Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустим съдебен акт * съдебни разноски * адвокатско възнаграждение


2






О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№768


гр. София,12.11.2013год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3416 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по: 1/ частна касационна жалба на Д С. А, действаща като [фирма], [населено място], срещу определение № 908 от 22.04.2013г. по ч.гр.д. № 1573/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която е потвърдено определение по чл.248 ГПК от 23.01.2013г., постановено по т.д. № 3268/ 2011г. на СГС, ТО, 7-ми състав, за сумата от 2580 лева - разноски за адвокатско възнаграждение; и 2/ по частна касационна жалба на [фирма] срещу същото въззивно определение, в частта, с която актът на първоинстанционния съд е отменен за сумата над 2580 лева до пълния присъден размер от 4850 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател, „ [фирма], поддържа, че въззивният съд е направил погрешен извод, като е приел, че е налице фактическа и правна сложност на делото, което да обоснове прилагане на разпоредбата на пар.2 от ДР на Наредба №1/ 2004г., вместо приложение на чл.36, ал.2 ЗА. С оглед изложеното, частният касатор иска отмяна на определението в обжалваната част, като неправилно.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото въпрос: „При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в пар.2 от ДР на Наредба №1/ 2004г. ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата, или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер?”. Относно наведеното основание за касационна допустимост на частната жалба по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се сочат три определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Частният жалбоподател, [фирма], счита, че при постановяване на въззивното определение в обжалваната част, Софийски апелативен съд е нарушил материалния и процесуалния закон. Поддържа, че въпросът за разноските е обусловен от изхода на делото по същество, поради което частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК на първоинстанционния съд, следва да бъде разгледана при решаване на спора по същество при произнасянето по въззивната жалба срещу решението. Излагат се и съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК от въззивния съд.
Позовавайки се на всички основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, частният касатор сочи като значими за конкретното дело и обусловили изхода му, въпросите относно: „/1/ При подадена въззивна жалба срещу постановено решение на първоинстанционния съд и при подадена въззивна частна жалба срещу определение по чл.248 ГПК в частта за разноските, следва ли въззивната инстанция да се произнесе по частната жалба относно присъждане на разноските по производството преди да е разгледана въззивната жалба по съществото на делото и допустимо ли е това произнасяне, преди да има произнасяне по съществото на спора?; /2/ Прекомерен ли е размерът за адвокатски хонорар, изчислен върху целия, а не върху частичния размер на иска за цялото производство пред всички инстанции по делото, по което е упълномощен адвокатът?; /3/ Законосъобразно ли е намалението като прекомерно на договореното за всички инстанции адвокатско възнаграждение до размер, определен като за една инстанция?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частните касационни жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да измени частично определението на СГС, постановено по реда на чл.248 ГПК, въззивният съд е приел за основателно до трикратния размер на минималното възнаграждение по Наредба №1/2004г. направеното от ищеца за първи път с отговора на молбата по чл.248, ал.1 ГПК искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване, поради прекомерност, на заплатеното от ответника по иска адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция. Не е възприет доводът, че при предявен частичен иск от значение за определянето на прекомерността на адвокатското възнаграждение е пълния размер на вземането, при липса на направено увеличение на размера на претенцията. Във връзка с това са изведени аргументи от факта, че нормативно определеният минимален размер на адвокатските възнаграждения е функция от цената на предявения иск.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по отношение на въззивното определение, поради вероятна недопустимост на въззивния акт.
Поставеният от частния жалбоподател, [фирма], процесуалноправен въпрос допустимо ли е въззивната инстанция да се произнесе по частна жалба срещу постановения от първата инстанция акт относно разноските по чл.78 ГПК, преди да разгледа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, постановено по съществото на спора, е относим за допустимостта на обжалваното определение, за която съдът следи и служебно. С постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 247/ 17.04.2013г. по ч.гр.д. № 699/ 2012г. на IV ГО на ВКС е прието, че произнасянето от въззивната инстанция по спора относно дължимите съдебноделоводни разноски преди разглеждането на въззивната жалба, т.е на спора относно основателността на иска, е преждевременно и поради това се явява недопустимо. За характера на произнасянето относно съдебните разноски, както и в какъв размер, от кого се дължат, няма значение дали съдът се е произнесъл по тях ведно с акта по чл.81 ГПК или по-късно със самостоятелно определение по чл. 248 ГПК. При подадена въззивна жалба се поставя във висящност и въпроса за дължимите от страните съдебноделоводни разноски, които се определят по правилата на чл.78 ГПК. Следователно, за да се извърши преценка кой и в какъв размер дължи заплащане на разноските, съдът първо трябва да се произнесе по основателността на иска т.е да разгледа въззивната жалба. Само, ако производството по нея бъде прекратено, както и при липса на въззивна жалба, при допустимо по закон въззивно обжалване, е мислимо произнасяне само по частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК. Спорът за разноските следва да бъде разрешен при произнасяне на въззивната инстанция по съществото на спора, поради което въззивна жалба и въззивната частна жалба трябва да се разгледат в едно съдебно производство.
Даденото разрешение относно обуславящия характер на произнасянето по съществото на спора спрямо отговорността за разноските напълно се възприема от настоящия състав, като то стои и в основата на приетите разрешения в т. 4 и т.5 от Тълкувателно решение № 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
В противоречие с посочената задължителна практика по чл.274, ал.3 ГПК възивният съд се е произнесъл по частната жалба по чл.248, ал.3 ГПК преди да разгледа постъпилата въззивна жалба срещу решението, чието допълване в частта за разноските е допуснато от първата инстанция, поради което определението следва да бъде обезсилено и делото върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне на частната жалба ведно с въззивната и с оглед резултата от нея, като се извърши и преценка относно крайният момент, до който може да бъде направено искането по чл.78, ал.5 ГПК /определение № 167/ 05.03.2012г. по ч.т.д. № 119/ 2012г. на I ТО на ВКС/, съответно се съобрази даденото задължително тълкуване по въпросите, свързани с определянето и присъждането на таксите и разноските в гражданския процес, с цитираното по-горе тълкувателно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ОБЕЗСИЛВА въззивно определение № 908 от 22.04.2013г. по ч.гр.д. № 1573/2013г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по частната жалба срещу определението на Софийски градски съд по чл.248 ГПК, постановено по т.д. № 3268/ 2011г. на СГС, ТО, 7-ми състав, ведно с въззивната жалба срещу решението, постановено по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.