Ключови фрази
обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * имуществена отговорност на работодател * професионално заболяване * Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест

 

 

                           Р           Е           Ш          Е         Н         И         Е

 

                                                             281

 

                                          Гр. София,  16.04.2010 г.

 

                                    В        ИМЕТО       НА       НАРОДА

 

 

                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 23 март през 2010 г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА

                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

 при участието на секретаря Ан. Богданова,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №12/09 г.,

за да се произнесе, намира следното:

 

Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.

Допуснато е разглеждане на касационната жалба на К. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин /ОС/ по гр.д. №295/08 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за материалноправната легитимация на ответника „В” А. и процесуалният – за установяването й, съобразно чл.188 от ГПК, отм., са от значение за точното прилагане на закона по иска с пр. осн. чл.200 от КТ.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост , на решението и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба „В” А. , гр. В., не изразява становище.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: За да отхвърли предявения от касатора срещу ответното дружество иск по чл.200 от КТ – за сумата от 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване – хроничен бронхит, съгл. ЕР на ТЕЛК от 25.01.08 г., въззивният съд е приел, че не е установено заболяването да е възникнало при работа на ищеца в ответното предприятие. Затова, макар професионалният характер, ексцесът на заболяването и вредите от него да са установени, не е доказано, че ответникът следва да носи отговорност за тях.

Тези изводи на ОС са необосновани и незаконосъобразни: Ексцесът на професионалното заболяване на ищеца „ хроничен бронхит”, като усложнен със „смесен тип вентилаторна недостатъчност и дихателна недостатъчност – І-ва ст.”, довели до завишаване процента на инвалидност от 40 на 50%, е установен по делото от представените ЕР на ТЕЛК и съдебно - медицинска експертиза.становени са и вредите от ексцеса – прогресивно, рецидивиращо, хронично увреждане на белия дроб, довело до засилена дихателна недостатъчност и намаляване на трудоспособността с посочения процент. За тях, при отчитане тежестта на усложненото заболяване, неблагоприятната му прогноза, мъчителния характер на описаната в медицинската експертиза болестна симптоматика, негативните му последици и влияние за целия организъм и върху личността и самочувствието на ищеца, род. през 1952 г., следва да се присъди обезщетение в пълния претендиран с иска размер от 15 000 лв., ведно със законната лихва от ексцеса, по ЕР от 25.01.08 г.

Ответникът не е оспорил, че е работодател на ищеца, при когото е възникнало заболяване. Отговорността му за вреди от професионалното заболяване е ангажирана със сила на пресъдено нещо, с вл. в сила между страните решение на РС – Видин по гр.д. №1627/06 г.. В мотивите на решението е констатирано, че професионалното заболяване е диагностицирано с протокол №4/9.07.98 г., въз основа на който на ответника е съставен АТЗ №15/21.07.98 г. Или пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска с пр. осн. чл.200 от КТ е неоспорена и установена по делото. Възражението за давност е неоснователно – ексцесът е признат с ЕР от 25.01.08 г., а искът заведен на 11.02.08 г., далеч преди изтичане на тригодишната давност по чл.358, ал.1,т.3 от КТ.

Въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът да се уважи изцяло, по посочените по –горе съображения. Следва да се присъдят и разноски за всички инстанции, по представения от ищеца списък.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд Видин по гр.д. №295/08 г. от 23.07.08 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „В” А. , гр. В. да заплати на осн. чл.200 от КТ на К. З. Х. сумата от 15 000 / петнадесет хил. / лв., обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване „хроничен бронхит”, ведно със законната лихва върху главницата от 25.01.08 г. до изплащането й и деловодни разноски за всички инстанции от 3940 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: