Р Е Ш Е Н И Е № 229 гр. София, 05.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и втори май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора И.Симов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 321/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1 , т.5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по нохд № 209/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Силистра. В искането се сочи, че делото е приключило с определение, одобряващо споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, при което са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Твърди се, че по делото са останали неизяснени основни факти от предмета на доказване, правната квалификация е неправилна поради неприлагане на чл.26, ал.1 от НК, а наложените наказания са крайно занижени и несъответни на високата обществена опасност на деянията и осъдения. Оспрова се също така правното основание за отнемане на превозното средство, послужило за превозване на наркотика, предмет на контрабанда. С тези аргументи се настоява за отмяна на постановеното от съда определение и ново разглеждане на делото от досъдебната фаза. Пред касационната инстанция прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Служебният защитник на осъдения пледира искането да бъде отклонено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Окръжният съд в гр. Силистра с определение № 14 от 23.09.2014 г. по нохд № 209/2014 г. одобрил споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия, подписано от подсъдимия, според което Н. И. К. бил признат за виновен в това че 1.на 11.04.2014 г. в гр.Ист. без надлежно разрешително придобил високорисково наркотично вещество - хероин с тегло 32273 гр. на обща стойност 2 904 570 лева - особено големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2 , пр.2 във вр. с чл.354а, ал. 1 , пр. 3 и чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от НК му били наложени наказания четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 25 000 лева 2.на 13.04.2014 г. без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната на ГКПП- Малко Търново високорисково наркотично вещество - хероин с тегло 32 273 грама на стойност 2 904 570 лева, като предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, пр. 1 , във вр. с ал. 2 ,пр. 1 във вр. с ал.1 и чл. 55, ал.1 и ал.2 от НК му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер от 100 000 лева 3.на 14.04.2014 г. без надлежно разрешително направил опит да пренесе през границата на страната на ГКПП – Силистра високорисково наркотично вещество - хероин с тегло 32 273 грама на стойност 2 904 570 лева, като предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, пр. 1 , във вр. с ал. 2 ,пр. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 и чл. 55, ал.1 и ал.2 от НК му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер от 100 000 лева. На основание чл.23 от НК на подсъдимия била определена санкция от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лева. На основание чл. 354а, ал.6 от НК в полза на държавата бил отнет лек автомобил „М. - С. .......”. Това определение не е проверявано по касационен ред. Искането за неговата отмяна по реда на възобновяването е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Изложените доводи не подкрепят твърдението за допуснати от окръжния съд съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Искането игнорира процесуалните особености на процедурата по чл. 381- чл. 383 от НПК, която е следвал настоящия процес. Между прокурора и защитника на подсъдимия в досъдебното производство е постигнато споразумение за решаване на делото, в което са отразени съвпадащите им волеизявления по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК включително относно фактическите признаци на извършените деяния, датата и мястото на извършване и правната им квалификация. Подсъдимият декларирал писмено, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Окръжният съд, в съдебно заседание на 23.09.2014 г.,преди да пристъпи към разглеждане на споразумението, разяснил на подсъдимия правата му по НПК, след което той заявил , че разбира обвинението, признава се за виновен, известен е за последиците от споразумението и е съгласен с тях. Пред съда подсъдимият заявил, че доброволно подписва споразумението. В искането на главния прокурор не се съдържат оплаквания, че процесът на постигане на споразумение и представянето му пред съда е опорочен и се отклонява от действителната воля на прокурора или обвиняемия. Данни в тази насока не се откриват и при внимателен служебен преглед на извършените процесуални действия. При това положение атакуваният съдебен акт би бил уязвим само при нарушение на чл. 382 , ал. 7 от НПК –в хипотеза, при която съдът е допуснал одобрение на споразумение, противоречащо на закона и морала. Аргументите в искането не подкрепят подобна възможност. В досието по делото има достатъчно данни в подкрепа на съставомерните изводи в споразумението. Парадоксално е, че прокуратурата се позовава на фактическа необоснованост на деяния, които в същото време намира за престъпни и санкционирани по снизходителен начин. Въпреки това противоречие и за пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за полезно да разгледа приведените в негова защита аргументи, доколкото дължи проверка дали споразумението не е одобрено в нарушение на принципа, прогласен от чл.31, ал.2 от Конституцията на РБ и процесуално закрепен чрез чл. 116, ал.1 от НПК, забраняващ осъждане единствено въз основа на самопризнания на обвиняем. На стр. 2 от искането се отбелязва , че „не е установен фактът и не са събрани доказателства относно това на коя дата /на 12 или на 13.04.2014 г./ обвиняемият е влязъл в Република България и през кой ГКПП” , което е резултат на пропуск да бъде „ изискана информация дали обвиняемият К. е пътувал на 13/13.04.2014 г. с автобус на фирма „Н.” по маршрут Ист. - Р. и в колко часа на коя дата е влязъл в Република България, през ГКПП – Малко Търново ли е преминал и кога е пристигнал в гр.Р.” Всички тези обстоятелства са установени чрез обясненията на обвиняемия, които намират косвена подкрепа в доказателствата, съдържащи се в протоколите за оглед, претърсване и изземване, приложените към тях фотоалбуми и показанията на свидетелите Р. С. Р., Х. Б. Б., О. А. С., Х. Р. А., Б. А. Б. . Споразумението е базирано на доказателствена база, поради което определението , с което е одобрено, която не се конфронтира с основните процесуални принципи за установяване на обективната истина / чл. 13, ал.1 от НПК / и за доказване на обвинението / чл. 116, ал.1 от НПК/, приложени в контекста на особената процедура за решаване на делото със споразумение. Несподелими са и възраженията за съществено нарушение на материалния закон поради неправилна правна квалификация на контрабандата като две отделени престъпления, а не като едно продължавано престъпление. Двете инкриминирани деяния наистина осъществяват един и същ престъпен състав и са извършени през непродължителен период от време , но при различна обстановка , поради което не са обхванати от разпоредбата на чл. 26, ал.1 от НК. Не са налице процесуални предпоставки за възобновяване на производството по делото и поради явна несправедливост на обема наказателна принуда. Наложените наказания са съобразени със санкционните части на приложените правни норми в режим на индивидуализация по чл. 55 от НК, допустим при постигнато споразумение. Изложените в искането съображения не насочват към нарушение на закона или процесуалните правила или към извод за морална нетърпимост на наказанията. При споразумение тежестта на санкцията е важен елемент от мотивите, водещи към съвпадение на волеизявленията на страните, поради което не може да бъде оценявана повторно за целесъобразност в извънредна процедура за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, ако не са налице други основания за неговата ревизия. На последно място извършваната проверка не намира за допустимо възобновяване на производството за да бъде поправяно на правното основание за отнемане на моторното превозно средство , с което е извършен опит за контрабанда на 14.04.2014 г. Допуснатата непрецизност не е от категорията на съществените нарушения на закона. С нея не се засягат права на страни или трети лица, тъй като съгласно чл. 242, ал. 8 от НК моторното превозно средство безусловно подлежи на отнемане и този резултат е постигнат с одобреното споразумение. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд №209/2014 г. на Окръжен съд - Силистра. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.