много съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната ѝ цена по договора. Следователно от легалното определение на основанието за унищожаемост на договор поради крайна нужда в чл. 33, ал. 1 ЗЗД могат да бъдат изведени две кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки като елементи от фактическия му състав: извършване на волеизявлението под влияние на крайна нужда за един от съконтрахентите и явно неизгодни условия за същия, които са необходими и достатъчни, за да е налице основанието за унищожаване по чл. 33 ЗЗД. По наведените от касаторката – ищца касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд на РБ намира следното: В нарушение на материалния закон /чл. 33 ЗЗД/, съобразно дадения отговор на правния въпрос, обусловил допускането на касационния контрол на атакувания съдебен акт, въззивният съд е приел за неустановен фактическия състав на субективното потестативно право на унищожаване на процесния договор за продажба поради крайна нужда. Последният е сключен между страните на 19. 12. 2012г. поради състоянието на крайна нужда, в което се е намирала ищцата – продавач със своето семейство, което състояние е оказало сериозен натиск върху решението й за сключването му при конкретните условия, до такава степен, че при други нормални обстоятелства, въобще не би се стигнало до извършване на сделката. Горните факти се установяват чрез успешно проведено от ищцата пълно и главно доказване въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства. Според последните купувачът - ответник И. З. З. през 2012г. сключва договор за кредит за придобиване и ремонт на процесното жилище за сумата 54 500 лв., от които 42 500 лв. за придобиване на имота и сумата 12 000 лв. за ремонт на същия, като за обезпечаване на договора за кредит учредява в полза на банката – кредитодател / [фирма]/ договорна ипотека върху процесния имот с изрична договорна клауза /раздел втори, чл. 2/, според която сумата от 42 500 лв. от отпуснатия кредит, кредитодателят се задължава да преведе както следва: по сметка на [фирма] за погасяване на задължения на продавача – ищца в размер на 14 568. 34 евро и 943. 13 лв. по договор за банков кредит от 02. 12. 2005г.; по сметка на ЧСИ С. Я. за погасяване на дължими от ищцата такси и разноски към ЧСИ и публични задължения на съпруга на ищцата – И. К. З., вкл. и допълнителни задължения, по изп. дело № 20128440401281, в размер на сумата 4 508. 81 лв. и по сметка на ЧСИ С. Я. за погасяване на просрочени задължения на ищцата към Т. София ЕАД по изп. дело № 20118440404199, в размер на сумата 7 597. 44лв.. Между страните е сключен преди процесния договор за продажба в нотариална форма предварителен договор за продажба от 01. 11. 2012г. и анекс към него от 10. 12. 2012г., в който е постигнато съгласие продажната цена на недвижимия имот да бъде заплатена от купувача на продавача по банков път за погасяване на задължения на последния към ЧСИ С. Я. /7 654. 18 лв. и 4 508. 81 лв./, към [фирма] / 3 536. 20 лв. и 378. 76 лв./ и към [фирма] по договор за кредит от 02. 12. 2005г. / 26 125. 73 лв. и 943. 13 лв./. Обстоятелството, че горепосочените договорни клаузи в договора за банков кредит между ответницата и [фирма] и в предварителния договор за продажба от 01. 11. 2012г. между страните и анекса към него, са изпълнени, не е спорно между страните в процеса, а и се установява от показанията на свидетеля И. К. З. /съпруг на ищцата/ и приетите и неоспорени писмени доказателства на стр. 44-54 от първоинстанционното дело /удостоверения от „У. Б.“, ЧСИ С. Я. и [фирма]/. От последните писмени доказателства се установяват и задълженията на ищцата към [фирма] и Т. София АД, посочени по – горе и описани в договора за кредит между ответницата и [фирма] и в предварителния договор за продажба от 01. 11. 2012г. и анекса към него, които задължения към момента на сключване на процесния договор за продажба от 19. 12. 2012г. са налични, непогасени, и възлизат приблизително на сумата 42 500 лв.. Установява се също, че с плащане на цената по процесния договор за продажба, което е извършено направо в полза на горепосочените кредитори на продавача – ищца, са заличени учредената в полза на [фирма] договорна ипотека върху процесното жилище и наложената върху същото на 29. 06. 2012г. изпълнителна възбрана по изп. дело на ЧСИ С. Я. за просрочени задължения на ищцата по банковия кредит от 02. 12. 2005г., отпуснат от ипотекарния кредитор, описът по което изп. дело е отлаган три пъти във времето заради частично погасяване на дълга със средства от роднини на ищцата. От експертно решение № 2833 172 от 07. 12. 2012г. на ТЕЛК за психични заболявания София – град се установява, че ищцата страда от „биполярно афективно разстройство“, диагностицирано на 21. 10. 2012г., заради което й е призната 71% трайно намалена работоспособност за срок от една година, което към 07. 12. 2012г. е в епизод на тежка депресия без психотични симптоми, изразената депресивна симптоматика е с тежка инсомния, с хипомании и протрахиран депресивен епизод, терапевтично резистентен. Посочени са противопоказни условия на труд със значително физическо натоварване, като е направено заключение от ТЕЛК, че ищцата не може да работи на заеманата длъжност: „редактор Б.“. Освидетелстването от ТЕЛК заради психичното заболяване на ищцата е извършено 11 дни преди датата на сключване на атакувания договор за продажба. От данните, съдържащи се в публичния електронен регистър на НСИ на РБ, е видно, че средностатистическият общ разход на едно лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2012г. възлиза на 1 058 лв., т.е. за един месец е на стойност 353 лв.. Домакинството на ищцата се състои от двама души /тя и съпругът й/, при което средностатистическият месечен разход за двамата през четвъртото тримесечие на 2012г., през което е сключен процесния договор за продажба, възлиза на 705 лв.. От неопроверганите свидетелски показания на съпруга на ищцата И. З., които поради това следва да бъдат кредитирани, се установява че общият месечен доход на семейството на ищцата, докато тя е работила, преди да бъде пенсионирана по болест заради „биполярното афективно разстройство“, датиращо от 21. 10. 2012г., е около 1 000 лв. /600лв. от заплатата на ищцата в Б. и около 400 лв. от заплатата на съпруга й/. Дори да се приеме, че към 19. 12. 2012г. това е месечният семеен доход, макар вероятно той да е бил по – малък с оглед предхождащото освидетелстване с решението на ТЕЛК от 07. 12. 2012г. и заключението за невъзможност да бъде упражнявана практикуваната професия на редактор в Б., и пенсионирането на ищцата по болест с размер на пенсията от 441 лв. съгласно декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК от 18. 06. 2013г., при съобразяване с горепосочения средностатистически месечен разход за релевантния период за домакинство от двама члена от 705 лв. и безспорно необходимия по – голям месечен разход заради специфичните нужди на ищцата като лице със сериозно психично заболяване, нуждаещо се от медикаментозно и психотерапевтично лечение, както и със съществуването на непогасени задължения на ищцата към различни кредитори на обща стойност около 42 500 лв., може да бъде направен несъмнен извод, че средствата за задоволяване на основните лични и семейни потребности на ищцата и за изпълнение на наличните изискуеми задължения са крайно недостатъчни. По конкретното дело приетите писмени и гласни доказателства са достатъчни за установяване на недостига от средства за издръжка на семейството, за лечение на влошеното здраве на ищцата и за погасяване на изискуемите задължения към трети лица, т.е. за задоволяване на основни потребности, поради очевидността на съотношението между наличните месечни средства като приход на семейството и необходимите средства като разходи за задоволяване на основните потребности на членовете на семейството, надвишаващи средностатистическите с оглед специфичните нужди на ищцата като психично болна, и за изпълнение на просрочените задължения, при което разходите драстично надвишават приходите. За осъществяването на горепосочения правнорелевантен факт в процеса не е необходимо изслушване на икономическа и медицинска експертиза, щом той е доказан с наличните други доказателства по делото, поради което доводът на касаторката за допуснато съществено процесуално нарушение в този смисъл е неоснователен. Изводът на въззивния съд, че крайно утежненото материално и здравословно състояние на продавача по атакувания договор за продажба, което в продължителен период преди сключването му не е променено и поради това не би могло да обуслови волята на страната за договаряне при явно неизгодни условия, е необоснован и несъобразен с приетите в процеса доказателства и правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. При съвкупната преценка на всички доказателства по делото се налага извода, че непосредствено преди и към момента на сключване на договора за продажба от 19. 12. 2012г., ищцата и съпругът й се намират в състояние на свръхзадлъжнялост при невъзможност с наличните си средства да погасяват дори частично просрочените си задължения, при висящо принудително изпълнение за един от дълговете към [фирма], насочено към собственото им процесно жилище – ипотекирано и възбранено, което е под угрозата да бъде продадено на публичен търг, което допълнително ескалира от влошеното здравословно състояние на ищцата, диагностицирана тогава със сериозно психическо заболяване, заради което й е призната 71% инвалидност и което е противопоказно за упражняваната дотогава професия, която е принудена да напусне и съответно да се лиши от средствата от нея за в бъдеще. Горепосоченото състояние като съвкупност от множество фактори, част от които новопроявили се, не може да бъде квалифицирано като проявено и непроменено през продължителен период преди атакуваната сделка, а напротив съставлява динамично развило се и достигнало своята кулминация изключително утежнено материално и здравословно състояние за ищцата, което без всякакво съмнение е оказало сериозен натиск върху волята й за сключване на процесния договор за продажба, без който натиск последният нямаше да бъде извършен. Следователно установена в процеса е първата материалноправна предпоставка от фактическия състав на чл. 33 ЗЗД с двата й подкомпонента съобразно дадения по - горе отговор на правния въпрос, по който е допуснат касационния контрол: състояние на крайна нужда за ищцата – продавач, изразяващо се в недостиг на средства за издръжката й – на нея и на семейството й, за лечението на психичното й заболяване и за плащане на множеството изискуеми задължения към трети лица на обща стойност около 42 500 лв., което състояние е въздействало толкова сериозно върху волята на ищцата, че я е накарало да сключи договора за продажба, който иначе тя не би сключила. Осъществена е и втората от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки от фактическия състав на чл. 33 ЗЗД: сключване на процесния договор за продажба при явно неизгодни за ищцата условия. Договорената и платена от ответницата – купувач продажна цена в размер на 42 500 лв. е почти наполовина от действителната пазарна стойност на жилището към 19. 12. 2012г., която според неоспореното заключение на съдебно – икономическата експертиза на вещото лице П. Д. възлиза на 71 898. 71 лв., при съобразяване с установеното от свидетелката на ответницата А. Иванова и при огледа от вещото лице незадоволително, силно амортизирано, състояние на имота, довело до намаляване с 10% на средната пазарна цена на послужилите за сравнение подобни жилища. Следва да бъде посочено, че в нотариалния акт, обективирал атакуваната сделка, е удостоверена и данъчната оценка на жилището към 19. 12. 2012г. и тя възлиза на 70 377. 50 лв., т.е. многократно надвишава договорената продажна цена. Преценката за явно неизгодни условия като съотношение между насрещните престации на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна, винаги конкретна за всеки случай и осъществявана към момента на сключване на договора, изисква установяване на такава престация на намиращата се в състояние на крайна нужда страна, която да е очевидно несъответна и несъразмерна на насрещната престация. Такава нееквивалентност при договорена продажна цена с повече от 40% под действителната стойност на продаваното жилище е налице при атакувания процесен договор и обосновава сключването му при явно неизгодни условия. При осъществен целия фактически състав на потестативното право по чл. 33 ЗЗД за унищожаване на процесния договор за продажба поради крайна нужда на страната на ищцата – продавач, предявеният иск с правно основание чл. 27 вр. с чл. 33 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Възприемайки обратното разрешение въззивният съд е постановил неправилно въззивно решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и като такова то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, настоящият съдебен състав дължи постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата 369 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата съдебна инстанция, съставляващи възнаграждение за вещо лице и държавна такса за вписване на исковата молба. Съдебни разноски за въззивната и касационна инстанция не се присъждат в полза на ищцата, тъй като не са представени доказателства за сторени такива от същата. Във въззивното производство осъщественото процесуално представителство от адв. В. Т. е безплатно, в хипотезата на чл. 38 ЗА, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38 ЗА на адв. В. Т. сумата 2 626. 42 лв. – хонорар за един адвокат, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пред първата и касационната инстанция ищцата не е представила доказателства за осъществено безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38 ЗА. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК с оглед обстоятелството, че ищцата е освободена от задължението за заплащане на държавни такси по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, с оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 698. 81 лв. – държавна такса по исковата молба и сумата 379. 40 лв. – държавна такса за допускане на касационно обжалване и по касационната жалба. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 853 от 26. 04. 2016г. по гр. дело № 5442/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: УНИЩОЖАВА на основание чл. 27 вр. с чл. 33 ЗЗД договор за продажба на недвижим имот - апартамент № 135, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 88. 39 кв.м., с прилежащо избено помещение № 14 и 5. 636 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при цена от 42 500 лв., обективиран в н.а. № 106 от 19. 12. 2012г. на Нотариус А. Л., с рег. № 386 по Р. и с район на действие – СРС, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия за С. Е. П. – З., ЕГН: [ЕГН], по предявения от последната срещу И. З. З., ЕГН: [ЕГН], иск. ОСЪЖДА И. З. З., ЕГН: [ЕГН], да заплати на С. Е. П. – З., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 369 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата съдебна инстанция. ОСЪЖДА И. З. З., ЕГН: [ЕГН], да заплати на адв. В. Т., с адрес: гр. София, [улица], офис – партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38 ЗА, сумата 2 626. 42 лв. – хонорар за един адвокат пред въззивната инстанция. ОСЪЖДА И. З. З., ЕГН: [ЕГН], да заплати по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 1 078. 21 лв.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.